Къде отиват парите на София

Град на въздържанието

Докато като цяло бюджетът е преди всичко счетоводен инструмент със знак на равенство между приходи и разходи, капиталовата програма е тази част от него, която най-явно говори за намеренията на общината да развива града. В случая за 2020 г. разходите за инвестиции са със 157 млн. лв. по-малко в сравнение с тези за 2019 г. И въпреки аргумента на Барбалов, че това се дължи на по-малкото средства по европрограми (за 2019 г. те бяха 305 млн. лв., а сега са 260 млн. лв.), се вижда, че и собствените средства, които общината смята да похарчи за инфраструктура, падат надолу със 127 млн. лв.

Съветникът от ГЕРБ Георги Георгиев обяснява това с намаляването на приходите от приватизация с близо 26 млн. лева, тъй като през 2019 г. е била усвоена голяма част от получените средства за акциите в Общинска банка. Друга причина са по-малкото средства по банкови заеми. "С 45 млн. лева по-малко ще ползваме кредитиране през 2020 г., защото не ни е необходимо повече за метрото", коментира Георгиев.

Отсега обаче е ясно, че догодина средствата ще се свият още повече, тъй като приносът на оперативните програми ще намалее още. Което пък значително ще забави развитието на града.

Всъщност изпълнението на капиталовите програми по тенденция е слабо (виж графиката), а ключови обекти, като например реконструкцията на бул. "Тодор Каблешков", се чакат вече десетилетие и не се дава заявка, че тази година ще бъдат изпълнени. Така например за булеварда миналата година бяха заделени 15 млн. лв., докато тази година общината е заложила скромната сума 1 млн. лв. Затова и надеждата, че "този път ще стане", бързо се изпарява.

Друг пример за предпазливостта на София откъм инвестиции е обещаният нов център за съвременно изкуство в София на мястото на бивша топлоцентрала до НДК, за който обаче са заделени едва 350 хил. лв. тази година при необходими поне 5 млн. лв. Има и дълъг списък от сгради, чакащи "времето си", като например детската градина в кв. "Манастирски ливади" - за нея в капиталовата програма за 2019 г. бяха заделени 5 млн. лв., но строителството не започна. Сега парите са само три милиона, което отново поставя изпълнението под въпрос, въпреки че проблемът с липсата на достатъчно места в детските градини е един от най-големите за София.

Новият транспорт

Най-голяма част от капиталовата програма заема планът на общината за обновяването на градския транспорт - 206 млн. лв., които ще дойдат от оперативните програми. Предвижда се закупуването на 82 електробуса, 38 трамвая и 30 тролея, както и довършването на третия лъч на метрото, първата част от който се очаква да бъде пусната тази пролет.

С европейски пари ще се довършва и ремонтът на "Западен парк", който трябваше да е приключил през 2018 г., но се забави заради лош проект и проблеми с изпълнителя. Със собствени средства София планира да започне проектирането на нов парк - "Кукуряк" в кв. "Овча купел" и "Въртопо" в кв. "Младост". Но и тези идеи не са нови, а неизпълнени от предишни години.

И две изненади

В тазгодишния бюджет на София все пак има нещо ново и това е, че общината планира да събере повече пари от хората - 790 млн. лв. при 725 млн. за 2019 г. Това идва най-вече от вдигането на данъците за по-мощни автомобили с по-нисък евростандарт, както и от еднократния данък, който се дължи при сделки с недвижими имоти.

Парите от тях са общо 40 млн. лв. и обещанието е да бъдат инвестирани в довеждащ транспорт и ремонт на вътрешноквартални улици. "Тази година ще имаме с 1.3 млн. повече километри по транспортната задача само от електробуси, след като заработи и довеждащият транспорт, който да обслужва вътрешнокварталните улици", коментира пред "Капитал" общинският съветник от ГЕРБ Георги Георгиев.

Заради увеличението на данъците ще нараснат средствата за ремонт на уличната мрежа, които са с 12 млн. лв. повече спрямо 2019 г. Идеята на управляващите е тук да бъде направена първата крачка към децентрализация, като средствата се пренасочат директно към районните кметове, които да преценяват приоритетните обекти. Но засега това по-скоро изглежда като опит да се прехвърли отговорността за неслучилите се ремонти.