🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Даниел Грос: Има достатъчно подкрепа за България в еврозоната

Директорът на Centre for European Policy Studies пред "Капитал"

"Опасенията, които имаше - приемаме в еврозоната една бедна държава, чиято икономика експандира, а след това се срива, са доста намалели," счита Даниел Грос
"Опасенията, които имаше - приемаме в еврозоната една бедна държава, чиято икономика експандира, а след това се срива, са доста намалели," счита Даниел Грос
"Опасенията, които имаше - приемаме в еврозоната една бедна държава, чиято икономика експандира, а след това се срива, са доста намалели," счита Даниел Грос    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
"Опасенията, които имаше - приемаме в еврозоната една бедна държава, чиято икономика експандира, а след това се срива, са доста намалели," счита Даниел Грос    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил

Даниел Грос е роден в Германия, учил е икономика в Италия и САЩ. Започва кариерата си в Международния валутен фонд, бил е икономически съветник към Европейската комисия, Европейския парламент и др. Преподавал е в редица европейски университети. Много от изследванията му са фокусирани върху Централна и Източна Европа.

Директорът на влиятелния тинк-танк Centre for European Policy Studies (CEPS) Даниел Грос ще е един от лекторите на предстоящата 13-а годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" на 29 януари в София, хотел Балкан.

Тема на тазгодишния форум е "Пътят на България към еврозоната: Какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът". Даниел Грос ще представи своя анализ за ефекта на еврото върху компаниите в България. Специален гост на събитието ще е заместник-председателят на Европейската комисия, еврокомисарят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог.

България е първата страна, която евентуално ще влезе в Банковия съюз, преди да приеме еврото като национална валута. Пое и други ангажименти за реформи пред европейските си партньори. Защо се наложи страната да мине по този заобиколен път към еврото?

Всичко това е свързано с проблемите в българския банков сектор отпреди няколко години, които породиха сериозни опасения за качеството на надзора и на одита. А тъй като сега членството в Банковия съюз е част от членството в еврозоната, европейските власти искат да са сигурни, че са прегледали обстойно българските банки, преди да позволят на България да въведе единната валута.

Фалитът на КТБ ли е основната причина ЕЦБ да изглежда по-резервирана към България и членството на страната в еврозоната?

Определено. ЕЦБ е отговорна за банковия надзор в цялата еврозона, но винаги разчита на данни и на информация, които идват от отделните държави. ЕЦБ не може да одитира балансите на всяка банка. Следователно трябва да се убеди, че данните, които получава, сметките, които вижда, и всичко останало, което се случва на национално ниво, е с високо качество. И затова е много обезпокоена.

В момента по всичко личи, че има политическа подкрепа България да влезе в еврозоната. Мислите ли, че тя е достатъчна за страната да продължи по пътя към еврото?

Според мен има достатъчно подкрепа България да се придвижи напред. Има резерви по отношение на качеството на банковия надзор, но е важно, че страната премина относително леко през кризата от 2008-2009 г., фискалната политика е отговорна. Мина време и държавите се убедиха, че страната има стабилна фискална политика, която вече не е в условията на икономически бум, и опасенията, които имаше - приемаме в еврозоната една бедна държава, чиято икономика експандира, а след това се срива, са доста намалели.

Възможно и вероятно ли е новата администрация на ЕС след изборите да промени условията на уговорката с България по отношение на валутния механизъм ERM II, Банковия съюз и еврото?

Не. Европейските лидери ще се сменят, но Съветът на ЕС и държавите членки ще взимат това решение. И позицията на ЕЦБ ще е от голямо значение. Но хората, които вземат решението, няма да са тези на върха, а ще бъдат хората на оперативните позиции - тези, които пристигнат в България, проверяват какво се случва и след това докладват обратно във Франкфурт как изглежда ситуацията. Не мисля, че евроизборите ще променят каквото и да е за България.

А сега ли е моментът България да приеме еврото предвид ниското ниво на конвергенция на страната?

България се приближава до средноевропейските нива на доходи. Не толкова, колкото други държави в региона като Румъния, но несъмнено е налице конвергенция. Членството в еврозоната и в Банковия съюз може косвено да ускорят този процес.

Какво спира България от по-бързите темпове на конвергенция със Западна Европа, които са видими в други европейски страни?

