Емилия Недева: Докладът на Бойко Рашков показва повод за ново дело в Страсбург

Същевременно председателят на правната комисия Данаил Кирилов даде ясно да се разбере, че Бойко Рашков, който съобщава тези факти, няма да получи втори мандат, а депутати от мнозинството обявиха, че вярват повече на главния прокурор и шефа на ДАНС, а не на Рашков.

Какво значи да вярват или да не вярват, управлението не е религия. Има конкретни факти, свързани с прилагането на закона, и те са публично оповестени. Не би трябвало да е въпрос на избор дали народните представители ще ги игнорират.

Да, депутатите могат да дочакат с надежда избора на нов състав на НБКСРС, както си пожела господин Данаил Кирилов. Всеки мандат рано или късно свършва, включително и депутатският. Отстраняването на един човек или на група хора от определени позиции е средство за решаване на проблеми в тоталитарни държави. Абсурдното е, че депутатите подлагат на съмнение констатациите на бюрото, т.е. на контролиращия орган, който сами са избрали, като защитават пряко или индиректно структурите, които нарушават реда за прилагане на СРС. Контролираните започват да доминират над контролиращите. Това указва на системен проблем, който може да бъде в основата на ново осъдително решение в Страсбург.

Като наказателен адвокат и правозащитник имате данни за начина, по който тече процедурата по искане, разрешаване и прилагане на СРС в държавата. Каква е вашата оценка за състоянието на този процес и доклада на Рашков?

Наказателното правосъдие изобилства от доказателства в подкрепа на изнесените от Рашков факти. Ние ежедневно се сблъскваме с нарушения на реда за искане и прилагане на СРС. Не зная колко от депутатите, които публично подложиха на съмнения достоверността на констатациите на бюрото, са виждали документи по прилагане на СРС, за да са в състояние да разберат колко сериозен е проблемът. Разбира се, ние, практикуващите юристи, можем да установим нарушенията само по делата, по които сме ангажирани – били те едно, две или десетки. Пълната статистика и общата картина са от компетенциите на бюрото, поне така е заложено в закона. На практика обаче се оказва, че и този орган е в невъзможност да установи точните параметри на бедствието предвид невъзможността да получи достоверна информация. Нещо повече, той не може и да предпази гражданите от бъдещи нарушения поради липсата на реакция от структурите, компетентни да вземат дисциплинарни и други мерки.

А какви са най-честите проблеми и нарушения от гледна точка на вашата практика?

Аз виждам най-често срещаните проблеми така:

На първо място - честа злоупотреба от оперативните служби с исканията за прилагане на СРС поради невъзможност или нежелание да ползват конвенционалните оперативни способи за разкриване на престъпления. Според ЕСПЧ това е "пасивен" начин за разследване, много удобен за оперативните служби - контрол над комуникациите, проследяване (което най-често не дава резултат), понякога провокация чрез служител под прикритие и др. Забравя се, че прилагането на СРС е само алтернативен способ за предотвратяване и разкриване на престъпления, приложим единствено когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин.

2. На второ място - техническите служби по прилагане на СРС имат фактическата възможност да контролират телефони, за които никога не е искано или давано разрешение. Такова нещо е немислимо в правовата държава, но у нас вече се е случвало. Ако си спомняте, през 2013 г. прокуратурата съобщи, че 875 телефонни номера са били подслушвани незаконно. По онова време не се знаеха собствениците или ползвателите им, номерата бяха открити в бележници на служители в Специализираната дирекция "Оперативни технически операции" (СДОТО). Главният прокурор Сотир Цацаров тогава обяви, че се очакват данни от мобилните оператори за титулярите на тези телефони. Твърдеше се, че един прокурор бил разпознал сред тях собствения си телефонен номер. После информацията за тези 875 телефона изчезна от брифингите на прокуратурата и изобщо от публичното пространство. Никой не узна дали са установени титулярите, уведомени ли са те, че са били обект на незаконно подслушване, и т.н.

3. Трето - липса на достатъчно ефективен контрол от страна на прокуратурата, но не в контекста на методическото ръководство, а стриктен контрол на наблюдаващия прокурор и/или от неговия административен ръководител по всяко дело. Първата значима преграда пред незаконната интервенция в правата на гражданите трябва да бъде прокуратурата, която осъществява контрол за законност и отговаря за законосъобразното провеждане на разследването. Наблюдаващият прокурор е длъжен да препятства всички опити на оперативните служби да изземат негови компетенции и да злоупотребят със СРС. Той е длъжен и да не допуска информацията, придобита чрез прилагане на СРС, да се пренася и препрочита от неидентифициран брой оперативни служители. За съжаление прокуратурата често съзнателно използва тези служители именно като средство да се заобиколи забраната присъдата да се основава единствено на данни, добити чрез СРС. Много често свидетели в съда стават оперативни работници, чиято оперативна дейност е сведена само до прослушване или прочитане на резултатите от прилагането на СРС. Съдебните състави с основание се отнасят критично към подобен тип "показания", които понякога звучат парадоксално. Мога да ви дам точен цитат от съдебен протокол: "Аз не ги наблюдавам пряко, гледам ги с чужди очи", с което свидетелят иска да каже, че е използвал чуждите очи на наблюдението чрез СРС. Това не са свидетелски показания в истинския смисъл, а преразказ на резултатите от СРС, чиято единствена цел е да прикрие факта, че по делото липсват други доказателства извън данните от проследяването и подслушването.

