Мръсният похлупак на столицата

Защо температурните инверсии са неизбежна част от проблема с въздуха в София и какво означава това в бъдеще

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

София е единствената европейска столица, която се намира в котловина. Чарът на заобикалящите планини има обаче и своя отрицателен ефект конкретно върху качеството на въздуха.

В котловината през зимата се образуват т.нар. температурни инверсии. Тогава при високо налягане слънчевото греене затопля земната повърхност, докато през нощта земята бързо се охлажда и въздухът, който е ниско и близо до нея, изстива. По-топлият въздух се издига и действа като похлупак, който блокира по-студения в близост до земята. Замърсяването също остава в долния въздушен слой, като в следствие на това концентрациите на замърсителите се повишават.

Д-р Калоян Иванов от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) анализира инверсиите и връзката им със замърсяването на въздуха в София. Съвсем очаквано, тя е силна.

Софийските инверсии

Най-често срещаните инверсии в София са радиационните и орографските поради спецификата на релефната форма, в която е разположена столицата, казва за "Капитал" д-р Калоян Иванов. Радиационните се образуват през нощта, когато земната повърхност изстива силно от интензивното топлинно излъчване. При орографските изстуденият и по-тежък въздух се стича по склоновете към котловините и неговото място се заема от по-топъл въздух.

Броят на дните с инверсии през последните години е сравнително константен за зимния период, обяснява ученият, като пикът е през месец януари. През 2016 г. например 23 дни през първия месец на годината са били с температурна инверсия.

Любопитното е, че инверсиите невинаги са лошо нещо. Д-р Иванов припомня времето, в което работеше заводът "Кремиковци". "Ако има приземна инверсия, високите му комини оставаха над нея. Тя е била чадър, за да не слиза замърсяването надолу", разказа той по време на форума "Въздух за здраве".

И все пак анализът на учения показва, че има пряка положителна корелация между температурните инверсии в столицата и замърсяването с фини прахови частици с размер 10 или по-малко микрона (ФПЧ10), което означава, че колкото повече дни с инверсии има, толкова по-голямо ще бъде замърсяването. Връзката с азотния диоксид и инверсиите е същата - в месеците с най-много температурни инверсии концентрациите на азотен диоксид са най-високи.

Добрата новина, припомня д-р Иванов, е, че в последните шест-седем години години няма повишаване на средночасовите концентрации на азотен диоксид в столицата, поне по официалните данни, получени от станциите на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

"Естествено, чистата статистическа корелация служи само за ориентир, защото върху замърсяването в София влияят редица други фактори - от физикогеографски, до икономически, дори политически", припомня Калоян Иванов.

Из Европа също ги има

Въпреки че е единствената европейска столица в котловина, то тази топография далеч не е уникална на континента и има и други градове, които страдат от този проблем. "Краков е добър пример, един от най-мръсните градове в Европа, особено по отношение на концентрации от ФПЧ2.5. Мерките, които се опитват да приложат там, наподобяват мерките, приложени в Лондон след т.нар. "Голям смог" от 1952 г. През 1956 г. влиза в сила закон (Clean Air Act), който ограничава битовото горене. В Краков включиха доста от домакинствата в централното отопление на града и въведоха глоби за горенето на въглища и дърва от домакинствата", разказва д-р Иванов.

Друг град в подобно положение е Щутгарт в Германия, където от 2019 г. е забранено движението на дизеловите автомобили със стандарт, по-нисък от Eвро 6. Въпреки че това са непопулярни и драстични мерки, те са наложителни, коментира пред "Капитал" ученият.

"Най-интересното за мен при тези примери са градските изследвания, които се правят в проблемните зони. В Щутгарт например, специалистите по градска климатология успяха да установят и използват планинско-долинната циркулация от оградните планини на града, за да оптимизират, доколкото е възможно, въздушния дренаж в котловината по естествен начин. В България типичните градски климатологични изследвания са малко, поради спецификата на макроклиматологичната научна насоченост у нас и тепърва трябва да се развиват, за да имат приложно значение в териториалното планиране на столицата", казва той.

И какво да направим

Географското положение видно има сериозно влияние върху замърсяването, но не може да служи за оправдание за бездействие. Напротив - би могло да провокира именно по-амбициозни мерки, тъй като е необходимо да се компенсира факта, че София е в котловина и задържа замърсяването при инверсия и отсъствия на вятър и дъжд.

Според д-р Иванов в краткосрочен план най-ключова е борбата с горенето на твърди горива или изобщо забранени продукти като гуми и дрехи, както и насърчаването на използването на градския транспорт. В дългосрочен план той поставя и въпроса за "редуциране на вътрешнорегионалните миграционни процеси към София чрез провеждането на ефективна регионална политика, която да заличи огромните икономически контрасти между столица и провинция". "Краткосрочното решение е постижимо до известна степен, макар и с цената на много неудобства, дългосрочното е по-скоро с пожелателен характер, тъй като 75 години безумна, неефективна регионална политика трудно може да се пребори в рамките на един човешки живот", казва той.