След деветгодишен процес Брендо беше осъден и в България

Тезата на обвинението беше, че близки до Евелин Банев лица се занимавали с трафик на кокаин от Южна Америка до Испания (задържани от испанските власти в рамките на операция "Портимар" през 2005 г.). Брендо и останалите изпирали генерираните средства. Те били внасяни по сметки в Швейцария, а след серия от преводи през офшорни дружества, стигнали до българската финансова къща ПФЮ, която предлагала кредитни продукти. По документите на част от офшорните дружества, замесени в схемата, имало подписи на бившия председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и сегашен изпълнителен директор на държавната Българска банка за развитие Стоян Мавродиев. Той беше призован по делото от Софийския градски съд, но не се яви, а след това прокуратурата изненадващо се отказа от показанията му.

Делото беше внесено в съда в края на 2009 г., но беше прекратено и върнато за доразследване. Прокуратурата внесе нов обвинителен акт през март 2010 г. През февруари 2013 г. всички подсъдими са признати за виновни на първа инстанция. През ноември 2014 г. Софийският апелативен съд отменя осъдителните присъди.

Прокуратурата протестира оправдателните присъди и така делото стига до ВКС, който от своя страна отменя акта на Софийския апелативен съд. През март 2017 г. при новото разглеждане на делото, апелативните съдии осъждат Банев и Карайчев, но оправдават сестрите Моника Добринова и Десислава Дишлиева. Така делото повторно стига до ВКС, който потвърждава решението на долната инстанция, като единствено изменя ефективното наказание на Симо Карайчев в условно.

Делата в Италия и Румъния

През 2012 г., докато тече процесът в България, Евелин Банев е задържан край Созопол по операция, която тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цватанов нарече "Кокаинови крале". В действителност разследването, водено от италианските власти, е с кодово име Magna Carta и в нея са задържани общо 30 души, сред които 15 българи, 12 италианци и по един словенец, румънец и грузинец.

Според италианските власти групата, която е близка до италианската мафия ндрангета, е доставяла от Южна Америка чрез яхти и мулета близо 1/3 от консумирания в Европа кокаин.

Част от обвиняемите сключиха споразумение с италианската прокуратура, но Брендо пожела редовен процес. През септември 2017 г. той получи окончателна 20-годишна присъда за това престъпление, която не е приведена в изпълнение, защото Евелин Банев вече беше в неизвестност.

През 2014 г. искане за арест на Банев дойде и от румънските власти, които го разследваха за това, че е продал 51 кг кокаин на агент под прикритие. По това дело той получи 10.5 г. присъда задочно.

Банев не беше изпратен в Букурещ, защото междувременно българската прокуратура беше възобновила висящо разследване срещу него за пране на пари, а наличието на висящо дело е основание той да не бъде предаван на друга държава. Този странен ход на държавното обвинение беше съпроводен с друго събитие - залавянето на 1.4 тона кокаин от френските власти, укрити в гумите на камион, участвал в ралито "Дакар".

Пратката беше хваната по сигнал на българските служби, които паралелно с това проведоха акция в офисите на общинския съветник от ГЕРБ Орлин Алексиев. Тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров (а сега втори човек в коалиционния партньор на ГЕРБ Атака) направи пряка връзка между разследването срещу Алексиев и заловения кокаин.

Източник на "Капитал" в службите за сигурност тогава коментира, че сигналът срещу Алексиев бил изфабрикуван. Предвид факта, че шумната акция на прокуратурата не доведе дори до обвинения, очевидно атаката срещу него е целяла установяването на контрол над Общинска банка, в чийто мениджмънт влизаше общинския съветник от ГЕРБ.

Недосегаемият

Въпреки че с името на Брендо се свързват десетки имотни инвестиции в София (три хотела в столицата и множество офис сгради) и Черноморието (хотелски комплекси) над него от години е опъван чадър от Комисията за незаконно придобито имущество, която от началото на годината се нарича Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Въпреки че разследванията (завършили с осъдителни присъди) срещу него в Италия и Румъния са общоизвестен факт, председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев публично е заявявал, че ръководената от него институция не е била уведомявана официално за тях.