Патриотични кадрили в 12 без пет

Кой е в битката за националистическия вот

Резултатът от тази седмица е, че националистическите формации ще се борят по три писти за влизане в следващия парламент - ВМРО, коалицията на НФСБ и "Воля" и "Атака", които все още не са обявили как ще участват във вота. На предишните избори, когато партиите на Каракачанов, Симеонов и Сидеров се явиха заедно под името "Обединени патриоти", получиха около 320 000 гласа. Формацията на Марешки пък, която стартира като личен политически проект на бизнесмена и впоследствие в парламента се опита да се вмести в националистическата ниша, спечели самостоятелно малко над 145 000 гласа. За разлика от тогава обаче сега пикът на подкрепа за партиите от това политическо пространство изглежда преминал, защото според социологическите проучвания, които досега измерваха рейтинга на "Обединени патриоти", влизането им в следващия парламент изглежда доста проблематично. На този етап общият резултат на ВМРО и НФСБ е около 4-процентната бариера за влизане в парламента и социолозите не им даваха големи шансове да я прескочат.

Подобна е и картината с формацията на Марешки, чиято подкрепа се измерва на между 1% и 2%, а бракът по сметка на варненския бизнесмен с НФСБ едва ли ще прибави кой знае колко към този резултат. Освен това част от националистически настроения електорат се очаква да се пренасочи към новата партия на Слави Трифонов "Има такъв народ", което допълнително утежнява ситуацията за тези формации. На този терен има и още една партия - "Възраждане" на Костадин Костадинов, която също се бори за тези гласове и на предишните избори спечели 1% от тях, но на този етап не е ясно дали тя ще може да участва във вота, защото срещу нея в съда тече дело за заличаването й.

Рисковете за националистите и за ГЕРБ

Разпиляването на националистическия вот и оттичането му към други формации създава риск в две посоки. Едната е, че заради битката помежду им за гласове не е изключено нито една от тях да не влезе в следващия парламент. Другата посока е свързана с ГЕРБ, чиито партньори в управлението бяха част от тези формации досега. ВМРО, НФСБ и "Атака" участваха официално във властта с партията на Борисов, а формацията на Марешки "Воля" беше от тихия фронт на управляващата коалиция - подкрепяше ГЕРБ в парламента, когато имаше нужда. От тази гледна точка, ако ВМРО или новото обединение на Симеонов и Марешки не преминат 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание, това ще направи задачата на ГЕРБ по сглобяването на управленска коалиция значително по-трудна, ако партията на Борисов спечели отново вота и реши да управлява.

Първо, защото без националистическите формации ГЕРБ остава без реални партньори в парламента, доколкото двете извънпарламентарни обединения - "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" (Мая Манолова), които според социолозите ще влязат в следващия парламент, изключват категорично някакъв вид партньорство с партията на Борисов. Същото заявяват и от "Има такъв народ" (Слави Трифонов), чиято роля в новото Народно събрание може да се окаже ключова за сформирането на мнозинство.

Досега ГЕРБ разчиташе на подкрепата на ДПС, но тя не може да бъде открита, защото Борисов категорично отказва да влезе в официална политическа коалиция с Доган. Точно по тези причини в средите на ГЕРБ усилено се обсъждаше вариантът партията да се яви на вота в широка коалиция, в която да влезе и ВМРО. Идеята беше с гласовете на ВМРО, които социолозите изчисляват на между 70 000 и 100 000, партията на Борисов да увеличи преднината си пред БСП и да се опита да сформира правителство на малцинството, като разчита на подкрепата на ДПС и на разцепление сред бъдещите депутати от новата формация на Слави Трифонов, които ГЕРБ да привлече на своя страна. С подобна конструкция Борисов управляваше през първия си мандат, а зад кабинета на ГЕРБ стояха партиите на Волен Сидеров и на Яне Янев. Но тогава за Борисов беше далеч по-лесно да си напазарува депутати, защото партията му разполагаше със 117 депутатски места и за мнозинство не й достигаха едва четири гласа.

Така или иначе, този вариант отпадна по различни причини. Според лидера на ВМРО Красимир Каракачанов въпросът никога не е бил обсъждан сериозно. От ГЕРБ пък се позовават на вътрешно социологическо проучване, според което съвместното участие с ВМРО би прибавило гласове, но в същото време би отблъснало избиратели на формацията на Борисов. Освен това имало и недоволство в част от местните структури на ГЕРБ заради това, че трябва да има на избираеми места в листите и представители на сегашните им коалиционни партньори.

Не се случи и другият обсъждан вариант двете партии от "Обединени патриоти" - ВМРО и НФСБ, да се обединят с "Воля" за парламентарния вот, което значително би увеличило шансовете на трите формации да влязат в следващия парламент.

Резкият завой на ВМРО

Във ВМРО най-вероятно са калкулирали плюсовете и минусите на варианта за съвместно участие с ГЕРБ на изборите, както и рисковете, които крие решението за самостоятелно явяване на вота. Влизането в предизборна коалиция с партията на Борисов щеше да гарантира на лидера Красимир Каракачанов и още няколко души от ръководството на партията депутатски места в следващия парламент, но те щяха да са под шапката на ГЕРБ. Тази зависимост обаче крие опасност ВМРО да се маргинализира, както това вече се случи със СДС. Синята партия се яви на европейските и местните избори в коалиция с ГЕРБ и се очаква двете партии да бъдат заедно и на парламентарния вот, като срещу отказа си от възможността да води самостоятелна политика СДС получи едно евродепутатско място. А за тези избори според източници от ГЕРБ ще има около 4-5 места в листите - две от тях водачески и сигурни в парламента, а останалите под въпрос. От тази гледна точка отказът от предизборно обвързване с ГЕРБ от страна на ВМРО изглежда логичен. Като аргумент пък за разтрогването на брака с НФСБ от партията на Каракачанов посочват резултатите си от европейските избори. Формацията спечели две евродепутатски места, като листата получи близо 144 хил. гласа срещу 22 хил. за НФСБ. Като към това се прибави и непредвидимото политическо поведение на Валери Симеонов, което доведе до няколко сериозни скандала, разтрогването на брака с НФСБ също изглежда логично.

С решението си за самостоятелно участие в изборите ВМРО всъщност се прицели в две мишени. Едната е, че ако и на тези избори партията постигне най-добър резултат в сравнение с останалите националистически формации, това ще даде повод на ВМРО да се заяви като едноличен лидер в това пространство. Стратегия, която Каракачанов преследва от години. На тези избори успехът й става възможен, след като партията на прекия му конкурент Волен Сидеров "Атака" е в разпад. Той започна още от 2013 г., когато Сидеров подкрепяше правителството на Пламен Орешарски чрез т.нар. златен пръст, и се задълбочи в този парламент, когато лидерът на "Атака" предостави квотата си в изпълнителната власт на ДПС. Подобен спад в подкрепата през годините регистрира и НФСБ. На парламентарните избори през 2013 г. партията успя да спечели самостоятелно 3.7% (131 хил. гласа) и замалко не влезе в Народното събрание, но на евроизборите миналата година резултатът й се стопи близо седем пъти.

Твърде вероятно е и като поема риска от самостоятелно участие на ВМРО, Каракачанов да е включил и това, че животът на новото Народно събрание може да е кратък, което ще му позволи за евентуалния предсрочен парламентарен вот да обедини под шапката на ВМРО националистическите гласове. Ако обаче ВМРО успее да влезе в парламента, формацията вероятно би могла да се включи в следващото управляващо мнозинство, независимо от това дали то ще е около ГЕРБ или БСП.