Държавният департамент на САЩ втвърдява тона в доклада си за България

Документът констатира съществени проблеми по линия на човешките права у нас

Shutterstock    ©  Shutterstock

Държавният департамент на САЩ излезе с безпрецедентно критични оценки за България в доклада си за състоянието на правата на човека през 2020 г. Документът бе обявен на интернет страницата на ведомството вчера вечерта, като резюме на български бе публикувано от американското посолство у нас.

Съществените проблеми, свързани с правата на човека, посочени в доклада на Държавния департамент, са:

  • насилствено отношение от страна на полицията;
  • произволни арести;
  • сериозни проблеми с независимостта на съдебната система; сериозни ограничения на правото на свободно изразяване, включително цензура на медиите, насилие и заплахи за упражняване на насилие срещу журналисти, както и корпоративен и политически натиск върху медиите;
  • връщане на бежанци или търсещи убежище лица;
  • тежки корупционни деяния; престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу роми;
  • насилие срещу деца;
  • престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ)

В доклада заключват, че властите в България са предприели стъпки за наказателно преследване във връзка с нарушаването на човешките права, но действията в тази посока са недостатъчни и се наблюдава проблем с безнаказаността.

Нарушаване на медийните свободи

В частта, касаеща проблемите със свободата на изразяване и с медиите, името на депутата и бизнесмен Делян Пеевски присъства цели пет пъти. В доклада дебютира и бизнесмена Кирил Домусчиев, който вече директно е титулуван като "олигарх".

"Консолидирането на медийната собственост от олигарси направи новинарските организации уязвими по отношение на политическото влияние над редакционната политика. Независимите медии бяха обект на открити атаки от политици на всички нива и на административен и юридически натиск. Обществено финансираните БНТ и БНР бяха обект на опити за контрол над редакционните им политики чрез политическото влияние над тяхното ръководство", отбелязват от Държавния департамент.

Докладът описва как Пеевски контролира пет вестника, каналите за разпространение на печатни медии и приходите от реклама и използва влиянието си, за да осигурява позитивно отразяване на своите политически съюзници и главния прокурор.

Друг акцент в документа не придобиването на "Нова TV" от Кирил Домусчиев и последвалата вълна от уволнения и напускания на уважавани журналисти от медиата, включително разследващи. "Те бяха заменени от началници и журналисти от Канал 3, телевизия, за която се смята, че е свързана с олигарха и депутат Делян Пеевски", коментират от Държавния департамент.

В документа се отбелязва и сигнала на организацията "Репортери без граници" заради съдебното преследване срещу издателя на "Капитал" Иво Прокопиев, което е пример за "увеличаващия се политически натиск срещу основната независима медийна група" от "политически контролирани органи" в "отговор на журналистически разследвания и отнасящи се към тях неприятни истини за корупционни случаи".

От организацията отбелязват, че около делото има юридически нередности и че главният прокурор практикува селективно преследване, повдигайки обвинения срещу Прокопиев, но не и срещу Делян Пеевски.

Като "ограничение на свободата на изразяване" се отбелязва също и наказателното преследване от страна на прокуратурата на председателя на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова заради публичните предупреждения за възможни дефицити на лекарства покрай пандемията на Covid-19.

В доклада са описани също и побоят над главния редактор на в. "168 часа" Слави Ангелов, който е и разследващ журналист, както и над журналиста Димитър Кенаров от страна на полицията по време на протестите през септември. Отбелязва се и отказът на МВР да разследва задълбочено посегателството над Кенаров.

Проблемите с правосъдието

Докладът на Държавния департамент е критичен и по отношение на достъпа до справедлив съдебен процес у нас. Отбелязва се, че конституцията и законът предвиждат съдебната система да е независима, но "корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространени проблеми".

Доверието на обществото в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск и че правораздават неравнопоставено, се твърди в доклада. Цитирано е и интервю на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов пред Der Spiegel, където той казва: "Висшият съдебен съвет, който е органът за самоуправление на съдебната система основно се състои от определени по политическа линия и зависими членове. Затова ще бъде честно да се каже, че най-важната част от българската съдебна система се намира под политическо влияние и може да бъде корумпирана".

Неуспешната борба с корупцията

По отношение на борбата с корупцията у нас заключенията на Държавния департамент също не са особено обнадеждаващи. "Въпреки че законът предвижда криминално преследване за корупция от страна на длъжностни лица, правителството не го прилага ефективно и длъжностни лица във всички сфери на държавната дейност са ангажирани безнаказано с корупционни практики. Има данни за корупция в правителството, включително подкупи, конфликт на интереси, участие в сложни схеми за присвояване, нарушения в сферата на държавните поръчки и търговия с влияние", се казва в доклада.

Уточнява се, че към септември прокуратурата е образувала 525 нови разследвания за корупция, но по нейни данни само около 5% от този тип преписки водят до осъдителни присъди. Отбелязва се и заключението на "Антикорупционния фонд", според който от 40 подоби разследвания с голям обществен интерес през последните 5 години, само три са довели до присъди, като две от тях са били условни, а една - глоба.

