Новите станции за качеството на въздуха в София ще се тестват поне година

Ефект от новите 22 сензорни станции за 546 хил. лв. може да се очаква чак след година

Повечето станции са разположени близо до официалните станции на МОСВ, за да се хващат максимално лесно разликите при отчитането

Анина Сантова

Повечето станции са разположени близо до официалните станции на МОСВ, за да се хващат максимално лесно разликите при отчитането © Develiot

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

За пореден ден в София има превишения на нормата за фини прахови частици във въздуха, а единственото, което прави Столичната община, е да организира проверки и да призовава гражданите да се съобразяват с положението.

Ясно е, че климатичната обстановка допринася значително за влошаване на ситуацията, но реални мерки все пак могат да се предприемат. Общината обаче сама се е ограничила с действащия механизъм за следене на качеството на въздуха и де факто, дори и да иска, не може да прилага никакви решения, без да е сигурна, че е превишен определен праг на замърсяване. Например, за да се въведе зелен билет, трябва да се чака до 00.00 ч. на съответния ден, за да се установят средноденонощните нива на фини прахови частици по официалните данни на екологичната агенция и едва след това да се реши какво да се предприеме през следващия ден.

Нова система, стари притеснения

Този механизъм, разбира се, може да се промени и вече е направена една стъпка в тази посока. Миналият месец Столичната община пусна в тестов режим 22 сензорни станции, за които София защити европейско финансиране на стойност 416 хил. лв. по проект Airthings. С това обаче веднага дойдоха и подозренията на софиянци, че новите станции не се различават от тези на платформата AirBg, струващи по 200 лв. за бройка.

Новите станции, които са продукт на IT компанията Telelink, би трябвало да дават цялостно професионално решение. Казано иначе, те са нещо по средата на официалната станция на МОСВ (която струва около 1 млн. лв.) и на евтината, която използват Airbg. "Станциите на министерството са точни, но са скъпи и това пречи те да са повече. Много градове например дори не могат да си ги позволят. Това беше и проблемът, с който се сблъсквахме, когато проучвахме пазара за продукта - получава се избор между висококачествени решения на прекалено висока цена и евтин хардуер, но с ниско качество", разказва пред "Капитал" Мирослав Гечев, който е ръководител на хардуерното звено на Telelink - Develiot.

Данни за всеки

Подобно на станциите на Airbg данните от общинските станции са в реално време, но в същото време мерят и още четири показателя освен прахови частици с размери 10 и 2.5 микрона - това са азотен диоксид, серен диоксид, озон и въглероден окис. Отчитат се и метеопараметри като температура, влажност и налягане и съществува възможност за бъдещо надграждане с допълнителни сензори (например за шумово замърсяване).

От друга страна, станциите са напълно автономни и предават данни чрез 2G мобилна мрежа към облачната платформа за съхранение, визуализация и последващ анализ. Всъщност всеки има достъп до тях и може да ги получи в машинно четим формат, като се абонира на сайта, докато Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) не предлага такава услуга.

"МОСВ може да си позволи да забави някои данни, за да ги проверява неколкократно, защото това са референтните стойности, докато ние ги предаваме в реално време, не минаваме някаква проверка", обяснява Гечев.

Време за тестове

Именно затова тепърва ще се прави анализ доколко са коректни получените данни от новите станции, като за целта ще се използва и машинно обучение. Чак след като резултатите станат ясни, общината ще може да ползва официално системата, което потенциално би ѝ позволило да взима по-бързо мерки и да прави прогнози в реално време.

За да бъде оценена точността на системата спрямо референтните устройства на ИАОС, трябва да се установи как климатичните промени през различните сезони влияят върху качеството на данните и измерванията. "Проектът не свършва сега, а тъкмо започва. Трябва да минат поне 12 месеца, за да видим дали тези методи могат да се борят за еквивалентност. Със сигурност ще има разлики, но е важно да разберем какви са и от какви външни влияния се получават, за да знаем какви подобрения да направим", коментира ръководителят на Develiot и обяснява, че са решили до няколко месеца да внедрят климатизираща функция, която да оптимизира качеството на измерването на качеството на въздуха.

Иновация в кутия

Интересно е, че самият продукт представлява иновация за България. Благодарение на него Telelink става един от четирите финалисти в конкурса на Microsoft за най-добър проект в света, базиращ се на IoT технологията (интернет на нещата). По принцип компанията е разработила станцията в началото на 2018 г. с цел да я продава на европейския пазар. "Въпреки че чух много мнения, че системата била прекалено скъпа, ние де факто продадохме продукта на Столичната община на загуба. Това обаче няма значение за нас, тъй като София стана нашият референтен град. При печеленето на други клиенти е важно да им покажеш как реално действа платформата", казва Гечев.

Станциите в София имат възможност да се захранват стандартно на 220 волта, а ако няма такава възможност, да използват соларен панел. При положение че и той не работи, пък се включва вътрешният акумулатор. Повечето станции обаче са прикачени към уличното осветление и се захранват само нощем, като през останалото време са на акумулатор.

София в очакване

Преди ден зам.-кметът Йоана Христова заяви, че ще се сформира работна група, която да предлага оптимизации за промяна на действащия механизъм за реакция при замърсяване на въздуха. Освен това тази година ще се събират и предложения за изготвянето на нова Програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух, което ще струва 412.5 хил. лв. Засега една от сигурните мерки в нея е обособяването на нискоемисионни зони, което представлява затваряне на улици или цели градски карета за автомобили в дни с повишения на нормите или за постоянно.