Квартален шпионаж

Военният министър Красимир Каракачанов, който е пряк началник на Служба "Военно разузнаване", пък обясни, че "трудно може да се каже дали е сериозна изнесената информация, част от нея е публична", като ден по-рано каза, че сведенията са били контролирани, за да не се компрометира информацията, която идва от НАТО. Бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов пред bTV цитира адвоката на един от задържаните, който се е запознал с материалите по делото и не видял в тях класифицирана информация.

Разкриването на руска мрежа за шпионаж в България безспорно е успех за българските служби, които от години са обвинявани, че са оставили руските си колеги да се шляят из България. За разлика от други подобни случаи действията на българските служби получиха и подобаващо отразяване от ръководителя на НАТО Столтенберг, посолствата на САЩ и Великобритания, натовски външни министри. Съответно беше получена и реакция на Русия, която както обикновено отрича всичко. Тоест за разлика от другите случаи руската страна реагира остро. Новият посланик на Русия дори отиде при премиера Бойко Борисов, а от съобщението след срещата се разбра, че те са разговаряли за... селско стопанство и култура. Само ден по-рано той предупреди Русия с апломб да спре да ни шпионира.

В тази история има три важни неща. На първо място е таймингът на ареста на руските агенти - две седмици преди парламентарните избори.

Подозренията на опозицията,

че по този начин правителството иска да се направи на антируско, са напълно основателни. Главният прокурор Иван Гешев едва ли би проявил самоинициатива, за да обяви подобни действия. От известно време той видимо преустанови дефилирането из селата да бори циганската престъпност и изчезна от телевизионните новини. В случая с шпионската афера даде обилни интервюта. На снимковия материал на промоцията на прокуратурата, на която се чува, че резидентът трябва да спре дейността си, се вижда че снимката е направена преди повече от месец и е неясно защо ДАНС са чакали цял месец, за да пристъпят към ареста и да обявят аферата. Гешев каза, че следят мрежата от 6 месеца.

Предният шпионски скандал, който властите промотираха - този с шефа на Движение "Русофили" Николай Малинов, се случи месец преди местните избори през 2019 г., когато столичният кмет Йорданка Фандъкова имаше нужда от дясна подкрепа, в чиито редици се виждат противниците на Русия.

Обаче нещо не е наред. И трите правителства на Борисов, особено последните две, оказаха безпрецедентна услужливост на руските енергийни интереси - такава, както нямаше дори по времето на тройната коалиция и Големия шлем на Георги Първанов. При управлението на ГЕРБ скоростно бе построено продължението на "Турски поток" през България (което реално следва трасето на проваления "Южен поток") с близо 3 милиарда лева пари на българските данъкоплатци, които няма да имат пряка полза от този газопровод - единствено "Газпром" ще може да доставя директно в Сърбия. На този фон Борисов години наред мотае газовия интерконектор с Гърция, който реално може да диверсифицира риска от монополното положение на руския доставчик на газ - по план проектът трябваше да е готов този април, но все още няма големи шансове това да се случи преди втората половина на 2022 г. Не на последно място беше възродена и идеята за строежа на АЕЦ "Белене". Показателен за истинското отношение на Бойко Борисов към Русия е фактът, че в седмицата на шпионския скандал той посети строящата се компресорна станция "Нова Провадия", която обслужва само и единствено трасето на "Турски поток" и интересите на "Газпром" - ясен знак, че арестите в София нямат отношение към икономическите договорки и големите проекти. Просто медийният шум около някакъв "квартален шпионаж" изглежда като игра с публиката и няма никакво отношение към подчиненото енергийно положение на България към Русия. Или както се казва,

От вас шпионите, от нас тръбите

Не на последно място са и съпътстващите действия на проправителствени медии, които се опитват да насочат светлината на прожекторите към президента, който от миналото лято отказва да назначи титуляр на Служба "Военно разузнаване" и това е бонус за Борисов при конфликта му с Румен Радев. Според източници на "Капитал" той е бил държан в пълно неведение за тази акция, не разполага с информация от службите за нея и след реализирането ѝ, но му се оказва публичен натиск да заеме позиция.

