Защо властта се страхува от съда

В момента точно това се руши, за да се развържат още административният произвол и корупцията, твърдят опонентите на промените. Мотото, под което бяха внесени от председателя на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ, е "да спрем злоупотребата с право на жалба в съда". Никой не казва кое точно е злоупотреба и колко се тези случаи за определен период, още повече, че статистиката сочи намаляване на делата пред ВАС през последните години. Управляващите обаче поголовно ограничават достъпа до съд на всички граждани по няколко начина. На първо място - с драстично поскъпване на съдебните такси в касационното производство. Простите такси скачат няколко десетки пъти, а за първи път по административни дела се въвеждат и пропорционални такси според материалния интерес, където скокът е стотици пъти. Предвижда се например за касационна инстанция гражданите да плащат 70 лв. вместо сегашните 5. Таксата за търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел скача от 25 на 370 лв. При касационни жалби по дела с определяем материален интерес таксите ще се изчисляват в процент от интереса (0.8 на сто), но не по-малко от 1700 лв., а когато материалният интерес е над 10 млн., таванът е 4500 лв. Съмсем отделен е въпросът, че въвеждането на определяем материален интерес по дела, където спорът е за законосъобразното упражняване на власт, само по себе си е извращение.

Феодализация на правосъдието

Ограничаването на достъпа до съд минава през премахването на касационната инстанция по много видове дела, което означава, че при тях съдебният контрол остава само на една инстанция. Адвокати коментират това като феодализация на правосъдието и обясняват: едноинстанционното производство затваря казуса в рамките на съдебния окръг, който съвпада с центъра на местната власт. Община, областен управител, местният бизнес и местният съд лесно могат да създадат един олигархичен елит, който да разпределя порциите, при това в условията на роднинско-приятелски връзки. Касацията отпада включително и по дела за социални права като болнични, трудоустрояване, обезщетения по майчинство и безработица и др.

От друга страна законът въвежда закрити съдебни заседания в касационното производство, където спорът ще се решава по същество в отсъствие на гражданина. "Закритите заседания връщат административното правораздаване към инквизиторския процес и кабинетното правосъдие", заяви в правната комисия адвокат Емил Георгиев от инициативата "Правосъдие за всеки". Това ще доведе и до закрити за медиите и обществото заседания по корупционно натоварени спорове, където и двете страни искат да стоят на тъмно.

"Единственият резултат от тези промени е намалената защита на гражданите от произвола на властта", казва адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до информация и един от най-последователните опоненти на този законопроект, включително и на начина, по който той бе внесен на тъмно, с неясно авторство и придвижван в нарушение на нормативните правила. "На място малката администрация ще може по-лесно да мачка обикновения гражданин, който ще бъде затруднен дори при обжалване на отказа да му се издаде скица, а има места в България, където общината изземва имоти чрез просто включване в кадастралната карта. Това има за последица и увеличаване на корупцията по места и на феодализацията на страната. Едновременното действие на повишените такси по касационното обжалване, премахването на касационната инстанция за други дела и закритите заседания за този, който не е доубит, могат да послужат на една и съща цел – развързване на ръцете за административен произвол, т.е. управление при условията на тирания. По отношение на бизнеса тези промени са ясно послание, че разпределението на големите парчета от блага, които са под контрола на властта, не може да се извършва при условията на справедливост и няма смисъл да се търси такава", коментира Кашъмов.

Очевидно е, че един от основните ефекти на тези промени е да се направи много трудно искането на съдебен контрол върху големи инвестиционни проекти, върху които ще се начислява такса на база материален интерес, а примерът на Кашъмов с АЕЦ "Белене", силно корупционно натоварен проект, е достатъчно показателен.

Адвокат Александър Кашъмов прогнозира вълна от дела в Съда по правата на човека в Страсбург веднага след като законът влезе в сила Фотограф : Юлия Лазарова

Пред "Капитал" Кашъмов прогнозира вълна от дела в Съда по правата на човека в Страсбург веднага селд като законът влезе в сила – с оглед и на това, че само във ВАС има около 20 000 казуса годишно. А вече има практика на ЕСПЧ, която поставя под въпрос ефективността на съдебната защита по административни дела в България. "Реторичният въпрос е кой ще плаща тези осъждания в Страсбург", пита Кашъмов. Любопитното е, че на заседанието на правната комисия във вторник, на която бе отхвърлено ветото, Данаил Кирилов обяви, че нищо не пречи законът да бъде пуснат така, пък да се изчака произнасянето на Конституционния съд (КС) и Съда в Страсбург, за да се види кой е прав. БСП вече обяви, че ще сезира КС.

"Надявам се, че няма да бъде върнато и смъртното наказание под претекст, че и по този въпрос могат да се произнесат Конституционният съд и Съдът в Страсбург", коментира иронично Кашъмов. В комисията той призова да се следи съдбата на делото в Страсбург по жалба на Национално сдружение "Екогласност" срещу България, поставено на приоритетно разглеждане. Организацията бе осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 12 000 лв. след като по нейна жалба ВАС реши, че не е необходимо да има ОВОС за продължаване на експлоатацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Проверка на "Капитал" показа, че председател на състава е Боян Магдалинчев, един от вдъхновителите на промените в АПК.

И до момента все още в българския закон и в съдебната практика няма разграничение за присъждането на разноските по дела за основни права, за които КС още през 1993 г. заяви, че е недопустимо изключването им от съдебен контрол. А българският законодател в лицето на Данаил Кирилов призовава данъкоплатците да сезират Страсбург, ако не са доволни. Не той, а данъкоплатците в крайна сметка ще поемат масрафа и за скъпия законодателен процес, по време на който с пари от бюджета се издържа разточителната парламентарна машина и всички екстри, с които се ползват Кирилов и колегите му, за да приемат качествени закони. Данъкоплатците ще плащат и присъдените обезщетения в Страсбург.