От друга страна, е време да се преосмисли правомощието на всеки наблюдаващ прокурор да иска прилагане на СРС, защото това увеличава възможността за нарушения. През февруари 2011 г. на кръгла маса, организирана от бившата парламентарна подкомисия за контрол върху СРС тогавашният главен прокурор Борис Велчев заяви: "Страшно много прокурори искат използване на специални разузнавателни средства, броят на СРС в прокуратурата нараства с много високи темпове всяка година, а тяхната ефективност не изглежда чак толкова внушителна." Г-н Велчев призова да се мисли за връщане към законодателно решение, при което прилагането на СРС да се заявява от ръководителя на съответната прокуратура. Аз лично споделям това предложение, което обаче не намери законодателно развитие. Такова изменение в Закона за СРС би било пропорционално на ограничения брой съдии, които имат право да дават разрешения за прилагане на СРС.

4. На следващо място - след прокуратурата, втората и най-важна преграда срещу злоупотребата със СРС е съдът. Неговите функции са значими на два етапа, като първият е даване на разрешение за прилагане на СРС, при което е особено важна проверката, която съдът прави на искането - дали са правилно изложени извършените до момента действия и резултатите от тях, кои са причините досега разследването да не е дало резултат, кое налага включването на СРС и кои точно СРС да бъдат приложени. Законът изисква заявителят да представи на съдията всички материали, на които се основава искането. Особено силно могат да бъдат засегнати права на различни граждани, когато се иска подслушване на няколко различни телефонни номера. В преписките по искане и разрешаване на подслушването не се съдържат доказателства за собствеността или за действителните ползватели на посочените телефонни номера. Възможно е сред тях случайно или нарочно да попадне и телефон, който се ползва от друго лице, което не е уличено в престъпление, но по една или друга причина представлява интерес с контактите и разговорите си. За съдията в такива случаи е обективно невъзможно да провери истинността на изложените твърдения, затова особено значение има последващият контрол, който може да бъде осъществен чрез бюрото.

Съдията трябва внимателно да чете искането и да оставя без уважение формални искания, които са писани на принципа "копи енд пейст" с еднотипни фрази и декларации, че извършените до момента действия не дават резултат. За съжаление често се срещат разрешения, в които мотивите са оскъдни и стереотипни точно колкото и исканията, както и разрешения без мотиви, което е грубо нарушение на закона.

Съдът следва да действа особено ефективно и на втория етап - този по съществото на делото, когато трябва да прецени дали прилагането на СРС е станало в съответствие със закона. Чест прави на съдебните състави, че са вече по-прецизни в позоваването на данните, придобити чрез прилагане на СРС и все по-критични към допуснатите нарушения.

Очевиден е конфликтът между бюрото, от една страна, и прокуратурата и ДАНС, от друга. Той се прояви и в отнемането на допуска до класифицирана информация на заместник-председателя на бюрото Георги Гатев. Адвокатурата излезе с декларация по този въпрос. Кой и как трябва да реши проблемите?

Отнемането на допуска до класифицирана информация на заместник-председателя на бюрото Георги Гатев по един измислен повод е емблематичен за процесите, чрез които в България се минира върховенството на правото. Този акт не просто нарушава независимостта на бюрото. Той е противозаконно средство за подмяна на персоналния състав на един независим орган, изземване на прерогативите на Народното събрание, което единствено може да прекрати мандата на вече избран член на бюрото преди изтичането му. Затова първата институция, която би следвало да реагира срещу такъв произвол, е парламентът. За съжаление след изслушването на Бойко Рашков и заявените след приемане на доклада му очаквания да се доживее до нова процедура по избор се натрапва усещането, че работата на бюрото не се нрави на тези, които владеят лостовете на властта.

Свидетели сме на парадоксална ситуация. Предишният председател на Софийския градски съд (СГС) Калоян Топалов също изнесе доклад с подобни нарушения по разрешаване на СРС, каквито се споменават и в доклада на Рашков. По този доклад ВСС реши, че няма да образува дисциплинарни производства, тъй като ръководството на СГС нямало правомощия да контролира разрешенията за СРС. От доклада на Бойко Рашков стана ясно обаче, че ВСС мълчи и по сигналите на компетентния орган - Бюрото за контрол върху СРС. Истински параграф 22.

Казусът с отнетия допуск на Георги Гатев ще се реши във ВАС. Проблемът за необходимостта от национален независим орган за контрол върху СРС е вече решен от ЕСПЧ. А фактът, че някой иска да омаловажи изнесените от Рашков факти, доказва, че бюрото работи за целите, за които е създадено, и го прави въпреки многобройните пречки. Тук и адвокатите имаме своята значима роля - нито една незаконна намеса в личната сфера на гражданите не трябва да остане безнаказана. Всеки път, по всяко дело, по което се констатира неправомерно прилагане на СРС, ние сме длъжни да предприемем наред с процесуалната защита всяка друга, насочена към обезщетяване на гражданите и реализиране отговорност на виновните за нарушенията. Длъжни сме да уведомим както бюрото, така и дисциплинарния орган на съответната структура, да водим искове за вреди срещу държавата, да подаваме жалби пред ЕКПЧ. Съпротивата срещу всяко посегателство върху конституционните права е белег на демократичните общества. От нас зависи да направим така, че ако не ние, то поколенията след нас да живеят в истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Интервюто взе Мирела Веселинова