Димитрина Петрова: Корените на популистката вълна са в неизпълнените обещания на 1989-а

Почти едно поколение по-късно - около 2008-2009 г., когато беше твърде рано да се забрави нечестността на генезиса на новите елити, но вече късно това да се промени, започна настъплението срещу либерализма, който беше обвинен за възприеманата, общо взето, като нечестна нова социална йерархия. Но аз не бих се съгласила, че либерализмът е по някакъв начин виновен, защото въпросът не е в самия политически либерализъм, определян като подкрепа за гражданските и политическите права и свободи. Виновникът е неолибералният икономически подход, който ни доведе до едно бързо и невнимателно въвеждане на принципите на пазарната икономика без оглед на справедливостта по отношение на това кой ще успее и кой не, и това беше преживяно от повечето хора като нечестно преразпределение на богатството. Забележете, че в това обяснение наблягам не на уж изгубеното социално равенство, което е имало при комунизма, а на нечестността в новия модел на първоначално преразпределение.

Антилибералният популизъм като че ли удари дъното и подкрепата за ценностите на демокрацията започна да е по-видима.

Има много митове - един от тях е, че хората носталгирали по комунизма. Не приемам това сериозно. Не съм чула на някого днес да му липсва комунистическата несвобода. Нито пък, ако се замислим, на хората им липсва комунистическото социално равенство, което и без това никога не го е е имало. Нито са обидени, когато се сравняват и с тези, които живеят в Лондон или Париж, както някои обясняват популистката вълна. По-скоро хората, особено около 2008 - 2010 г., когато се надигна популизмът у нас, се чувстваха обидени, когато се сравняваха с тези около себе си, със своите познати. И си казват: "Кой бе Пешо?! Ми той ми беше съученик, преписваше и лъжеше, не беше сред умните и сега той е банкер, а аз какво съм?" Ето това усещане за нечестност, което хората преживяха на своето всекидневно лично ниво, няма нищо общо с политическата свобода, а по-скоро става въпрос за промяна през 90-те в модела на социално-икономическо напредване.

През 1989 г. ние съзнателно се отказахме от борбата за социално равенство. Но - и това е много съществено - когато се съгласихме, че няма да бъдем общество на социалното равенство, не сме се съгласявали, че тези, които ще бъдат отгоре, ще бъдат там по нечестен начин. Този ранен консенсус, образуван около 1989 г., беше меритократичен - очакването беше, че който умее, който заслужава, ще напредва. Но не се получи точно така. Разбира се, имаше хора, които напредваха само поради своите способности, но това не беше общият случай. И, ето, това обещание на 89-а, което беше не за социално равенство, а за една почтеност и нормалност, не се осъществи и там според мен се крие двигателят на популистката вълна.

Дали хората смятат, че това, което виждат в момента, е по-честно? В либералната демокрация класическото разделение е по линията ляво - дясно и става въпрос основно за рационални политики и по какъв начин се решават проблемите. С промяната към либерално-консервативно тази рационалност се замества от игра с емоциите, като страха например. По-честно ли е на мястото на либералния капитализъм да дойде политически капитализъм?

Разбира се, че не е станало по-честно, но аз искам много категорично да разгранича политическия либерализъм, вярата в свободата като ценност, от икономическия либерализъм, защото двете понятия много се смесват и се бъркат. Особено неолиберализмът в икономически смисъл, който набляга върху абсолютния приоритет на пазара и се противопоставя на почти всички форми на преразпределение през държавата. БОЛД е общност, която изповядва ценностите на политическия либерализъм. Ние сме много различни в социално-икономически смисъл - някои са по-надясно, други са по-наляво, но това, което ни обединява, е, че свободата е една от върховните ценности. Свободата в политически смисъл - правата на човека и другите свободи, както са формулирани в конституцията и международните документи. БОЛД няма позиция по оста ляво - дясно, а само по оста на културните ценности - консерватизъм и либерализъм в този политически смисъл.

Тревожи ли ви как това, което наричате захванати аудитории - млади хора, които попиват антилиберална нагласа, би оформило бъдещето и как то би изглеждало след 10 години например?

Ще бъде жалко и България ще прилича повече на Русия, недай боже, повече и на Китай, особено като отчетем и ролята на новите технологии и това, с което те ни заплашват - а именно тоталния надзор, който започва да се реализира в Китай. Но освен този сценарий плаши ме също, ако в името на свободата и на правата на човека, в името на недискриминацията на хората, които са с различен етнически произход или сексуална ориентация, започнат да се въвеждат някакви нови форми на цензура. Затова позициите, които ние развиваме, се опитват да държат сметка и за тези крайности. Особено в академична среда нито е добре да се толерира реч на омразата на етническа основа, нито е добре да започне да се цензурира всичко наред.