В доклада са описани течащите в момента дела срещу бившия кмет на район "Младост" в София Десислава Иванчева, както и срещу бившия ръководител на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев, който е обвинен за търговия с влияние за неправомерно издаване на български паспорти.

Натиск върху НПО сектора

В доклада е описано и отношението на властите към неправителствения сектор, като се казва, че, общо взето, местни и международни групи за правата на човека действат без ограничения, но и че е проблемно сътрудничеството от страна на публичните служители на национално и местно ниво. "Някои политически партии, граждански движения и медии публично атакуват и призовават за затваряне на определени НПО-та, защитаващи малцинствени групи и получаващи финансиране от чуждестранни донори." ВМРО например е посочена като партия с политически дневен ред, насочен срещу гражданския сектор, след като през лятото внесе законови промени, които предвиждат засилване на контрола на държавата над дейността на неправителствения сектор.

В доклада се припомня и как Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) спря формирането на Съвета за развитие на гражданското общество, в който влязоха критични към управляващите неправителствени организации, с формален аргумент за "корупционен риск в правилника", ограничавайки избора на членове и правейки органа непредставителен.

Проблеми с човешките права

Сред по-сериозните проблеми с човешките права, които се констатират в доклада, са тези, свързани с връщането на бежанци или търсещи убежище лица, както и престъпления, свързани с насилие или заплахи за упражняване на насилие срещу малцинствени групи като роми, ЛГБТИ общността. Посочени са случаи на насилие и срещу жени и деца и някои дефицити в политиките за защитата им.

Правозащитните организации продължават да съобщават за широко разпространени практики на "отблъсквания" на мигранти и търсещи убежище по границата с Турция, включително и случаи на насилие, грабежи и унизителни практики. Според доклада неправителствени организации докладват, че правителството следва стратегия за "пренебрегване на разкриването и задържането" на голяма част от търсещите убежище, които влизат в страната, за да "избегне последващите отговорности по Дъблинския регламент или двустранен договор за реадмисия". Обърнато е внимание и на случая с незаконната депортация на бизнесмена Абдула Буююк през 2016 г. в Турция с мотива, че документите му за самоличност са изтекли, докато по неофициална информация това е станало заради искане на турската страна заради предполагаемите му връзки с Фетхулах Гюлен.

В документа се отбелязва високия брой случаи на домашно насилие над жени, като броят им е нараснал чувствително и за времето на епидемията. Посочени са и случаи с насилие над деца, като в същото време се посочва и успешната кампания, която националистически и религиозни организации, националистически партии, Българската православна църква и др. проведоха срещу правителствения проект на нова Стратегия за детето 2019-2030, който трябваше да осъвремени и подобри защитата на правата на децата.

Редица проблеми се посочват и при защитата на правата на ЛГБТИ общността. Законът забранява дискриминацията въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност, но правителството не прилага ефективно тази забрана. Дългогодишен законодателен проблем е, че нито един закон не защитава от престъпления от омраза въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност. Социалната непоносимост към ЛГБТИ продължава да е факт, както и случаите на насилие. Посочен е и случай от есента в Пловдив, когато група от около 30 тийнейджъри напада друга група тийнейджъри, като целта им била да "прочистят" гейовете и лесбийките.
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • + 7

    Констатации, констатации...САЩ имаха златен шанс да посочат Делян Пеевски или Ахмед Догат за първия санкциониран български политик, когато цялото обществено внимание в България беше насочено към доклада на американското посолство. Вместо това, те избраха да "санкционират" никому неизвестен съдия, който се оказа "дребна риба", а гангстерът-премиер отново беше потупан по рамото. Шансът беше пропилян, и сега останахме само да констатираме очевадното.

    Нередност?
  • 2
    kratun.ko avatar :-@
    kratun.ko
    • - 1
    • + 3

    А дали сделката с разваления търг за самолети, избора на американските Ф16 на цената на Ф35 и последвалото 100% авансово плащане не смърди на корупция? Даже имапе снимка на Баце и Шкембе войвода как се хилят на палубата на американцки самолетоносач. Вместо това се леят дежурните лакърдии за пренебрегвани ЛГБТ и пребития журналист на протестите.В България има огромни системни проблеми, но докато Баце целува задни части наред той си остава "кучи си, ама нашият кучи син" (цитат от доклада на американския посланик Пардю, изтекъл с уикилийкс)

    Нередност?
  • 3
    baj_ganyo avatar :-|
    Бай Ганьо

    И САЩ не харесва долните мутри

    Нередност?
  • 4
    samsum avatar :-P
    Deputat 241

    Това е абсолютно несериозно. Но като знаем, че е писано от екипа на Тръмпи, всичко си идва на мястото...

    Нередност?
  • 5
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Докато доклад за България на чуждестранна сила започва и завършва с правата на ЛГБТИ-последния да затвори вратата, няма как да се надяват да имат съществена тежест в българското общество.

    Който иска да ни помага за корупцията, трябва да се насочи там, защото това е съществения проблем тук. Всякаво затлачване със странични, незначителни, ултралиберални стандарти просто отчуждават хората.

    Нередност?
Нов коментар