Съдът в Страсбург: Българските граждани не са защитени срещу произвол при подслушване и следене

"Забележително решение, 15 години след първото осъждане за държавата ни повторно се утвърждава, че продължават да липсват ефективни гаранции за защита срещу тайното следене", коментира и Александър Кашъмов (пълното му изявление вижте най-долу).

Законът е значително подобрен, същественият проблем е в прилагането му

За разлика от предишния път сега Съдът в Страсбург казва, че българският закон е значително по-добър и не съдържа сериозни проблеми от процедурна гледна точка. Въпреки това законът и особено националната практика все още не дават необходимите гаранции срещу произвол и злоупотреби. Процедурата за разрешаване на използването на СРС от съдилищата, така както е прилагана на практика, не е в състояние да гарантира, че се прибягва до наблюдение само когато е "необходимо в едно демократично общество", най-вече заради липсата на ефективна преценка от съдията на материалите, на които е основано искането. До 2015 г. огромният брой разрешения за прилагане на СРС е даван от Софийския градски съд, но след скандала с тогавашния председател Владимира Янева - точно заради безконтролното издаване на разрешения, и отстраняването ѝ, практиката там е променена и вече има ефективна преценка на доказателствата, както и съществено намаляване на броя на издадените разрешения. За това голяма заслуга има и предишният състав на Бюрото за контрол върху СРС. Малко след това обаче големият брой разрешения за подслушване и следене започват да се издават от Специализирания наказателен съд, където съдийската преценка е формална.

"Масово съдиите дават разрешения за следене и достъп до трафични данни, без да анализират законовите предпоставки за това, проверявайки само формалните предпоставки - дали искането произхожда от компетентен орган и дали е свързано с разследване на тежко умишлено престъпление. ЕСПЧ дори цитира решения на Апелативния специализиран наказателен съд, според които съдиите не са длъжни да проверяват законовите предпоставки при издаването на такива разрешения. Резултатът е, че съдебните разрешения най-често са готови бланки, без истински мотиви", коментира пред "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев.

"Законът е фасада, зад която се крият софистицирани съдебни и административни практики, които го обезсмислят. Точно в резултат на тези тоталитарни практики, въведени най-вече от съответните административни ръководители на МВР, съдилища и прокуратурата, всеки гражданин в България може безнаказано да бъде контролиран от държавата чрез СРС и чрез достъп до трафичните му данни, без да има легален способ да разбере това и да потърси адекватна институционална защита", сочи той.

Това е само един елемент от цялостната картина, която очертава една целенасочена дейност на властите към все по-малко гаранции за контрол и защита срещу злоупотреби и все по-големи възможности да произвол. Друг такъв елемент е съсипването на Бюрото за контрол върху СРС и превръщането му във фасадна институция, което е любим похват в завладяната държава.

Контролът върху Националното бюро за контрол на СРС

Конфузен е прегледът, който ЕСПЧ прави на изпълнението на указанието в предишното му решение, че контролът върху прилагането на СРС трябва да се възложи на независим държавен орган, който да може да прави обективна преценка за законосъобразност на действията на различните институции, ангажирани с този процес. В крайна сметка след дълги лутания, парламентарни комисии и други опити беше създадено Националното бюро за СРС, което по ръководството на председателя си Бойко Рашков и зам.-председателя Георги Гатев наистина заработи адекватно и усърдно и постигна сериозни промени в практиката на съдилищата, намаляване на исканията и дадените разрешения, изискванията за мотивиране на исканията и разрешенията, обратна връзка и др. Всеизвестно е до какво доведе това - Рашков и Гатев влязоха в конфликт с тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и ДАНС заради явно целенасочени нарушения на закона при подслушване на магистрати и други оперативно интересни лица с фалшифициране на основания за това. В резултат на това през 2017 г. прокуратурата и ДАНС с явната или завоалирана подкрепа на мнозинството в парламента - ГЕРБ и ДПС, организираха комплот върху бюрото, отстраниха зам.-председателя Гатев, атакуваха председателя Бойко Рашков и избраха нов състав на бюрото от партийни послушници със странни квалификации - лесничей, психолог, служител на ДАНС, физкултурник и т.н. За зам.-председател бе избран Илко Желязков с прозвището Лейтенанта на Пеевски, който пък бе санкциониран по закона "Магнитски" заедно с патрона си и подаде оставка през м.г.

Констатациите на ЕСПЧ са унищожителни: няма достатъчно гаранции за независимост на бюрото от службите, които трябва да контролира, негови членове идват от тези служби и после се връщат там; службите имат контрол върху членовете на бюрото през процедурата за достъп до класифицирана информация. Членовете на бюрото нямат нужната квалификация - сред тях има само един юрист в момента. Бюрото не разполага с достатъчно достъп до информация при осъществяване на проверки и правомощия за задължителни указания.

Екимджиев: Сотир Цацаров има специална заслуга за провала на бюрото

ЕСПЧ обръща специално внимание на неефективността на НБКСРС, специална заслуга за което има бившият главен прокурор и настоящ председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров. Разчиствайки лични сметки с неудобни за него членове на Националното бюро, той издаде специално указание, според което членовете на бюрото нямат право на достъп до всички материали по досъдебни производства, което практически блокира възможностите им за проверка дали по конкретни досъдебни производства са използвани СРС правомерно. Може би не е лошо в контекста на обсъжданите съдебни реформи да бъде преценено дали с това указание, което е в явно противоречие със закона, г-н Цацаров не е превишил правата си и дали не трябва да носи наказателна отговорност за това.

