Децентрализацията на столичните райони остава само предизборен лозунг
Първите три месеца от новия общински мандат така и не донесоха на районните кметове повече средства или правомощия
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Столичните общински съветници приеха днес Програмата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столичната община за 2020 г. Тя се изготвя на база на предложенията на районните кметове, които посочват какви имоти и по какъв начин да бъдат включвани.
Оказва се обаче, че повечето от тези предложения на опозиционните кметове отпадат, а исканията на тези от ГЕРБ минават. Което пък повдигна въпроса доколко има смисъл от подобен инструмент и дали обещаната преди изборите децентрализация не остава само илюзия.
"Няма как да не отбележа, че е изключително цинично да ми говорите за децентрализация сега, когато ви е угодно, но удобно да забравяте за същата тази децентрализация, когато трябва да разпореждате с бюджета в края на годината. Когато гласувах павилиони да не се поставят в района на "Лозенец" (където такива е предложил кметът е от "Демократична България"), подкрепихте с усмивка, а когато гласувах същите тези да отпаднат от районни кметства на ГЕРБ, гласувахте против. Което означава само едно - за вас това беше едно циркаджийско изпълнение, за да направите мръсно на опозицията", намеси се независимият общински съветник Борис Бонев.
Кметски проблеми
Ден по-рано кметът на район "Студентски" Петко Горанов ("Демократична България") обяви, че една от най-големите пречки в работата му е фактът, че районните инспектори на Столичния инспекторат не са на прякото подчинение на районните администрации. Това по думите му водело до затруднен контрол върху дейността и раздуване на щата на централната администрация. Затова и групата на "Демократична България" в общинския съвет е предложила децентрализация на инспектората - кметовете на райони да поемат непосредствено управлението на районните инспектори.
Друг проблем е, че дори районните кметове да са активни и да дават конкретни предложения до Столичната община, повечето пъти проектите им не се приемат. "От 40 предложения, които отправи район "Слатина", в капиталовата програма на голямото община беше заложено само едно", казва кметът на район "Слатина" Георги Илиев.
Без европари
Тъй като е ясно, че няма как да има пари за всичко, районните кметове от "Красно село" и "Лозенец" опитали да кандидатстват за финансиране по европейски програми, но в хода на процедурите се разбрало, че това няма как да се случи, защото районните администрации не представляват самостоятелни юридически лица.
"Тук има нещо сбъркано. Когато подадох предложението си, зам.-кметът по култура Тодор Чобанов ми каза, че първо трябва да обсъждаме всичките си идеи с тях. Аз не смятам, че е редно - искат да споделя идеята си, за която после нямам никаква гаранция, че ще бъде присвоена или реализирана - обсъждането ѝ трябва да става вербално, няма да се разбере, че тя е дошла от който и да е район", коментира кметът на "Красно село" Росина Станиславова.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.