Учебната година ще е присъствена, обмислят се някои алтернативи, но не по избор и не за всички

МОН планира да "се даде възможност за самостоятелна форма и индивидуална форма на децата с хронични заболявания, също и на семействата, в които има родител/настойник в риск", пише във Facebook профила си Петър Велков, учител по математика и образователен експерт, участвал в среща на заинтересовани лица в системата на образованието в МОН в петък.

В интервю пред "24 часа" във вторник зам.-министърът на образованието Таня Михайлова също посочва, че се работи върху подобни опции. "Когато има медицински причини и те са удостоверени в личната здравна профилактична карта, е възможно детето да продължи в самостоятелна или индивидуална форма. Ако се включи дистанционно в обучение, то ще бъде като наблюдател на урока и ще отдели много повече време за самоподготовка", смята зам.-министърът, като набляга на ползите от социализацията на децата в училище.

Главните обявени причини за това са две - от една страна от министерството се опасяват, че няма достатъчно учители за реализацията на хибридно обучение, а от друга - че около 20% от учениците в системата, най-вероятно главно от ромски произход, ще са в риск от отпадане от образователната система, ако на родителите им се даде избор дали да пуснат децата си на училище или не.

Самостоятелната индивидуалната форма като алтернатива

Самостоятелната форма на обучение предвижда детето да учи само вкъщи, като се явява на изпити за годишна оценка, за да продължава в следващата година. Формата е възможна и в момента за деца без здравословни проблеми при решение от страна на родителите -някои родители, които не искат да пуснат децата си на училище заради Covid-19, обмислят точно тази форма на обучение.

Тя обаче е особено тежка форма на обучение - едновременно е натоварваща за детето и родителите му, а в същото време има голяма загуба на социализация. Източници на "Капитал" разказват, че по време на срещата е имало гореща защита на присъственото обучение от страна на родителски организации и синдикати, както и от експертите на МОН, именно заради ползите му за социализацията и развитието на децата.

Така не става съвсем ясно защо един от основните варианти, които министерството посочва като алтернатива, е точно самостоятелната форма на обучение, в която детето е много по-изолирано, отколкото при групово дистанционно обучение.

От публикацията на Велков във фейсбук профила му става ясно, че в министерството все пак се обмисля - ако даденото училище има технологичните възможности, децата в самостоятелна форма на обучение да могат да наблюдават часа и да получават и някаква допълнителна подкрепа от училището.

Засега министерството предвижда и опции за индивидуална форма на обучение. Разликата със самостоятелната форма е, че индивидуалната гарантира поне 50% от реалните учебни часове да бъдат с учител, присъствено или евентуално онлайн (не е съвсем ясно все още как това ще се случва).

Тази форма ще е достъпна при доказани здравословни проблеми при ученика или родител/настойник. Велков посочва обаче, че от дискусията е станало ясно, че тази опция няма да е достъпна, ако рисковият член на семейството не е родител/настойник, а друг, живеещ в същото домакинство.

При положение че едно от главните обяснения за недопускането на дистанционно обучение по желание е именно, че няма достатъчно кадри в системата, не е ясно дали и как би имало достатъчно учители, които да провеждат индивидуални часове с потенциално голям брой деца , а в същото време и да преподават присъствено. На срещата е предложено евентуално децата в индивидуална форма да наблюдават часовете, ако училищата имат техническия капацитет да осигурят това.

Гледане на образователна телевизия

Повтарящ се мотив в идеите на МОН при самостоятелната и индивидуална форма на обучение е, че където има технически капацитет, учениците останали вкъщи трябва да могат да гледат какво се случва в класната стая, без да участват. На практика това означава, училищата да предават на живо в достатъчно добро качество видео и аудио от класната стая, най-вероятно с камера, насочена към дъската - като образователен канал.

По време на срещата обаче е посочено, че много училищата нямат финансовия и технически ресурс да осигурят подобна възможност за всеки час. От друга страна възниква въпроса и за образователната ефективност. В случая липсва всякакво участие от страна на учениците, останали у дома, в учебния процес. Губи се и причината да внимават в часа, както и начини учителят да ги контролира.

