Ромите наваксаха сами изоставането си с няколко обиколки

Образованието заема челно място в този процес. За това време образователното ниво на ромите се е подобрило с големи темпове, отчита и проучване на Тръста за социална алтернатива (ТСА) от средата на януари 2021 г.:

• Процентът на младите роми, които са завършили средно образование, се е удвоил, а делът на завършили висше образование се е увеличил шест пъти, макар и от ниска базова стойност - от 0.2% до 1.2%.

• Все повече са ромите, които смятат, че е добре ромските младежи да получават по-високо образование, като най-често посочваното е средното, следвано от висше, а намалява делът на хората, които смятат, че основното образование е достатъчно, показва още изследването на ТСА.
• Има огромна корелация между грамотността на ромите и шансовете им за реализация на пазара на труда - сред неграмотните рискът да бъдат безработни е с 30% по-висок, отколкото при останалите групи, а доходите им са значително по-ниски от тези на останалите роми. (Повече за изследването виж в карето и в графиките.)

Това са

добри новини не само за общността, но и за икономиката

Без подобряване на положението на ромите, които са съществен процент от хората в трудоспособна възраст, застаряващото българско общество е обречено на неуспех и бедност.

Ако Световната банка казва, че в следващите години над 20% от работната ръка ще са хора от ромски произход, ние като държава не можем да рискуваме тези хора да получат ниско образование или почти неподготвеност за влизане активно на пазара на труда, защото така рискуваме всички социални системи.

Огнян Исаев

директор на програма в Тръста за социална алтернатива

ТСА е неправителствена организация, която оказва финансова подкрепа, за да се намали бедността и за да се преодолеят пропуските в образованието и пазарната активност на хората от икономически уязвимите групи, с фокус върху ромите.

"Не само публични средства, но и много фондации финансираха различни проекти, насочени към достъпа на качествено образование, реинтеграция в образователната система, но за съжаление през последните 10 години нямаше изследване, което да измери какъв е ефектът от тези инвестиции и какво се е променило", обяснява Огнян Исаев каква е целта на изследването. А социологът доц. Алексей Пампоров, който е част от екипа, направил проучването, добавя, че е важно то да даде и посока накъде да бъдат насочени усилията и инвестициите, както и яснота къде вече има устойчивост на постиженията.

От проучването излиза, че образователните постижения на ромите сa продукт на икономическия мотор, задвижван от миграцията им към Западна Европа и срещата с модерността и уредеността на западните общества. Тоест няма нищо общо с политиките на държавата или някаква институционална грижа да се преодолеят изолацията и изостаналостта на ромите.

Деян Колев от ромската организация "Амалипе", която работи основно в сферата на образованието, наблюдава тези процеси на терен в близо 300 училища в цялата страна. "В началото, когато училищата влизаха в програмата ни "Всеки ученик ще бъде отличник", делът на учениците, продължаващи от основна степен в средна, беше 39%. В момента е около 91%", разказва Колев и добавя: "Преди 15 - 20 години имаше огромен проблем с това, че ромските деца не вземаха диплома дори за основно образование, и ние бяхме насочили усилията си натам. Но постепенно видяхме, че този проблем започва да изчезва. От една страна, училищата се научиха да работят по-добре с ромските деца и, от друга страна, общностите се промениха, така че посещаването на училище постепенно се превърна в ценност."

Все по-малък е процентът момчета и момичета, които отпадат от образованието заради ранни женитби. Проблемът все още съществува, но не е масов. Концентриран е в няколко региона, в няколко подгрупи на ромската общност. В същото време все повече ромски семейства се отделят от разширеното традиционно семейство и заживяват отделно с децата си. А това дава по-добри условия на живот на самите деца.

Тези тенденции често са свързани с подобряването на икономическото положение на ромите. Доц. Алексей Пампоров казва, че най-силният фактор за интеграцията на ромите и излизането от гетото в България е отиването на работа в чужбина. Докладът сочи, че 28.2% от ромите над 18-годишна възраст, живеещи в обособени квартали, са живели някога за повече от един месец в чужбина.

Миграцията е изключително силен позитивен фактор за развитие и напредък, но не само защото работещите в чужбина изпращат пари обратно в общностите си, обяснява Пампоров. "Нискоквалифицираният труд в България е лошо платен, несигурен, често на черно, без осигуровки. В Италия, Испания, Франция здравната осигуровка е гарантирана, ако имаш работа. Повечето от тези хора работят, гарантират им се социални права и статут. Те си изграждат самочувствие и виждат как е хубаво да се живее. После се връщат тук, строят къщи, инвестират в бизнес", добавя той.