Правото е резултат от историята – то защитава най-силно етническите групи, защото кошмарите на миналото са засегнали именно тях.

Тук изборът е труден, но и двете крайности са опасни. През лятото например в англоезичния свят излезе едно писмо, подписано от най-известните интелектуалци от Америка и Великобритания, което беше насочено към това, което се нарича cancel culture - култура на отстраняването. Това е видимо особено в социалните медии - когато публични личности изкажат някакво мнение, което за по-прогресивни движения звучи като ерес, започва една кампания те да бъдат "зачеркнати". И се появяват едни хаштагове, като например #canceljkrowling, авторката на "Хари Потър", която беше подложена на такова нещо заради изказванията ѝ за трансджендър. Или случаят с един от водещите редактори на "Ню Йорк таймс", който подаде оставка заради публикувано мнение на републикански сенатор, че трябва да се използват федерални войски срещу протестиращите след убийството на Джордж Флойд.

Това писмо предизвика буря от реакции - абсолютисти по отношение на свободата на словото го приветстваха, представители на маргинализирани групи го осъдиха, двама-трима души си оттеглиха подписите - изобщо стана една много интересна публична дискусия за това къде е границата между свободата на изразяване, от една страна, и дискриминацията и подбуждането към насилие, от друга.

Това е границата между политическата коректност и речта на омразата ли?

Границата между речта на омразата и свободата на изразяване, бих казала. Политическа коректност е терминът, който антилибералите и консерваторите вменяват - уж, че либералите искат всичко да цензурират. Това не е наш термин, на либералите.

Фотограф : Цветелина Белутова

Мисля също, че определени форми на речта на омразата трябва да се санкционират. Не става въпрос за всяко слово, което съдържа предразсъдъци и, ако щете, враждебност, но ето например случая с лекциите на проф. Мирчев, по който БОЛД излезе с позиция. Най-важното там не е, че се говори нещо неприемливо или дори ужасно, а фактът, че се визират групи на етническа и расова основа. Защото различните групи в обществото не се ползват с еднаква защита на правото, исторически така се е сложило.

Имаше навремето такъв експеримент с учебна цел, при който в класната стая се отделят отзад на чиновете т.нар. зимни деца, родени през декември, януари и февруари. И в хода на деня различни учители започват да индоктринират класа, че "зимните деца и зимните хора въобще" са виновни за всичко, като се преиграват всички стереотипи, които са характерни за евреите, ромите, чернокожите и т.н. И се вижда как в класната стая започва да се оформя едно миниобщество, в което децата от предните чинове започват да се отнасят враждебно към децата от задните редици, които все повече започват да навеждат глави, да се свиват и да плачат. Това беше един опасен експеримент, аз съм присъствала на него, обаче той нагледно показа как може една група много бързо да стане дискриминирана. Но правото е резултат от историята - в момента то защитава най-силно именно етническите групи, защото кошмарите на миналото са засегнали именно тях, а не примерно родените през зимата.

Каква трябва да бъде реакцията към индоктринирането? Това, което говори проф. Мирчев пред студентите, само свобода на словото ли е? А скандалът с унгарския евродепутат не разкри ли, че той като изявен политик хомофоб съзнателно е индоктринирал срещу малцинствата и различните?

Двата случая са различни. Този с унгарския член на Европейския парламент от партията на Виктор Орбан не е прецедент. Има много дълга история специално в ЛГБТ движенията как т.нар. closeted хора, които крият различната си сексуална ориентация, на повърхността са много агресивно хомофобски настроени. Това е една патология, която е характерна и за други групи - агресивно напредване към господстващата група. Например Движението за граждански права (Civil rights movement) посочва как хора с малко по-светъл цвят на кожата, които искат да минат за бели, са най-реакционно настроени срещу каузата за правата на чернокожите.

Докато в казуса с лекциите в Софийския университет имаме един човек, който е бил много последователен във възгледите си. И той самият посочва в отговора си до Етичната комисия на СУ, че това, което говори пред студентите, изобщо не е ново. Как трябва да се реагира - моето мнение е, че трябва да бъде отстранен от този курс*. Защото това е реч, насочена срещу хора от уязвими етнически групи. Това е първото и най-важното. Неудържима е неговата позиция и няма как да бъде защитен от никакво международно и национално право. Става дума за слово на омраза на етническа основа, което е недопустимо. И това е експлицитно и в българското законодателство - включително задължението на ръководителите на учебни заведения да взимат мерки, когато има негативно стереотипизиране.