Училища "дистанционни центрове"

Третата форма на обучение, обсъдена на срещата, е дистанционната. Тя ще стане възможна с приетите все още само на първо четене промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Тя ще е отворена само за деца между 5 и 12 клас със здравословни проблеми или ученици в чужбина и включва 100% присъствени виртуални учебни часове с пълно съответствие на рамковия учебен план - децата учат всичко от всички.

"Особеното в тази форма е, че при нея се сформират общи групи с деца от различни училища. Тази форма ще се осъществява много рядко в училището, в което е самият ученик, а по-скоро в някое друго училище -той формално ще е записан в училище Х, но ще се обучава с учители и ученици от училище У, което е училище - дистанционен център", обяснява Велков.

Кадровият и организационният проблем тук излизат на преден план - кои училища ще са "дистанционни центрове" и ще имат ли време учителите в тях, които в същото време трябва да преподават и в присъствени часове. Важен момент, който изисква доуточняване, е, че засега се предвижда дистанционната форма да е възможна само при установено заболяване на ученика, но не и на родител/настойник. Според Велков обаче по този въпрос по-скоро има вероятност за промени.

Важен въпрос е защо тази опция няма да е достъпна до учениците от 1 до 4 клас със здравословни проблеми. Източници на Капитал разказват, че на срещата е обяснено, че има проблеми със законовата рамка, а и учениците от 1 до 4 клас не могат да понесат многочасово синхронно онлайн обучение едно към едно с учебната програма. Факт е обаче, че много училища в страната разработиха и активно споделяха опита си с дистанционното обучение и разнообразните смесици от синхронно и асинхронно обучение, включително за деца в начални класове. В случая може да се използва вече разработен положителен опит - и да се обсъжда какви са най-добрите подходи в дистанционна форма за тези деца, вместо изрично да се казва, че не е възможно, и то по време на пандемия.

Предвиждани присъствени мерки

В интервю пред "24 часа" от вторник зам.-министърът на образованието Таня Михайлова обяснява, че учебната година ще започне "присъствено, но предпазливо с мерки", като набляга на вече обявената от МОН стратегия за "сепаратизация" на класовете. По думите й началните паралелки ще трябва да бъдат на отделен етаж, където е възможно и пак където е възможно - различните класове да влизат в училище през различни входове на училището, часовете по физическо да са навън, докато времето го позволява, а във физкултурния салон да има по максимум една паралелка. "Където е възможно" обаче е ключовата фраза - учители и директори споделят пред Капитал, че за много училища в страната, особено за тези на две смени, които са над 300, подобни мерки са неосъществими.

В самата класна стая мерките за дистанция ще са по-ограничени. На учениците ще са им забранени прегръдките, а по време на час ще седят "на една ръка разстояние", казва Михайлова. Учители ще трябва да преподават от катедрата, без да се доближават до учениците. В няколко интервюта вече министър Вълчев обясни, че маски ще се носят извън класните стаи, но няма да са задължителни в час - освен за учениците с придружаващи заболявания. Налагане на социална дистанция, доколкото е възможно, ще има между отделните класове.

От Агенцията по безопасност на храните са казали, че учениците могат да се хранят в класните стаи, като ще им е забранено да разменят храни и напитки.

В класните стаи ще трябва да има осигурен сапун и дезинфектанти, а учениците също могат да носят лични средства за дезинфекция. Дезинфекция на повърхностите ще се извършва в училищните лавки, бюфети и компютърни кабинети. Проблем обаче остава циркулацията на въздуха - пред "24 часа" Михайлова обяснява, че ще се "проветрява често". Още в края на юни, изследване от Берлин показа, че в клас от 25-30 деца при наличието на заразени ученици средата бързо става опасна. "Само след две минути подобна класна стая ще е пълна със заразни аерозоли," каза тогава ръководителят на изследването инж. Мартин Кригел, цитиран от DW.

В началото на август пред "Капитал" министърът на образованието Красимир Вълчев обясни, че в дългосрочен план ще бъдат насочени средства от програма "Региони в растеж", а най-вероятно и от новия фонд за възстановяване на ЕС, за справяне с проблема, но "в краткосрочен план не можем да осигурим такива средства, нито училищата могат да реализират такива мерки за изграждане на въздуховодни инсталации".