Работодателите искат никой да не плаща първите три дни болнични

"Все пак да се види експертното мнение на работодателите, синдикатите и на самата държава. Винаги, когато в края на годината започне обсъждането на бюджета за следващата година, има такива предложения", каза Светлана Ангелова. Според нея обаче тези предложения не са стимул за намаляване на злоупотребата с болничните. Статистиката, която показва НОИ при отчетите си, е, че има ръст на изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност. Според нея решението на този проблем трябва да се търси по друг начин. "Трябва да се засили контролът върху болничните", смята Ангелова.

"За мен е дискриминиращо спрямо бизнеса да продължава тази норма, при която първите три дни от болничните се плащат от бизнеса. Това беше една крайна мярка, която беше въведена в началото на кризата през 2008 г. Като опит за ангажиране на бизнеса с тежките проблеми на кризата, от които страдаха най-много бизнеса и социалната система. Сега държавата не поема своята отговорност да върне старото положение - един ден да се поеме от бизнеса, а останалите дни да се поемат от държавата", коментира Валери Симеонов, лидер на НФСБ, с уговорката, че не е запознат с предложението на "Воля".

"Това е тема, която постоянно се поставя през последните 10-20 години. През 2010 г. беше приета като антикризисна мярка, като работодателите плащаха първите три дни от болничните. Дотогава плащаха първия ден. Практиката в европейските страни е различна. В повечето от половината има период, в който плащат работодателите. Има и държави, в които първите дни, които плаща работодателят, се облагат с данъци. Тази мярка не е подходяща за България при нивото на доходите и нивото на заболеваемост. Какъв е изходът? Той не е кой плаща, а в контрола. Също и в режима, защото в болничния пише - домашен, стационарен или свободен режим. Няма никакъв проблем, ако работодателят прецени, че този болничен е "фалшив", да провери дали болният спазва този режим и да го прекрати", коментира д-р Хасан Адемов от ДПС, който е председател на парламентарната социална комисия.

Според него предложението на "Воля" е грешно, защото самоосигуряващите се са тези, които плащат цялата осигурителна вноска за общо заболяване и майчинство, а тези, които са на трудови взаимоотношения, имат лична осигурителна вноска. Така че тази фина разлика не е отчетена при предложението. "Смятам, че естественото място за решаване на този въпрос е тристранният съвет - работодателите и синдикатите са тези, които трябва да решат", казва Адемов.

Георги Гьоков от БСП, който е заместник-председател на парламентарната социална комисия, обяви, че партията му няма официална позиция по проекта на "Воля" и дискусиите никой да не плаща първите три дни болнични.

"Личното ми мнение е, че подходът на "Воля" е аматьорски, защото към законопроекта няма нито мотиви, нито аргументация, нито финансова обосновка, а само формална оценка на въздействието. Предложенията са изцяло в полза на работодателските организации", казва Гьоков. В допълнение той смята, че държавата е прехвърлила с този текст контрола върху фалшивите болнични на работодателите.

"Тези предложения на "Воля" не помагат на работника, защото за него е без значение кой плаща тези дни, за него е важно да има плащане. В дискусията трябва да се включат и синдикатите като социален партньор. Битката в случая е между държавата и работодателите и увеличението на дефицита на НОИ трябва да се финансира чрез увеличаване на осигуровките", смята Гьоков.

Работодателите настояват за промяна, синдикатите са против

Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара, коментира, че работодателите настояват за възстановяване на режима за плащане на болничните от преди 2010 г. - т.е. НОИ изцяло да покрива обезщетенията за временна нетрудоспособност.

"Междувременно от 2007 г. до момента предлагаме да се засили контрола върху болничните и по събираемостта на осигуровките. Агенция "Медицински надзор", която трябва да контролира как се издават болничните, няма достатъчен административен капацитет, не може да се очаква работодателите да упражняват ефективен контрол върху този процес, те не могат да преценяват дали служителят наистина е болен, да плащат допълнително за доверени лекари", коментира Бранков.

От КНСБ са категорични, че по никакъв начин няма да се съгласят да не се плаща на хората нищо в началото на тяхното заболяване. Освен това те не намират сериозна обосновка и в законопроекта на "Воля".

"Там има само общи фрази и несъстоятелни твърдения, като например, че практиката показвала, че работодателите имат много тежки административни разходи при покриването на първи три дни болнични", казва Ася Гонева, национален секретар на КНСБ и член на надзора на НОИ.

Според нея предложението на работодателите е още по-възмутително, защото става въпрос за утвърдено, традиционно право на обезщетение, за което България има международни ангажименти. "Когато работодателите казват, че има страни, в които не покриват болнични, биха могли да кажат, че има държави, в които работодателите покриват първите седем дни болнични, първите 16 и първите два месеца, както е в Холандия", допълва Гонева.

Тя допълва, че при бъдещ диалог КНСБ ще продължи да настоява да се плащат всички дни, в които работещите са в отпуск по болест. "От друга страна, настояваме за повече контрол, тъй като има случаи, в които работодателите масово стимулират работниците си да излизат в отпуск по болест, когато има пауза в производството. Освен това трябва да се контролира и поведението на медицинските специалисти за отпускане на болнични без основания", смята Гонева.

Повече за предложенията на КНСБ за законодателни промени в данъчната и социалната система четете в петъчния брой на вестник "Капитал".