Какво след Борисов

Важно е да мислим за бъдещето отсега, ако не искаме да ни сполети нещо по-лошо от сегашното положение. Но всъщност нещата стигнаха до такива мащабни протести, защото мнозина бяха убедени, че "по-лошо не може да бъде". Това убеждение е следствие на установения политически монопол на ГЕРБ, който позволи както обсебването на държавата от частни интереси, така и незачитането на закона дори от главния прокурор и употребата на правосъдието в интерес на политическия монопол.

В една позиция на Българската общност за либерална демокрация се отстояват онези принципи на организация на политическото тяло, включително на правосъдието, но също и на едно бъдещо управление, без които няма да има демократично устройство, основано на свободите и гражданското равенство. Не може да се предвиди всичко, което може да последва, ако правителството подаде оставка, но може да се насърчава активната гражданска енергия в отстояването на неотменими принципи на либералната демокрация (ако не е либерална, не е демокрация, като "либерална" не е идеологическа квалификация, а неотменима характеристика на демокрацията и условие за нейното съществуване).

На поставените въпроси - най-общо, няма някаква специална гаранция, гаранция може да бъде само гражданската активност и енергия в подкрепа на едно действително демократично бъдеще.

Поради упорството да бъдат подадени исканите оставки (оставям настрана въпроса дали искането има своите основания, защото има много публикувани аргументи в тази насока) протестът се радикализира видимо. Мирният му характер в началото, подкопаван от отделни екстремисти, днес не е толкова мирен и протестиращите възприемат тактиката на блокадите на кръстовища и пътища. Значи ли това, че ще надделеят най-радикалните протестиращи? Не е сигурно, но съществува немалък риск от това. А е видно, че надделяването на екстремистки действия за съжаление само ще даде аргументи на правителството, че е гарант на реда и сигурността. Да не говорим, че блокадите на улиците по правило не пречат на правителството да прави каквото пожелае. Рискът е да се "обезкърви" протестът, а управляващите да получат незаслужения бонус на защитници на свободата на придвижване. Рискът от това зависи от поведението на другите протестиращи, които могат да предотвратят "открадването" на протеста им.

Вторият въпрос (за бъдещото управление) се задава непрекъснато не само от страна на правителството, но и от критици на протеста, които са критици и на управлението. Аргументът в неговата изчистена форма е, че едни предсрочни избори ще върнат БСП на власт, а като се имат предвид провалите ѝ през 1996 или 2013, това решение не е по-добро. Това несъмнено е въпрос и предизвикателство към БСП - в състояние ли е партията да убеди обществото, че ако наистина дойде на власт, ще управлява по-почтено и по-справедливо? Но от друга страна, аргументът, че предсрочните избори ще "върнат комунистите" на власт, е изцяло част от защитната теза на настоящото правителство. Тя накратко казва, че ГЕРБ е гаранция срещу "връщането на комунистите", защото е дясна партия от ЕНП. А има ли гаранция, че БСП непременно ще спечели предсрочните избори?

В същата връзка срещу предсрочни избори се изтъква това, че президентът Румен Радев ще назначи служебно правителство, в което ще подходи реваншистки към ГЕРБ. Аргументът дори е с наддаване: ако при едни предсрочни избори се стигне до разнороден парламент, в който да е много трудно да се състави правителство, служебното правителство на президента ще управлява още много дълго и едва ли не ще установи "президентска република".

Това без съмнение е приписване на невъзможни намерения на Румен Радев, трудно ми е да го видя в ролята на новия диктатор, който ще погребе българската демокрация. Обвинението обаче изцяло е в подкрепа на сегашното управление, защото вдъхва страх у по-малко информираните и като цяло дискредитира президента. Което прави и главният прокурор, затова протестът започна с искане на две оставки.

А това дали след предсрочни избори ще бъде трудно съставянето на правителство е предизвикателство едновременно към партиите и към гражданите избиратели. От тях зависи какъв ще е бъдещият състав на парламента, но защо той да е непременно по-лош от сегашния? А защо редовните избори да могат да излъчат парламент, много по-добър от този на предсрочните избори? Или някои се надяват, че малкото време от 6-7 месеца ще е достатъчно да се появи "спасителят"? Не знам дали това ще е непременно по-добре.

Защо предсрочните избори да са по-малко честни от редовните? Някой ще попита "а не зависи ли това от правителството, което управлява". Тогава защо сегашното правителство смята, че ще организира изборите по-честно, отколкото едно служебно правителство (много протестиращи го винят за изборни манипулации)? Ако изборите зависят от правителството, което управлява, най-добре е да се откажем от тях и да избираме депутатите с жребий (както е било в Атинската демокрация). Завръзката тук е машинното гласуване, поискано като инструмент срещу манипулациите на изборните резултати. Защото по въпроса, независимо че законът го изисква отдавна, сегашното правителство не е направило нищо и вероятно щеше да поиска от парламента ново отлагане на датата за въвеждането му.

А кое гарантира, че двете оставки решават въпроса за законността и справедливостта? Сами по себе си оставките не са нищо друго освен първа, но символически много важна стъпка в тази насока. Те са условието, за да започне процес на разграждане на политическия монопол и възстановяване на гражданския контрол върху публичните институции. Дали това ще се случи отново ще зависи от гражданската енергия и натиск, за да не се допусне някой да се възползва частно от промяната. Други гаранции няма, но неизвестността от това, което ще последва, не може да бъде аргумент срещу промяната. Иначе трябва да приемем, че е "най-безопасно" да не променяме нищо.

Позицията на БОЛД е много ясна, тя показва, какво хората от тази общност искат да бъде бъдещето: връщане на държавата под контрола на гражданите, отчетност и контрол над главния прокурор, честност и отчетност в изборите, гаранции за независимост на медиите, противодействие на националпопулизма за една демокрация без расизъм и дискриминация, политики на еко-социална справедливост и най-сетне - гражданско участие в противодействието на корупцията, чрез която се присвоява частно публичната сфера.