На следващо място ЕСПЧ обръща специално внимание, че кандидатите да станат членове на Националното бюро преминават предварително одобрение от ДАНС и получават от нея допуск за работа с класифицирана информация, а след назначаването им в бюрото ДАНС може по всяко време да им отнеме този достъп. Така се стига до очевиден парадокс и конфликт на интереси, при който ДАНС - едно от службите, които трябва да бъдат проверявани и надзиравани от бюрото, практически държи в зависимост и под заплаха за отстраняване неговите членове чрез контрола на техния допуск до класифицирана информация.

Проблемът с трафичните данни

Според българското законодателство всички доставчици на комуникационни услуги в страната трябва да съхраняват всички трафични данни на всички свои потребители в продължение на шест месеца с оглед да могат да предоставят тези данни на властите за определени правоприлагащи цели. Различни органи могат да имат достъп до тези данни. ЕСПЧ извежда принципа, че общото съхраняване на комуникационни данни от доставчиците на такива услуги и достъпът до тях от страна на властите в отделни случаи трябва да бъдат придружени от същите гаранции срещу произвол и злоупотреби, както и използването на СРС. Българското законодателство обаче не отговаря на тези минимални гаранции в следните отношения:

• процедурата за разрешаване на такъв достъп не е в състояние да гарантира, че властите имат достъп до запазените комуникационни данни само когато това е "необходимо в едно демократично общество", тъй като за исканията в хода на наказателно производство законът не изисква да са обосновани и подкрепени с доказателства, а съответно - и такава преценка от съдията
• не са определени ясни срокове за унищожаване на данни, достъпни от органите в хода на наказателното производство
• не съществуват публично достъпни правила за съхраняване, достъп, проверка, използване, съобщаване и унищожаване на комуникационни данни, достъпни от органите
• системата за надзор, както е организирана в момента, не е в състояние ефективно да проверява злоупотребите
• действащите понастоящем изисквания за уведомяване са твърде тесни
• няма данни за съществуващо ефективно средство за защита.

ЕСПЧ: Повтарящите се скандали с тайното наблюдение са симптом за злоупотреби

"Тези недостатъци в правния режим са оказали реално въздействие върху функционирането на системата за тайно наблюдение в България. Повтарящите се скандали, свързани с тайно наблюдение, дават основание да се приеме, че са налице злоупотреби, които, изглежда, поне отчасти се дължат на неадекватни правни гаранции", се казва в решението на съда. От това следва, че българското законодателство и практика, регламентиращи използването на СРС, не отговарят напълно на изискването за "качество на закона" и не са в състояние да гарантират че "намесата" в правото на личен живот чрез използването на СРС е ограничена до "необходимото в едно демократично общество".

На практика това решение не просто прави прегледа, който до момента трябваше държавните институции да направят, но то идва в момент, в който реформата в цялата система по прилагане на СРС се очертава като все по-наложителна. Това всъщност стана ясно още преди няколко години - когато властите под ръководството на Сотир Цацаров предприеха атака срещу бюрото, а после - и при казуса с Илко Желязков. За съжаление проблемът с контрола върху прилагането на СРС и трафичните данни не е особено акцентиран в управленската програма на сегашното мнозинство, което е обяснимо предвид множеството други проблеми, които има да решава то в областта на съдебната реформа и върховенството на правото. Същевременно един плюс на управлението е, че предишният председател на НБКСРС Бойко Рашков е член на правителството и има познанията дори да лидира тази реформа.

"Решението е като наръчник за едни добронамерени и уважаващи правото политици, защото в него се съдържат голям брой съвсем конкретни указания и критерии за изпълнението му. По тях Комитетът на министрите, съблюдаващ изпълнението на решенията на ЕСПЧ, който все още не е приключил наблюдението на решението от 2007 г., ще изисква периодична информация и ще упражнява осезаем натиск върху държавата през следващите години", коментира Михаил Екимджиев.

Александър Кашъмов: Решението е забележително, повторно ЕСПЧ утвърждава, че у нас липсват гаранции срещу тайното следене

Александър Кашъмов

Фотограф : Юлия Лазарова

Това решение е забележително, защото за първи път по отношение на държава, която преди 15 години е осъдена за нарушаване на конвенцията, повторно се утвърждава, че продължават да липсват ефективни гаранции срещу тайното следене. Особено през последните 4-5 години сме свидетели на сериозен срив в опитите на България да изпълни указанията на Страсбург. Изчезнаха публичните доклади на подкомисията в Народното събрание за контрол върху трафика на електронните съобщения, беше атакувано, подменено и обезоръжено Бюрото за контрол на СРС. През 2020 г. през закона за извънредното положение достъпът до трафични данни бе разширен дори и с цел контрол върху карантината. Всичко това е много притеснително и представлява сериозно подкопаване на защитата на основните права на гражданите. По всичко изглежда, че това е първото решение на ЕСПЧ специално по отношение на проблемите, свързани с трафични данни, като следва да се има предвид, че редица европейски държави в предходните години решиха тези свои проблеми с решения на конституционни съдилища. Въпреки че нашият КС ясно се произнесе за нарушения в Закона за електронните съобщения през 2015 и 2021 г., както законодателят, така и други институции като прокуратурата и ДАНС, не изглежда да са си взели поука, а действат точно в обратната посока.