Първи решения в Страсбург срещу системна реч на омразата в България

През януари 2006 г. в Софийския районен съд е подадена жалба срещу Сидеров от 18 граждани и 66 неправителствени организации - само по себе си е забележително събитие зад една кауза да се съберат толкова много организации. Като се основават на Закона за защита от дискриминация, те сочат множество изявления на Сидеров, които представляват реч на омразата и подбуждане към дискриминация срещу роми, турци, евреи, католици и сексуални малцинства. Жалбоподателите твърдят, че всеки от тях като член на малцинство е лично засегнат от тези изявления.

Странният подход на българските съдилища

Съдът изначално подхожда много странно по това дело, като още тогава го разделя на осем различни дела - по етнически признак. Така се появяват "ромско дело", "еврейско дело", арменско, влашко, турско и т.н., тъй като според съда всеки от тези етноси може да се засегне само от конкретно отправени към него изявления и трябва да докаже това. Същевременно съдът изключва всички неправителствени организации като ищци, като оставя да продължат само индивидуалните жалбоподатели. Това доста усложнява защитата по тези дела, която се води от БХК, доколкото воденето на осем дела пред различни състави е далеч по-сериозен ангажимент от воденето на едно дело. Някои от тези дела не стигат до края по едни или други причини.

Двете дела, които стигат до Съда в Страсбург, са Будинова и Чапразов срещу България, където жалбоподателите са с ромски произход, и Бехар и Гутман срещу България - с еврейски произход. И в двете решения на ЕСПЧ съдът подчертава, че те се движат в пакет заради очевидната еднаквост на казуса.

В България по тези дела и Софийският районен съд, и Софийският градски съд отхвърлят исканията за защита от дискриминация. Според българските съдилища Сидеров просто е упражнявал правото си да изразява мнение, а жалбоподателите не са доказали, че неговите изявления по някакъв начин са повлияли на слушателите да се отнасят с тях по-неблагоприятно. Съдилищата подхождат съвсем формално, като приемат, че само изявления, насочени срещу точно определена група хора или конкретно лице, могат да се разглеждат като дискриминация, но в случая Сидеров не е имал предвид конкретните жалбоподатели. Върховният касационен съд отказва да гледа тези дела на касация.

До последно в становищата си пред Страсбург българското правителство твърди, че става въпрос за баланс между правото на личен живот на жалбоподателите и свободата на изразяване на Сидеров.

ЕСПЧ: Изявления на нетърпимост по правило не могат да претендират за защита, българските съдилища са се провалили при оценката си

Изразяването по въпроси от обществен интерес по принцип има право на силна защита съгласно член 10 от конвенцията, докато изразяване, което насърчава или оправдава насилието, омразата, ксенофобията или друга форма на нетърпимост, обикновено не може да претендира за защита, се казва в решението на ЕСПЧ. Съдът се позовава на практиката си, в която приема за оправдано налагането дори на сериозни наказателни санкции срещу журналисти или политици за реч на омраза или подбуждане към насилие. В случая националните съдебни органи са омаловажили капацитета на изявленията на Сидеров да стигматизира евреите и ромите в България, като вместо това са определили изявленията като легитимен дебат по обществено значими въпроси.

Българските съдилища са се провалили в задачата си да оценят правилно смисъла на изявленията на Сидеров и баланса между правото му на изразяване и правото на личен живот на жалбоподателите. Софийският районен съд и Софийският градски съд са отдали прекалено голяма тежест на свободата на изразяване на Волен Сидеров, а са омаловажили ефекта от изявленията му върху засегнатите. Сидеров системно и умишлено използва силни изрази, с които стигматизира малцинствата, преди да бъде избран за народен представител, а и след това, като тези изрази далеч надхвърлят легитимния дебат и преминават в крайно отрицателно стереотипизиране. С тези изявления той е станал популярен политик и дори се е явил на балотаж на президентски избори, те са били централен компонент от политическите му послания, казва ЕСПЧ в решенията си.

Адвокат Адела Качаунова:

Това са първите две решения срещу България, които се отнасят до т.нар. език на омразата. За първи път в решение на ЕСПЧ се казва, че в България има системен проблем да се заклеймяват етническите малцинства, при това от политици, и това да остава безнаказано. Разбира се, от конкретните събития, за които става дума в решенията, са изминали 15-16 години, това е немалко време и Волен Сидеров вече е до голяма степен извън политиката, но има други примери в днешно време, които следват този маниер.

Сидеров изгради своята политическа риторика на ръба на стигматизирането на малцинствата, което се оказа успешно. Затова е много ценно, че в решението по делото "Будинова и Чапразов" съдът сам казва, че ромите в България постоянно се стигматизират като престъпници. Казва се също така, че антиеврейските символи и реторика все още съществуват в България. Българските съдилища обезценяват дискриминацията, не я виждат, не я разпознават, не оценяват положението, в което малцинствените групи се поставят. Езикът на омразата не получава нужното му заклеймяване.

Двете дела са само първите в Страсбург за дискриминация и реч на омразата, но няма да останат единствени. През "Капитал" адвокат Качаунова каза, че в момента БХК изготвя жалба до Върховния административен съд срещу решение на Пловдивския административен съд, с което беше оставено без последствие едно изказване на лидера на НФСБ и зам.-председател на Народното събрание Валери Симеонов по повод на майките на деца с увреждания.

"Този закон (за децата с увреждания) беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях", заяви Симеонов през лятото на м.г.

Съдия Иван Русев от Пловдивския административен съд потвърждава решението на КЗД, че в случая няма дискриминация, защото изявлението на Симеонов е част от свободата му на изразяване и е недопустимо държавата да му налага цезура. То не е лично към някого, затова майките нямат основание да се чувстват обидени, се казва в решението.