Ще получат ли районните кметове повече власт

След последните местни избори това положение е значително променено, защото ГЕРБ загуби кметския вот в половината столични райони. В осем от тях ще управляват кметове от "Демократична България", в един - БСП, а в два от районите начело ще са независими кметове. Този пробив на опозицията в София отново постави на дневен ред даването на повече правомощия на районните кметове. Защото, както казва новоизбраният кмет на "Лозенец" Константин Павлов от "Демократична България", районните кметове са "пряко избрани от гражданите и очакванията към тях са много високи".

"Лицето на местната власт пред гражданите на района е районният кмет. Без достатъчно самостоятелност да взема собствени решения и да може да оптимизира работата неговата дейност не би била достатъчно ефективна", посочи той.

Може ли да има децентрализация

Основните политически сили - ГЕРБ, БСП и "Демократична България", са наясно, че за да има истинска децентрализация, трябват законодателни промени, за каквито няма нагласа в парламента. Според опозицията обаче Столичният общински съвет може да делегира правомощия на районните кметове, така че те да имат повече самостоятелност при вземането на решения."Нашата заявка е до 20% от приходите на района да се връщат към него", каза председателят на групата на "Демократична България" в СОС Методи Лалов. Колегата му Владислав Панев добави, че по този начин ще се създаде конкуренция между районните кметове. "Делегирайки 20% от бюджетите на районите, ще стимулираме конкуренцията между отделните райони, така че да се види след 4 г. кой се е справял добре и кой не", смята той. От БСП предлагат общината да отделя по 20% за районите, но от капиталовата си програма. "В рамките на инвестиционната част по предложение на районите и след съгласуване с обществени съвети и неправителствени организации може да се прецени каква част да залегне в бюджета и какво точно да се прави в съответните райони", обясни председателят на групата Калоян Паргов. Според съпартийката му Милка Христова на районните кметове трябва да се даде възможност сами да определят какво да се прави в отделните райони. "В кварталите "Кръстова вада" и "Манастирски ливади" искат детски градини. В "Младост" искат спортни площадки. Местните общности също трябва да определят какво да се прави, а не само общинският съвет и столичната администрация", смята тя.

Независимият съветник Борис Бонев напомни, че трябва да се прави разлика между граждански бюджет и инвестиционни разходи. "Гражданският бюджет е нещото, което трябва да се решава от местните общности. А инвестиционните разходи са тези, които показват някакъв план, който обаче трябва да се прави от експерти. И ето например едно потенциално решение - защо всеки районен кмет да не прави един собствен проектобюджет, който да стане интегрална част от големия бюджет на общината", каза Бонев.

Какви рискове крие

От ГЕРБ обаче смятат, че тези предложения крият и опасности. "Относно предложението 20% от постъпленията в съответния район да остават за него трябва да сме много внимателни, тъй като разликите между отделните райони са огромни и може да се получи дисбаланс в развитието на районите, което да доведе до София на няколко скорости", посочи председателят на СОС Елен Герджиков. Другото му съображение е, че няма как да се делегират повече правомощия на районните кметове, защото няма механизъм за контрол върху тях: "Така е устроено административното деление на София, че няма районни общински съвети, а трябва да е ясно кой контролира тези 20% или каквото се дава на районния кмет."

Според председателя на групата на ГЕРБ Малина Едрева предишният общински съвет вече е дал правомощия на районните кметове. "Ремонтите и строителството на детските градини и училищата е изцяло децентрализирана дейност. Но не може да отделим един бюджет и да го предоставим на районна администрация, докато законодателната рамка, според която няма районен общински съвет, е такава", казва и тя.

Проблем е и това, че за разлика от столиците на други европейски държави повечето средства, които генерира София, не се връщат в столицата. "Имаме собствени приходи, но те са солидарни с цялата страна", допълни Едрева.

Милка Христова също предупреди, че трябва много да се внимава с делегирането на правомощия на районните кметове, "за да не се дава възможност те да се превърнат в репресивна мярка по отношение на неудобните". "Ако на районен кмет му дадеш да осъществява проверката по законност на строителството, нали се сещате, че това е предварително обречена кауза. Така се случи с "Младост", където бившият кмет Десислава Иванчева получи правомощие да проверява законността на строежите, а нямаше главен архитект", припомни тя. Какво мислят районните кметове

Според кмета на "Лозенец" Константин Павлов реформата в местната власт е задължителна. "Тя не включва само финансовата децентрализация, но и въвеждането на общински съвети по райони", посочи той и допълни, че "не е приятно за всеки разход човек да се моли на голямата община". "В нашата програма е записано, че ще предложим около 2% от бюджета на Столичната община да се разпределя от гражданите, защото смятаме, че тези най-дребни, най-дразнещи неща, които се набиват в очите на хората, но за администрацията стоят може би периферно, рядко получават необходимото внимание. Смятаме, че е задължително гражданите да имат думата по изразходването на част от общинския бюджет", каза Павлов. Той смята, че централизираната система на разпределението на средствата води до диспропорции - "в момента общината обръща много повече внимание на големите проекти, а за по-малките неща по-рядко се намира ресурс".

Според Савина Савова пък работата на районния кмет не е свързана само с изразходването на публични средства. "В много случаи има въпроси, които засягат цели жилищни комплекси или хиляди хора и решаването им не е свързано с финансиране. Така че добрата комуникация и организация от страна на районния кмет, от начина му на работа с различните институции и познаване на проблемите в дадения район също е част от управлението на района. Савова даде пример с цветната борса в близост до пазара "Димитър Петков", която е предвидена за училище, но в парцела имало и реституирани частни имоти. По думите й районното кметство е успяло да реши устройствения проблем и е освободило общинския терен, на който в най-скоро време ще започне да се строи училището.