Балтийските държави например са се развили много по-различно от България. Превърнали са се в индустриални икономики с висока добавена стойност, докато България все още е зависима от суровини, без много местна добавена стойност и нужния човешки капитал. Това е една от причините, поради които страната изостава в развитието си, а в основата стоят управлението и образованието, които не се подобряват. Ако преди 30 години образователната система в България беше много добра, сега е под средното за Европа ниво.

Тази година се навършиха 20 години от създаването на еврото. Доколко беше успешна единната валута и какви реформи са нужни оттук нататък?

Успехът е частичен. Еврото не доведе до просперитета, който мнозина очакваха. Но същевременно претърпяхме безпрецедентна за последните 70-80 години финансова криза. Мисля, че еврото се справи добре с това предизвикателство.

По отношение на реформите еврото вече има всички институции, които са му нужни. Не бих казал, че са необходими фундаментални реформи. Вече имаме формирани две трети от Банковия съюз - още не е завършен, но са ясни основните елементи. Имаме и пакт за стабилност, който обаче не работи. Ключовото тук е, че националната фискална политика остава изцяло в ръцете на държавите членки. Така че ЕС няма правомощието да накара държавите да променят фискалната си политика и няма смисъл да се преструваме, че има това право.

А какво мислите за предложението за отделен бюджет и финансов министър на еврозоната?

Това е мечта, която може и да се сбъдне след около 50 години. Но в момента не считам, че е нужно и дори препоръчително. На национално ниво имаме демокрация и суверенитет. Например българският парламент решава как да разпредели парите на българските данъкоплатци. Мисля, че бюджет на еврозоната не би бил уместен от гледна точка на политическа легитимност. А и няма да постигне много, защото не можете да насочите тези огромни суми директно от Брюксел, без да знаете точно каква е ситуацията във всяка страна.

Какви са очакванията ви за европейската икономика през 2019 г.?

Мисля, че сегашните песимистични нагласи са малко преувеличени. Ако заетостта и заплатите в еврозоната продължат да се увеличават, търсенето също ще расте. Единственият проблем е износът, който отслабва - а той е много важен за България, но е само част от икономиката. Дори експортът да се свие, другите компоненти на икономическия растеж са достатъчни за предпазливо позитивни очаквания.

Международният валутен фонд ревизира надолу прогнозата си за растежа в еврозоната в понеделник в резултат на опасения за Германия и капацитета на автомобилния сектор там. Има ли повод за притеснение?

Опасенията са дали германската икономика е много силна или умерено силна. Възможно е автомобилният сектор да е в структурен спад. Отдавна твърдя, че германската икономика е надценена - солидна е, но не толкова силна, защото разчита много на един сектор. А ако този сектор се изправи пред предизвикателства, проблемът се транспонира към цяла Германия, но и към Централна и Източна Европа. Така голяма част от европейската икономика разчита на един сектор. Забавяне е вероятно, но въпросът е какво ще последва - дали автомобилният сектор ще остане слаб, защото хората се насочват към електромобили. От този въпрос зависят и икономическите прогнози за Европа.

В случай че настъпи рецесия в следващите две години, какви мерки може да предприеме ЕЦБ предвид исторически ниските лихвени нива?

Ако трябва да бъдем честни, ЕЦБ няма много опции. Вероятно ще предостави кредитни линии на банките, ниски лихви и ще опита да ги стимулира да предоставят повече заемни средства. Но реалността е, че, ако няма търсене за кредити, банките няма и да ги предлагат. Лихвите не могат да бъдат понижени още. А според мен количествените улеснения са неефективна мярка. Реалността е такава, че всичко, което могат да направят, е да чакат. Условията за финансиране на повечето правителства и бизнеси в момента са много добри. И ако имаш рецесия дори при тези добри условия, няма много пространство за действие.

ЕЦБ дава сигнали, че може да повиши лихвените проценти към края на тази година. Това все още ли е вероятно предвид икономическите перспективи?

Не, те говорят за това от години. Не мисля, че биха рискували сега, особено предвид очакванията за забавяне на икономическия растеж. А и ЕЦБ се опари през 2011 г., когато, за да повиши краткосрочната инфлация, увеличи лихвите, а шест месеца по-късно пак ги понижи.

Интервюто взе Лилия Игнатова