За Деян Колев ромската миграция в Западна Европа има шанса да направи това, което българската миграция във Влашко и Европа е направила по време на Възраждането. Да внесе нови, по-модерни ценности, които да променят местната общност. Той наблюдава как ромите, живели в чужбина, възприемат западните ценности за образованието и че почти няма случай децата им, независимо дали са били с тях навън, или са останали при роднини в България, да не са в училище. Той се надява повече роми да се завърнат от чужбина в България, тъй като това категорично би променило общността.

"Свидетели сме как в малки населени места самите роми инвестират в инфраструктурата, ремонтират пътища и улици със собствени средства, за да заприличат на местата, където те живеят и работят в чужбина", дава пример и Огнян Исаев от ТСА. Според него всичко това влияе и върху тяхната политическа култура. Ромите стават по-взискателни към местната власт по отношение на отговорността й към гражданските структури и услуги, които предоставя - поддържане на улиците, снегопочистване, водоподаване и т.н.

Изследването на ТСА и "Глобал метрикс" обаче не показва положението на ромите през розови очила. Така например това, че има повече роми висшисти и повече завършващи средно образование, не означава преодоляване на разликите между българската и ромската общност.

Точно обратното - за последните десет години процесите на образователна сегрегация в България са се влошили, казва проучването.

Почти всеки втори ученик от ромски произход учи в училище, където ромите преобладават

Зад тази статистика стоят два проблема - обособените ромски училища в махалите и това, че българските родители масово изтеглят децата си от училища, в които учат и ромски деца. Това се е случило например с професионалната гимназия по текстил "Добри Желязков" в Сливен, в която за период от 10 години в класовете осми, девети и десети са останали почти 100% роми. Въпреки че по думите на Деян Колев гимназията дава много добра подготовка за пазара на труда и кадрите, които излизат оттам, веднага намират работа, българските деца постепенно са започнали да се изтеглят оттам.

Според експертите този проблем може да се преодолее само с целенасочена държавна политика и квоти.

Когато местната власт вземе решение ромските деца да бъдат равномерно разпределени във всички училища, тогава нещата могат да се получат.

Деян Колев

председател на Център "Амалипе"

Такъв модел е бил приложен успешно в община Габрово през 2018 г. Сегрегираното ромско училище е закрито, а децата в него - разпределени в останалите училища в града. "Една година поехме допълнително усилие заедно с общината, мотивирахме родителите да не си отписват децата, а общината работеше с училищата да приемат децата, да им дават допълнителни часове за наваксване на знанията. Днес няма нито едно отпаднало от училище дете", разказва Деян Колев от "Амалипе".

Политиките на сегрегация не съществуват само в образованието. Сериозна част от ромските квартали в големите градове остават извън регулация. Когато нещо не съществува по документи или е незаконно, в него не могат да се инвестират средства. Огнян Исаев от Тръста за социална алтернатива посочва, че дори някои инвестиции, които идват от ЕК, заобикалят ромските квартали - като инфраструктура, подновяване на водопреносната и канализационната мрежа, дори благоустрояването на детски площадки. Ако това се преодолее, смята той, развитието и интеграцията на ромската общност ще се случват много по-бързо и по-ефикасно, а публичните средства, които се инвестират в тази сфера, ще бъдат с много по-голямо въздействие.

Онези, които са успели да излязат от гетата, не се различават по нищо социално-икономически от останалата част от населението. Проблемът е в гетата и гетоизацията, а не в етническата принадлежност

доц. Алексей Пампоров

социолог, Институт по философия и социология към БАН

Изследването всъщност показва, че ромите, които живеят несегрегирано, имат много по-висока заетост, раждаемостта им е по-ниска, семействата са сходни с българските модели.

Една от целите на доклада на Тръста за социална алтернатива е именно да предостави работещи данни, на базата на които да могат да се правят реалистични планове за интеграцията и развитието на ромската общност.

Ако институциите си поставят ясни цели и действително покажат воля да затворят пропастта между българи и роми, резултатите през следващите десет години могат да са в пъти по-добри и обнадеждаващи. И от това ще спечелим всички.