Политика

Само три диализни центъра са преодолели мораториума за нови болници от 2018 г.

Освен това здравното министерство е позволило отварянето и на десет нови отделения

Здравната карта показва, че в България през последните две години липсват само диализни центрове

Десислава Николова

Здравната карта показва, че в България през последните две години липсват само диализни центрове © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Само три частни диализни центъра са успели да преодолеят твърдия мораториум върху разкриването на нови лечебни заведения, който беше въведен от началото на 2018 г. Това става ясно от отговори на въпроси на "Капитал" до Министерството на здравеопазването. Става въпрос за клиники за хемодиализа във Видин, Варна и Бургас.

Мораториумът е в сила и през тази година. Според Националната здравна карта министърът на здравеопазването няма право да издава нови разрешения за дейност или болница, ако на територията на съответния град не е регистриран недостиг на легла за определената специалност. Ако преодолее тази бариера, лечебното заведение не може да сключи договор в рамките на календарната година, а трябва да изчака следващата - ако е получило разрешение през 2018 г., договор с НЗОК може да има едва от 2019 г., независимо дали пациентите имат нужда от клиниката.

Освен трите нови лечебни заведения от началото на 2018 г. до края на юни тази година министерството е издало и 31 разрешения за нови медицински дейности. В този параграф обаче попадат не само новите отделения, а и отпадането и закриване на структури, промяна в нивата на компетентност, обединяване на лечебни заведения, закриване на кабинети и разкриване на нови адреси на лечебното заведение. От ведомството не отговориха колко болници са получили отказ.

Премиерът Бойко Борисов обяви преди няколко месеца, че в неговия мандат няма да бъдат закривани болници, въпреки че в България работят 363 клиники. От началото на годината правителството е гласувало допълнителна субсидия за заплати на държавните и общинските болници в размер над 110 млн. лв. В същото време създадената от кабинета "Борисов" национална здравна карта бетонира стари и ненужни структури в много градове и не допуска до плащане от касата нови частни структури, в които се предполага, че и условията, и услугата са по-добри от съществуващите.

Кой и как преодолява бариерата

Пример за това е новата частна диализа във Видин. Пациентите на хемодиализа в България са около 4000, като всеки от тях се нуждае от три или четири процедури по пречистване на кръвта всяка седмица. За това държавата плаща през здравната каса по 140 лв. на всяка диализа, като в тези средства са включени и лекарства, храна и транспорт на болните.

Частни диализни центрове възникнаха едва през последните няколко години, тъй като държавата дълги години плащаше само на държавни структури за тази дейност. По правило тези центрове са печеливша структура, но пък средствата от тях се разпределят между останалите отделения в болниците. Затова голяма част от отделенията за хемодиализа изглеждат мизерно и едва през последните няколко години получиха нови апарати от Министерството на здравеопазването.

Мизерията в тези отделения през миналата година доведе до поредица от смъртни случаи заради спиране на апаратурата и некачествени процедури в диализата във Видин, а пациентите и до момента трябва да пътуват за процедурата до Монтана.

Докато това се случва, във Видин се появява и съвсем нова частна диализа, в която са инвестирани 500 хил. лв. Тя е с 13 легла и е собственост на медико-дентален център "Омега", който работи в града от 2009 г. Инвеститор и в медицинския център, и в диализата е Поли Зарова. Пациентите във Видин обаче така и не получават правото да ходят на процедури в родния си град. Зарова подава документите за центъра на 22 май 2018 г., но така и не получава разрешение от здравното министерство в рамките на 2018 г. Разрешението се получава през януари 2019 г.

"Получихме лиценз и веднага подадохме документи да сключим договор със здравната каса. Те излязоха със становище, че отказват да сключат договор с нас с мотив, че сме получили лиценз в годината, в която кандидатстваме. Спечелихме делото на първа инстанция, а Върховният административен съд ни насрочи дело на 20 февруари 2020 г. Междувременно пациентите от Видин пътуват за диализа до Монтана, но не могат да ползват диализата в родния си град, защото тук би трябвало да си плащат, докато нямаме договор. Става въпрос за животоспасяваща процедура", разказва Поли Зарова, собственик на медицинския и диализния център.

Явно заради липсата на достатъчен капацитет на действащите диализни центрове във Варна и Бургас, особено през лятото, когато част от пациентите пътуват до морето, са издадени лицензи на двете нови частни диализи в морските градове.

Едната от тях - "Бъбречен център", е основана през 2017 г. от дългогодишния завеждащ клиниката по нефрология на УМБАЛ "Св. Марина" и преподавател в Медицинския университет – Варна, проф. Валентин Икономов. Диализната клиника към центъра е основана през 2018 г. и е успяла да сключи договор с касата година по-късно – от 1 април 2019 г.

По подобен начин най-новият частен диализен център в Бургас - NephroLife, сключва договор с НЗОК едва от 1 юли 2019 г. Инвестицията в него е на израелски лекар нефролог, а медицински директор е един от най-добрите нефролози и диализатори в България – д-р Николай Тодоров, дългогодишен завеждащ хемодиализата в болница "Св. Анна" в София.

Защо няма други клиники

Основните причини за отказ при издаване на разрешения за лечебна дейност са установени пропуски в документацията, отбелязват от здравното министерство и допълват, че в такъв случай документите на новата болница или отделение се връщат на регионалните здравни инспекции (местните структури на здравното министерство) и на самия заявител, за да попълни пропуснатата информация.

Другата причина е, че министерството е констатирало излишък от структури и легла спрямо потребностите от медицинска помощ в съответния регион и на това основание отказва да издаде разрешение за нова болница.

Нови отделения

През иглените уши на забраната за нови клиники са успели да минат няколко лечебни заведения, повечето от които са в държавни болници.

През 2018 г. става въпрос за издадени 21 разрешения, като по-едрите от тях са обединяването на болниците в Петричко в една, разкриване на клиника по очни болести към варненската университетска болница "Св. Марина", разкриване на отделение по педиатрия и очни болест към "Пирогов" - София, и др.

През първото полугодие на 2019 г. новите разрешения са 10, като сред тях са добавяне на нов адрес и разкриване на отделение по кожни и венерически болести към МБАЛ – Сливен, обособяване като самостоятелна структура на отделението по диализно лечение към УМБАЛ "Св. Иван Рилски" – София, второ отделение по очни болести в специализираната болница "Вижън", отделение по урология и лаборатория по микробиология към МБАЛ – Кърджали, и др.