Право

Съдът в Страсбург: Системата на съдебните такси в България не е достатъчно гъвкава

Решението е по поредното българско дело, приключило у нас с абсурден резултат - съдебна такса, по-висока от присъденото обезщетение

Мирела Веселинова

ЕСПЧ © ЕСПЧ

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Българските власти трябва да помислят за промяна в законодателството, която да създаде по-гъвкава система за определяне на съдебната такса, включително и с възможност за съдилищата да редуцират таксата в зависимост от спецификите на делата Това е изводът от последното решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по българско дело, обявено в четвъртък.

Делото "Чорбаджийски и Кръстева срещу България" е брилянтен пример за правен абсурд, роден от комбинацията между липсата на ясен критерий в съдебната практика за определяне на размера на неимуществени вреди, законовата уредба за съдебните такси и буквализма в прилагането на закона. Такива случаи през изминалите години има немалко - инциденти с тежки последици, причинени от немарливо стопанисване на общинска и държавна собственост, дело за вреди срещу държавата/общината, присъдено обезщетение, много по-ниско от поисканото, и начисляване на съдебна такса върху отхвърлената част от иска, която надхвърля размера на обезщетението и на практика го обезсмисля и вторично виктимизира жалбоподателя.

Предисторията

Само по себе си е парадокс, че инцидентът, станал повод за тази юридическа драма, се е случил преди 22 години - през август 1998 г. На ул. "Екзарх Йосиф" в Пловдив огромен клон от лошо окастрено дърво от общинските служби по поддържане се откършил и падайки, убил минаваща жена. Съпругът и дъщерята на починалата внасят иск срещу държавата и общината за обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 2 млн. лева и 100 000 за имуществени вреди. Основанието за иска е законът за отговорността на държавата. Делото минава през много перипетии, доколкото в началото за някои съдии е трудно да приемат мисълта, че държавата и общината може да са отговорни за причинени вреди от лошо поддържана общинска собственост, а после започва и спор за правната квалификация на деянието.

Делото два пъти стига до Върховния касационен съд (ВКС) и после обратно се връща на пловдивските съдилища. В крайна сметка, чак през 2007 г. Пловдивският апелативен съд присъжда на двамата жалбоподатели по 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като същевременно преквалифицира иска като непозволено увреждане по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Съдът приема, че вредите за двамата ищци са настъпили от противоправно бездействие на общината, но че в случая не става въпрос за административна дейност, а за ангажименти на общината като частно лице - собственик на декоративната растителност на територията на града.

Следва най-същественото - съдът присъжда двамата ищци да платят държавна такса от 126 000 лева, с 26 000 повече от присъденото обезщетение. Сумата на съдебната такса е равна на 6% (4% за първата инстанция и 2% за втората инстанция) от отхвърлената част от иска до 2,1 млн. лева, както предписва законът.

По правило държавната такса се събира от ищците при внасяне на иска, но в случая делото е заведено по закона за отговорността на държавата, който към онзи момент предвижда, че такси и разноски по тези дела, по които граждани съдят държавата и общините, не се внасят предварително. А Пловдивският апелативен съд и преквалифицирал деянието като деликт по ЗЗД едва с решението си, без да предупреди ищците за последиците.

Междувременно обаче Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е променен и таксата за всички дела за вреди, заведени срещу държавата и общините по него, става 10 лв. за граждани и 25 лв. - за юридически лица. Това става, след като по друго решение на ЕСПЧ - "Станков срещу България" от 2007 г., държавата е осъдена за нарушение на правото на справедлив съдебен процес в аналогичен случай - дело, заведено по закона за отговорността на държавата, присъдено обезщетение в размер, значително по-нисък от поискания, и начислена държавна такса, която на практика почти се покрива с присъденото обезщетение и го обезсмисля. Същевременно обаче таксата по делата за непозволено увреждане по ЗЗД остава 4% върху цената на иска за първа инстанция.

Бащата и дъщерята - Чорбаджийски и Кръстева, обжалват отново решението пред ВКС, като твърдят, че таксата е произволна, и се позовават на решението на ЕСПЧ по делото "Станков", но ВКС отхвърля жалбата им, като приема, че в случая таксата е правилно определена, а "законът не допуска намаляване на размера на държавната такса от страна на съда по каквито и да било съображения".

Какво казва Съдът в Страсбург

Особено интересни са мотивите на Съда в Страсбург за принципния въпрос за системата за начисляването на съдебни такси по българското законодателство и възможността по еднотипни искове за деликт срещу държавата и общините да бъдат определяни драстично различни по размер такси според това по кой закон се квалифицира искът.

ЕСПЧ припомня, че вече се е произнасял, че съдебната такса трябва да предвидима, а в случая изчисляването на таксата се основава на същата "негъвкава ставка", която е била установена по делото "Станков", както и по делото "Агромодел" ООД срещу България". Действително държавата има право на преценка да установи система, която свързва размера на съдебните такси с размера на иска. Тази система обаче трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да позволи на дадена страна по делото да се възползва от пълно или частично освобождаване от плащането на съдебни такси или намаляването им. В случая жалбоподателите не са могли да се възползват от гаранциите, предвидени във вътрешното законодателство срещу прекомерни съдебни такси, и по-специално от правилото, че съдебните такси се заплащат предварително и свързаната с това възможност да се поиска освобождаване.

При уговорката, че не е работа на ЕСПЧ да преразглежда принципите на вътрешното законодателство, а да проучи начина, по който законът се прилага, все пак съдът отбелязва изрично значителната разлика в сумите на съдебните такси, необходими за една и съща съдебна услуга по исковете срещу държавата, предявени по два различни закона - по ЗОДОВ и по общите правила за деликта по Закона за задълженията и договорите.

Мотивите на съда заслужават да бъдат изчетени внимателно и провокират размисъл за националното законодателство относно таксите, коментира за "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев, който е защитник по делото пред Страсбург заедно с адвокат Снежана Стефанова. Трябва да се помисли за законови рамки, които да не водят до абсурдни резултати, коментира той.