Трафичните данни, МВР и коронавирусът - повече безсмислено, отколкото опасно

В превод - на някого е наложена карантина, адресът на който тя се изпълнява е посетен от полицаи и те не го откриват там. Или болницата уведомява МВР, че пациент е напуснал.

С промените ще може да бъде потърсена информация за това къде приблизително се намира човек, отклонил се от карантина. Приблизително защото клетката към която е вързан телефонът, не дава точна информация за местоположението.

Кой ще може да я изисква и каква е процедурата?

Директорите на областните дирекции на полицията и Столичната дирекция на вътрешните работи, както и Главна дирекция "Национална полиция" могат да изискват информацията.

Практиката е началниците да подписват предложения, които са изготвени от подчинените им, на които е възложено да следят за карантината. Искането трябва да съдържа правното основание и целта, за която се иска достъпът, данните, които се искат, периодът, за който се иска информацията, и пълно и изчерпателно посочване на фактите, които налагат предоставянето на данните.

Искането се изпраща до съответния оператор, който връща информацията (след въвеждането на карантината и трите мобилни оператора комуникират по мейл) в табличен вид.

Има ли съдебен контрол?

Да, но не предварителен, а последващ. С промените в закона беше записано, че данните се искат от МВР директно от мобилните оператори, които го предоставят незабавно. Така отклоняването от карантина беше приравнено с непосредствената опасност за тероризъм, където се допуска отклонение от процедурата и вместо предварително одобрение от съда това става впоследствие (и пак незабавно).

Очевидното логиката в случая е била, че битката с отклонилите се от изолация е толкова опасно, че налага незабавни действия и няма време да се чака произнасяне на съд - както е при заплахата от терористичен акт.

Има ли смисъл от подобна информация?

Обективно - не. Полицията няма да получава предварителна информация, че някой си е нарушил карантината, тъй като телефонът му се е вързал в клетка, различна от тази, обслужваща дома му (между другото едната стая на жилището може да е в обхвата на една клетка, а другата - от друга). Освен това разследващите няма да могат да знаят с точност къде се намира "беглеца". Проследяването на хипотетичен маршрут по клетки е възможност, но отнема ресурс и не е точно, защото една клетка може да обслужва район от няколкостотоин метра до няколко километра.

Източник: www.cellmapper.net

Какво се случва по света?

Практиката в първите държави засегнати от коронавируса е да използват по-скоро GPS локализация, отколкото такава през клетки.

В Азия смартфоните да бъдат използвани както за проследяване на заразени, така и за контрол над карантината. В Тайланд властите раздават телефон с приложението Line на всеки заразен, в Хонконг проследяването става чрез гривни - като тези, които се използват в системата на затворите.

Пълно проследяване беше въведено в Израел.

В Полша властите налагат приложение, което позволява геолокация и лицево разпознаване. Използването данни за геолокация, без съдебно разрешение, е заложено и в извънредното законодателство във Франция.

Отделно от проследяването на конкретен човек, анонимизирани данни от приложенията в смартфона се използват в САЩ, Германия, Австрия за противодействие на инфекцията. Става дума за информацията, която доброволно предоставяме на различни приложения (социални мрежи, месинджъри, google maps и т.н.).

Наскоро българската агенция за дигитален маркетинг BrandNewVision представи визуализация за разположението на територията на страната на българите, завърнали се от Западна Европа в България по време на епидемията. Графиките са базирани изцяло на доброволно предоставена от потребителите информация, която включва оператор на SIM картата (български) и изполван език на телефона (български).

(редактирана в 16:25 на 25 март 2020 г.)