Политика

Съдът в Страсбург придвижи второ дело срещу България за липса на контрол върху СРС

Българските власти ще трябва да докажат, че законите защитават правото на личен живот на гражданите

Росен Босев

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Европейският съд по правата на човека е известил на на българското правителство жалбата, подадена от адвокатите правозащитници Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов за неефективния контрол върху прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) и липсата на ефективен механизъм за защита.

Съобщаването (комуникирането) на жалбата означава, че тя е допусната за разглеждане. Същевременно на този етап ЕСПЧ изпраща до страните по делото (Министерството на правосъдието и жалбоподателите) относимите според него важни въпроси, които съответният казус поражда. В конкретния случай ЕСПЧ е задал общо седем въпроса. Освен това в придружителното писмо е записано, че президентът на секцията, която разглежда делото, счита, че то може да стане т.нар. leading case (водещо дело), което означава, че постановеното по него решение ще се ползва за референция при други сходни казуси.

Това е второто дело, заведено от адвокати заради принципни проблеми в регламента на т.нар. специални разузнавателни средства по българския закон. През 2007 г. България беше осъдена заради тогава действащото законодателство за подслушване и следене, което не гарантира адекватна защита на гражданите срещу неправомерна намеса на държавата в личния им живот. Решението беше по жалба на адвокат Михаил Екимджиев и председателстваната от него Асоциация за европейска интеграция и права на човека.

В резултат от решението по първото дело през 2008 г. беше направена сериозна промяна в Закона за СРС, която предвиждаше създаването на национално бюро, което да контролира използването на този метод. Веднага след това, с идването на ГЕРБ на власт бяха приети нови промени, с които бюрото беше разпуснато, за да бъде заменено с една неефективна и безплодна парламентарна комисия. Бюрото бе възстановено отново 2013 г. при правителството на Пламен Орешарски.

Именно новият състав на Националното бюро за контрол върху СРС (основно в лицето на председателя Бойко Рашков и неговия заместник Георги Гатев) започна да разобличава порочните практики на службите, прокуратурата и съда при прилагането на СРС и съдебния контрол върху него. Именно благодарение на работата на бюрото бяха образувани първите дела срещу държавни институции от хора, които са били обект на неправомерно подслушване. Най-вероятно заради различните виждания между бюрото, от една страна, и главния прокурор Сотир Цацаров и ръководството на ДАНС, от друга, срещу Георги Гатев започна атака, в която участваха прокуратурата и ДАНС, която ескалира до отнемането на допуска на Гатев до класифицирана информация, с което той беше практически отстранен от поста.

В края на 2018 г. съставът на Националното бюро за контрол на СРС-та беше подменен и в него влязоха предимно представители на службите за сигурност. За зам.-председател беше избрана номинацията на ДПС в лицето на Илко Желязков, който е от близкото обкръжение на Делян Пеевски.

В жалбата си адвокатите Кашъмов и Екимджиев посочват, че характерът на работата им ги излага на опасност от тайно наблюдаване и събиране на информация за разговорите и кореспонденцията им. Двамата не казват, че това се е случило, но развиват тезата, че законът не ги защитава. С течение на времето тя е допълвана с нови факти, включително и историята на Националното бюро за контрол върху СРС и кадровите сътресения, предизвикани от практиката на този уж независим орган.