КС прие, че в някои случаи решенията му могат да имат и обратно действие

Отмяната на един закон като противоконституционен не възстановява предишния

Досега съгласно предишно решение на съда от 1995 г., когато един закон, който отменя или изменя друг закон, бъде обявен за противоконституционен, се приема, че се възстановява действието на отменения или изменен закон (правни норми). С новото си решение КС приема точно обратното - че обявяването на противоконституционност на закон, който отменя или изменя друг закон, не възстановява действието на предишния закон.

На практика това означава, че когато една законова норма бъде обявена за противоконституционна, като по този начин в закона остава "бяло петно", неуредена материя, Народното събрание трябва да уреди това, като приеме нова разпоредба (нов закон).

По висящи дела не се прилага закон, обявен за противоконституционен

Друг въпрос, на който КС отговаря, е какво се случва с висящите дела и заварени правоотношения, когато бъде обявен за противоконституционен закон, който се отнася до тези конкретни спорове и отношения? Отговорът е, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и по висящите съдебни дела, противоконституционният закон не се прилага.

Това означава например, че по едно висящо дело срещу административен акт, издаден въз основа на закон, обявен впоследствие за противоконституцонен, съдът следва да отмени този акт, въпреки че към момента на издаването му той е бил съобразен с действащия закон.

В диспозитива КС изрично е записал, че "Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон". Всъщност това правило вече е записано в Закона за Конститционния съд (чл. 22, ал. 4), където е казано, че възникналите правни последици от решението на КС се уреждат от органа, който го е постановил. В този смисъл с новото си решение КС не казва нищо повече. За страните по приключили правоотношения остава да чакат парламента да преуреди с нов закон последиците от това или да съдят Народното събрание за вреди от противоконституционен закон.

Противоречащи на конституцията ненормативни актове са невалидни от момента на издаването им

На следващо място, КС приема, че когато става въпрос за ненормативни актове, които са обявени за противоконституционни - "закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента" - те са невалидни от момента на приемането или издаването им, а не от момента на влизане в сила на решението на КС.

Това отваря врата за ново тълкуване на казуса с "царските имоти", доколкото един от въпросите, поставен от КС, е за действието на решението на КС от 1998 г., с което законът за национализация на царските имоти бе обявен за противоконституционен, но до момента съдилищата приемаха, че решението на КС действа занапред и няма реституционен ефект.

Един от въпросите, поставен пред КС по това дело, е от тричленен състав на Върховния касационен съд по повод на висящо пред него дело по за "Царска Бистрица" с искане за тълкуване на въпроса: "Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?". КС допусна това искане въпреки ясната му практика досега, че отделни съдебни състави не могат да правят искане за тълкуване, а това може да прави само пленумът на Върховния касационен съд (ВКС), съответно - на Върховния административен съд (ВАС).

В диспозитива обаче няма директен отговор на този въпрос, а той е инкорпориран в друга точка, където се приема, че наред с решенията на парламента и указите на президента и "законите в неформален смисъл", след като бъдат обявени за противоконституционни, стават невалидни от момента на приемането им.

Същевременно в мотивите на решението се казва, че: "За такива актове, приети преди Конституцията от 1991 г., невалидност настъпва от момента на влизане в сила на Конституцията". В този смисъл, това решение на КС, в контекста на основния акцент, че Народното събрание оправя последиците от порочните си .актове, по-скоро подава аргумент да бъде използвано като основание въпросът за царските имоти наново да бъде поставен пред парламента за цялостно пререшаване.

Тепърва предстои да коментират мотивите на решението на КС по тази тема, но първоначалните мнения са, че това отваря наново темата за царските имоти. Дори и да се окаже, че с това решение КС на практика за втори път е обявил за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г., остава обаче въпросът какво ще решат съдилищата по въпроса за собствеността по все още висящите дела за царските имоти. До момента по всички такива дела еднозначно се приема, че титуляр на собствеността е Интендантството на Н.В. Царя, а не царят като физическо лице и участник в гражданския оборот. А по делата, които Симеон Сакскобургготски води срещу държавата за бившите имоти на Короната, той трябва да докаже правата си на собственик.

Решението, обявено във вторник, е по тълкувателно дело, образувано по две искания - на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, по серия въпроси, които се отнасят до ефекта от актовете на Конституционния съд в различни хипотези. В основата на тези въпроси е конституционното правило, че решенията на КС влизат в сила три дни след обнародването си и едва от този момент нататък обявеният за противоконституционен закон не се прилага. До момента по въпроса за ефекта на решенията на КС има само едно ключово решение от 1995 г., което обаче тълкува само ефекта на обявените за противоконституционни норми на закон, който изменя или отменя друг закон.