Второто важно нещо е, че тази афера показва колко нереформирано е военното разузнаване. То е като черна кутия, от която нищо не излиза. Фактът, че за последните няколко години се смениха няколко директори на службата, говори за непоследователността и липсата на каквато и да било концепция за неговото развитие и за задкулисните интереси, които се вихрят там. Службата години наред отказваше да изпълни Закона за досиетата и да предаде архивите си, като дори и до днес има масиви, които не са постъпили там. Комисията години наред се бори с това да получи досиетата и сътрудниците на Разузнавателното управление на Министерството на "народната отбрана", по-известно като РУМНО, и още последната част от тях, които се намират във военния архив във Велико Търново трябва да бъде получен до края на тази година, каза за "Капитал" членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева. Защо е важно това - всички оперативни работници във военното разузнаване преди 10 ноември 1989 г. са завършили едногодишен курс в ГРУ - военното разузнаване на Съветския съюз. Парадоксът е, че в клетвения си лист те са подписали, че ще бъдат верни на братския Съветски съюз, а и е известна подчинеността на българските комунистически служби на съветските. В този смисъл "резидентът" по тази афера Иван Илиев, известен и като Иван Шопа, не е нарушил клетвата си.

Преди десетина години беше изчислено, че близо една четвърт от ръководните служители на МВР са били служители на Държавна сигурност - 1300 от общо 6000. По-късно пък излязоха данните за българските дипломати, които са сътрудничили на ДС - от проверените 462 лица близо половината - 218, се оказаха бивши сътрудници на Държавна сигурност, сред тях има и немалко сегашни шефове на български дипломатически мисии, включително в страни от ЕС. Веднага след промените от 908 служители на ДС, които се вляха в Националната служба "Сигурност", остават близо 600. През 2012 г. военният министър Аню Ангелов заявява, че

40% от служителите

на (тогава) служба "Военна информация" са служили в комунистическото РУМНО. През 2015 година тогавашният военен министър Николай Ненчев заяви, че те все още са 39%, а 6% от тях са завършили школата на ГРУ в Съветския съюз.

Работата там има и друг аспект - това е една сериозна бизнес структура, през която минават редица важни сделки, които трябва да бъдат одобрявани и които се дават на проверени - най-вече бивши служители на РУМНО или техни роднини. Просто е абсурдно апетитни поръчки на Министерството на отбраната да достигнат до случайни хора. И това не са подробности от пейзажа. Служба "Военно разузнаване" имаше възможност и да внедрява агенти под прикритие в държавни фирми и учреждения, когато става въпрос за националната сигурност

Разбира се, с уговорката, че не всички трябва да се слагат под един знаменател, а говорим за една клика, която е обсебила службата от времето на комунизма, подкрепяна от публични личности, заели обществени постове, които всячески стопират реформите там.

Ето защо изниква въпросът - дали сме сигурни, че партньорите ни от НАТО споделят всичко с нас? И ли не ни разглеждат като троянски кон в алианса. И дали това не е сред причините ЕС да не ни приеме в Шенген години наред след като сме изпълнили всички технически изисквания, защото се страхува да споделя информацията си заради корупцията в МВР?

Разбира се, подобни неща се случват във всички тайни служби по света. Големият въпрос е какво следва от този скандал. След разкриването на Петорката от Кембридж в Англия е извършена тотална реформа на службите за сигурност и реподбор на техните служители. В България служителите на Държавна сигурност и РУМНО са автоматично преназначени в преименуваните структури. Нещо повече - пенсионираните служители запазват привилегиите си и размера на пенсиите си като тези на военните чинове, които са значително над средните за страната, дори и не става въпрос за лустрация. Така че това е реален шанс за реформа на Служба "Военна разузнаване".

Но действията на управляващите и прокуратурата удивително приличат на вица за боса на мутрите, който казал на подчинените си - от утре сваляте ланците и слагате вратовръзки. И вече вместо белот, ще играете шах. Седмица по-късно чул зад вратата, от стаята на охраната си: "Шах, шах, шах и три пешки метър." Та на властта и се иска да играе шах, но все и се получава белот.

Иначе за изхода на евентуалния процес за шпионаж е лесно да се прогнозира - един от наблюдаващите военни прокурори е този, който обвини бившия министър на отбраната Николай Ненчев за ремонта на самолетите МиГ. Той беше оправдан по всички обвинения, както и по делото за президентския съветник Илия Милушев, за което съдът се произнесе неотдавна, че прокуратурата неправомерно е правила обиски в президентството. Дали някой има очаквания и че от това шпионско дело ще излезе нещо?

П.П. Последният "шпионин", който беше съден за предателство - Яни Янев, не само беше оправдан на всички инстанции, но и осъди прокуратурата за щети от 50 000 лв.