След години бездействие ГЕРБ ще затваря законовите вратички за горене на RDF

Вносът е само част от целия проблем с обработването на отпадъците, тъй като в страната се генерират хиляди тонове всеки ден. Тяхното депониране става все по-скъпо заради европейските екологични политики и все повече общини търсят начини да ги преработват. Най-често това става чрез изгаряне.

Точно затова правенето на екологични оценки е важно, но още по-важно е да се контролира технологията, по която ще става то, и след това да има мониторинг и за замърсяването на въздуха. Практиката досега е за проекти за горене на отпадъци, които все пак са минали през екооценка, като планираната мощност към софийската топлофикация за изгаряне на RDF например, най-често да се казва, че "спазвайки всички заложени изисквания, няма да се създаде риск за здравето на хората". Липсва информация за такъв проект да е било изготвено негативно становище, което логично - ако инвестиционното предложение включва използването на най-добрите налични технологии, няма причина да бъде спряно. Проблемът възниква, когато горенето на отпадъци става не по правилата.

Да минеш метър

Още през 2016 г. "Топлофикация Сливен" поиска да изгаря отпадъци, но тогава РИОСВ - Стара Загора, реши, че трябва да се изготви ОВОС, след което компанията оттегли предложението си. Малко по-късно обаче свързаното с Ковачки дружество подаде ново предложение, предвиждащо използването на по-малки количества отпадъци, за което екоинспекцията реши, че няма нужда да минава през тежката процедура по ОВОС.

Също без ОВОС ТЕЦ "Бобов дол" получи разрешение за експериментално изгаряне на отпадъци. В началото на тази година заявление за ново комплексно разрешително, което да позволи изгарянето на отпадъци, подаде и ТЕЦ "Брикел". Това става, след като преди година и половина регионалната екоинспекция в Стара Загора реши, че проектът няма нужда от оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС). Така добавянето на RDF към използваните въглища в централата може да стане само с актуализация на разрешителното и без обществено обсъждане.

Подобна е схемата и при "Топлофикация Русе", за която местната екоинспекция реши, че няма нужда да прави оценка на въздействието върху околната среда, за да добави нови горива към инсталацията си. Разликата е, че компания ще използва въглища, брикети, нефтошисти и биомаса, но не и отпадъци (RDF).

Варна - входна точка на боклука

На тези екрани в националния кординационен център експертите на екоминистерството следят в реално време какво се гори в централите в страната

Фотограф : Надежда Чипева

Министърът на околната среда и водите Емил Димитров обяви, че държавата планира да превърне един от терминалите на Пристанище Варна-запад във входна точка за вноса на отпадъци в България, който се осъществява с кораби. Няма данни каква част от всичките боклуци са тези, които идват по море, но това със сигурност е добра мярка. Сега освен във Варна отпадъци се стоварват и в Бургас, като няма гаранции за сигурността на площадките и качествения контрол на вноса проверяват само документи, не и съдържанието на декларираните отпадъци.

Как ще се контролира вносът с влакове и камиони все още не е ясно. Проблем в тези случаи представлява това, че няма как да се обособи една обща входна точка по суша, а и най-често отпадъците се превозват директно до съответните площадки за съхранение в страната.