България не е готова да се противопостави на хибридни атаки

Европейските избори ще са изпитание за службите дали ще се справят с подобни заплахи

Според eврокомисаря по цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел през последните години киберсигурността се подобрява, но все още над 80% от европейските компании не знаят дали са били обект на хакерска атака, а 44% от европейците имат основни цифрови умения.

Капитал

Според eврокомисаря по цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел през последните години киберсигурността се подобрява, но все още над 80% от европейските компании не знаят дали са били обект на хакерска атака, а 44% от европейците имат основни цифрови умения. © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България не е готова да се противопостави на хибридни атаки и фалшиви новини, идващи от страни извън Европейския съюз (ЕС). Това обяви заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов в понеделник по време на конференция за кибурсигурността в ЕС. Признанието идва само няколко месеца преди изборите за Европейски парламент, а миналата седмица председателят на Европейския съвет Доналд Туск предупреди, че "има външни антиевропейски сили, които искат – открито или тайно – да окажат влияние върху демократичния избор на европейците".

В началото на годината Световният икономически форум в Давос също определи разхлабената киберсигурност, която води до масови измами и кражби на данни, за значителен глобален риск през 2019 г.

Руската заплаха

Според Цветан Цветанов страната ни не е подготвена за хибридни атаки, които са част от ежедневната игра на някои държави извън ЕС. "Русия е държавата, която най-често се споменава като такава, която би могла да се намеси в процеса за избор на Европейски парламент", допълни Цветанов. Той също така призна, че България не е разработила механизъм за противодействие срещу фалшивите новини и припомни, че в някой европейски страни вече са създадени отделни министерства, работещи срещу дезинформацията.

Председателят на Фондация "Ханс Зайдел" за България Ролан Фройденщайн също заяви, че най-големите заплахи в сферата на киберсигурността идват от Русия и отбеляза, че броят на фишинг атаките и на незаконното събиране на информация преди европейските избори нараства. Според него е необходим по-силен отговор от страна на западното общество в борбата с дезинформацията и киберпрестъпленията.

Важните европейски избори

Зам.-председателят на ГЕРБ обърна внимание на това, че европейските избори ще покажат нивото на киберсигурността в ЕС и България не трябва да допусне да бъдат пробити системите за сигурност по време на гласуването.

"Днес имаме едно сериозно предизвикателство, в което ще можем да покажем дали Европа и държавите членки в Европейския съюз са готови да защитят сигурността и киберпространството във връзка с предстоящите европейски избори. На първо място трябва да бъде защитен вотът на избирателя, на второ място не трябва да допуснем да бъдат пробити системите за сигурност, които имат пряк ангажимент, както централните избирателни комисии, така също и министерствата, които имат пряко отношение към провеждането и гарантирането на изборния процес. Тук много е важно да ограничим възможността за въздействие на трети страни върху изборния процес в Европа", каза Цветанов, цитиран от агенция "Фокус".

Проучване на Евробарометър от края на миналата година за очакванията на европейците за изборите за европарламент показва, че България е страната в ЕС, където най-голям процент хора се опасяват, че в контекста на всякакви избори, могат да бъдат купувани или продавани гласове.

Като цяло мнозинството анкетирани в ЕС (55% за целия съюз) се безпокоят от тази възможност, но има големи разлики в мненията в отделните страни, като в България (81%), Латвия (80%) и Литва (76%) е най-голям делът на обезпокоените. Най-нисък е във Финландия (34%), Германия (35%) и Холандия и Словения (и двете по 40%).

България е на първо място и по процент на притеснените, че е възможно хора да бъдат принуждавани да гласуват по определен начин – 72% от анкетираните са разтревожени при 52% за целия ЕС. След България са Испания (71%) и Румъния (66%), а на другия край на скалата са Германия (31%), Финландия и Естония (и двете по 36%).

Според едва 31% от българите страната прави каквото е необходимо, за да предотврати незаконни дейности и измами по време на избори, което поставя България на последно място по този показател. Най-висок процент съгласни с това твърдение има във Финландия (88%), Швеция (87%) и Холандия (86%).

Система за ранно предупреждение в ЕС

Еврокомисарят по цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел обяви по време на форума, че до края на март на европейско ниво ще бъде изградена система за ранно предупреждение между държавите от ЕС. Всяка държава ще има своя точка за контакт, а целта на системата ще бъде в реално време да бъде обменяна информация за това дали има заплахи за интегритета на европейските избори и с какъв произход са те - външен или вътрешен.

Според Габриел през последните години киберсигурността се подобрява, но все още над 80% от европейските компании не знаят дали са били обект на хакерска атака, а 44% от европейците имат основни цифрови умения. Тя съобщи още, че резултатите от проучвания показват, че 61% от европейските граждани ги е страх от кибератаки по време на предстоящите евроизбори. По думите й над 30 държави са източници на кибератаки. Според данни, които тя представи, в Европа липсват 300 хил. киберексперти.

Ударите в България

През последните години България е била цел на различни хибридни атаки, като особено силна беше тази през 2015 г. по време на местните избори през 2015 г., довела до блокиране на сайтове на важни институции. Тогава не се появи официална информация кой стои зад нея, но през февруари бившият президент Росен Плевнелиев каза, че с голяма степен на вероятност стои групата Sofacy-Fancy Bears, която е свързана с руското военни разузнаване ГРУ.

Вчера началникът на звеното за борба срещу киберпрестъпност в ГДБОП комисар Явор Колев потвърди, че тази руска хакерска група е основен заподозряна за организането на кибератаките през 2015 г. срещу сайтовете на ЦИК, МВР и няколко други институции. Същата организация е заподозряна и за намеса в американските президентски избори 2016 г.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.