Не можем да кажем в училище "деца, някои мислят, че земята е кръгла, други обаче мислят, че земята е плоска" и да ги равнопоставим.

Има и друг важен аспект: обективността в преподаването на наука. Ако се даде в академична среда равна тежест на еволюционната теория и на креационизма, какво образование ще получат хората? Така е и в случая с проф. Мирчев - науката е доказала, че няма биологични раси и няма културно превъзходство. Той твърди обратното и иска свобода на научното изразяване, но нереалността на по-нисши етнически групи е доказана именно в науката и не може да има равно по тежест представяне на двете противоположни позиции. Нали не можем да кажем в училище "Деца, някои мислят, че земята е кръгла, други обаче мислят, че земята е плоска" и да ги равнопоставим. Свободата на научното изразяване не означава равно представяне на научно доказани истини и произволни мнения.

По инициатива на БОЛД интелектуалци, включително историци, призоваха в отворено писмо българските власти да променят подхода си и да отблокират преговорния процес за членството на Северна Македония в ЕС - още една непопулярна позиция в този момент.

Прекалена тежест се сложи върху историческите въпроси. Нашата позиция е, че не е добре, че цялата дискусия се отклони в тази посока. От неуспеха на експертната комисия от историци се определи и поведението на България спрямо присъединяването на Северна Македония към ЕС. Ние смятаме, че България трябва да даде зелена светлина и незабавно да започне серия от стъпки, които да затоплят отношенията. Според нас това, което прави България, противоречи на добрите практики в международните отношения. И ние се страхуваме, че това поведение носи негативни последствия за репутацията на страната ни в Европа и света.

И не, не се чувстваме като "антибългарско малцинство", както споменахте в началото, напротив, смятаме дори, че сме по-големи патриоти от т.нар. обединени патриоти. От къде накъде г-н Сидеров или г-н Каракачанов са по-големи патриоти от мен? Хората с демократични убеждения повече помагат на родината си, защото искат тя да бъде страна с демокрация, с достойнство и с международен авторитет.

Мисля, че популярността и влиянието на тези дясноконсервативни патриотични идеи ще намаляват, защото хората, и особено по-младите, започват да разбират, че три партии нямат монопол върху родолюбието, нищо че го развяват по всякакви начини. И мисля, че е крайно време хората, които сме с демократични убеждения, да заявим високо, че сме по-добри патриоти от тях. Ако започнем да анализираме казус по казус, ще се види, че те всъщност са нанесли много повече вреда на страната ни от който и да било либерал.

Това ли е предизвикателството пред поддръжниците на либералната демокрация?

И това, но и самият опит за съвместна работа между либерали е предизвикателство. Както много пъти е било посочвано, да се работи с либерали е все едно да се направи стадо от котки - всеки е индивидуалист и си държи на своите 10 процента различност от общото либерално мнение. Много е сложно, но в същото време е възможно, защото има едно ценностно противостоене в света в момента, това, на което му казват война на културите. Привържениците на демократичните ценности и на правата на човека сме от едната страна на този фронт и всъщност ролята на БОЛД е да консолидира тези хора, които въпреки всичките си различия виждат и голямата картина, в която те са от едната страна.

Още по-важно е да ангажираме хората от другата страна в диалог. Защото това е демокрацията - изкуство на компромиси, на разговори и на преговори. И ние започнахме да правим тези опити, все още плахо, по повод семейството, Закона за социалните услуги, стратегията за детето - след неприемането на Истанбулската конвенция. Започнахме да установяваме мостове и аз мисля, че това ще бъде занапред и ролята на БОЛД - не просто една трибуна, от която да се проповядват идеи на демокрацията, а да се пробва разговор с всички. Много хора питат защо БОЛД не е политическо образувание, защо не обедини десни и леви либерали и да отива на избори. Но БОЛД не е замислена като политическа партия.

Какви са ви очакванията за следващите парламентарни избори?

Ще цитирам Томас Мор, авторът на "Утопия", който казва: "Аз повече се надявам, отколкото очаквам." Надявам се, но не очаквам да се получи една конфигурация, която да бъде радикално по-добра от сегашната. Просто, като гледаме кои са участниците, пак сме в тази ситуация, в която огромно число хора пак няма да има за кого да гласуват.

Много е рано да се говори, важно е сега да се съсредоточим върху това изборите да са честни и по правилата на демокрацията. И който и да дойде на власт, да не се променя проевропейската ориентация на България.

*Разговорът е проведен преди съобщението от СУ "Св. Климент Охридски", че гражданският договор на проф. Мирчев е прекратен.

Интервюто взе Румяна Червенкова