Игра на (руски) шпиони

Ние ги гониме, те не ги хващат

Според съобщението двамата изгонени руски дипломати са развивали дейността си от 2016 до 2020 г., като са "търсили информация за плановете за модернизация на Българската армия и поддръжката на техническата годност на военната техника". В някои случаи са обещавали и давали "финансови облаги" на български граждани, които са им предоставяли достъп до информация относно военнопромишления комплекс.

През октомври беше изгонен първият секретар Владимир Русяев, който беше разследван за събиране на информация за Щаба на отбраната и Дирекцията за стратегическо планиране, а в началото на годината за персона нон грата бяха обявени първи секретар и служител в търговското представителство, които са имали интерес към... проекта "Турски поток".

Източник на "Капитал" от структурите за сигурност коментира, че ДАНС има данни, че поне 40 служители на посолството на Москва в София се занимават с разузнавателна дейност. През 2019 г. бившият външен министър Соломон Паси обяви, че "само в руското посолство в София са около 68 души".

Източникът ни коментира, че всеки един от тях може да бъде "реализиран" от службите във всеки един момент, но решението е еднолично на премиера Бойко Борисов, който неведнъж е отклонявал информация за подобна дейност. В публичното пространство министър-председателят има друга позиция: "Предупредил съм Путин, че не допускаме шпиони."

"Това, че не толерираме руски шпиони и единствените двама, които сме ги намерили, Борисов заяви, че сме ги изхвърлили - това по-скоро разсмива", коментира пред БНР последното изгонване на дипломати бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев.

А Гебрев?

Близките до властта "24 часа" и БНТ съобщиха, че разследваните дипломати са зам.-търговските аташета Сергей Николашин и Вадим Биков, които са "събирали нерегламентирана информация за новите бойни самолети F-16 и за плановете за покупка на бойни дронове. Има обосновани предположения, че може би са свързани със зачестили странни инциденти в български военни заводи".

На практика самата прокуратура и ДАНС признават, че в продължение на четири години руски шпиони са действали безнаказано на територията на страната. Деликатната подробност е, че двата инцидента във военни заводи, за които имаше подозрения за умишлен саботаж, станаха през пролетта на 2015 г. (Сопот и и Иганово), когато единият от заподозрените в шпионаж дипломати още не е бил дошъл в България.

Всъщност подозренията за руска намеса в тези инциденти изплува покрай отравянето на производителя на оръжие Емилиян Гебрев, сина му Христо и производствения директор на дружеството Валентин Тахчиев именно през април 2015 г.

Още от началото на разследването българските власти проявяват очевидно нежелание да работят по този казус, което до голяма степен може да се обясни с офанзивата, която държавата (прокуратруата, НАП, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Министерството на икономиката, МВР, ДАНС и т.н.) беше поела срещу Гебрев и бизнеса му.

До разкриването на самоличността на предполагаемите агенти на ГРУ, участвали в отравянето на собственика на ЕМКО, се стигна в началото на 2019 г. след медийни публикации, които откриха сходство между отровата използвана при случая "Гебрев" и тази при нападението над бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му в Лондон през 2017 г.

Тези разкрития провокираха натиск от страна на британските власти и така прокуратурата и българските служби бяха принудени да възобновят спряното разследване и близо четири години след събитията да започнат работа по него. В началото на годината прокуратурата съобщи, че е повдигнала задочни обвинения на трима руски граждани - същите, които бяха посочени от разследващия сайт Bellingcat.

В края на август тази година обаче държавното обвинение спря разследването по случая с мотив, че не може да открие задочно обвинените трима руски граждани. Решението на прокуратурата съвпадна по време с опита за убийство на руския опозиционен лидер Алексей Навални. Тогава в. Spiegel и Bellingcat разкриха, че германските лекари, които се грижеха за Навални, са влезли във връзка с българските си колеги заради сходството на използваните вещества. В началото на септември Bellingcat пусна анализ на казуса "Гебрев", в който бяха направени констатации за "мудните действия" на българските органи, които не са направили достатъчно, за да установят кой е човекът, уловен на запис от камери, да слага вещество по дръжките на колата на Гебрев в подземен гараж, използвали са фалшивите им самоличности, въпреки че самата българска полиция е пуснала истинските имена на тримата към Интерпол, не е установен мотивът на отравянето, изпуснати са поне още трима заподозрени, имащи отношение към опита за убийство.

Прокуратурата се опита да контраатакува с прессъобщение, в което заяви, че от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) са отказали да направят повторно изследване на веществото. От ЕМКО определиха подобно твърдение като откровена лъжа и заявиха, че "никога ОЗХО не е създавала или изпращала такъв документ, което също лесно може да бъде проверено от медиите. Приписването на несъществуваща вина на ОЗХО вероятно няма да остане без последствия".

Несъстоятелните действия на прокуратурата

Опитът на прокуратурата отново да сложи на трупчета случая "Гебрев" обаче удари на камък, защото в средата на септември Софийският градски съд приема, че спирането на разследването противоречи на закона. Съдия Тони Гетов пише в определението си, че твърдението на прокуратурата, че разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемите ще затрудни установяването на истината, е немотивирано.

"Прокуратурата в един акт приема, че на обвиняемите може да бъде повдигнато обвинение при условията на задочно производство и да се събират доказателства, а впоследствие приема, че именно заради тяхното отсъствие и независимо от обстоятелството, че са събрани всички доказателства, няма да бъде разкрита обективната истина по делото."

Съдът не приема и аргумента на прокуратурата да спре разследването, тъй като са отправени запитвания за международна правна помощ, на които не е отговорено: "По никакъв начин не става ясно до кои държави и кога са изпратени искания, за какви обстоятелства се отнасят, имат ли последните връзка с предмета на делото и пр."

По ирония на съдбата през април 2018 г., когато разследването за отравянето на Гебрев е замразено от прокуратурата, сегашният главен прокурор (тогава шеф на спецпрокуратурата) Иван Гешев е в Русия по покана на руската прокуратурата, за да участва в кръгла маса на тема "Противодействие на тероризма".

Хипотетично, ако прокуратурата и МВР не бяха забатачили разследването още в самото му начало през 2015 г., при добро желание Иван Гешев можеше да използва посещението си в Москва, за да поиска информация по случая.

Източник на "Капитал", запознат с разследването, коментира, че въпреки предоставените данни за евентуален мотив зад опита за убийството на Гебрев, включително и българска следа, те не се разследват.

Източникът ни коментира още, че най-вероятно прокуратурата ще смени тактиката и ще внесе делото в съда, за да прехвърли горещия картоф.

Случаят с Гебрев е най-драстичният пример за това какво може да доведе бездействието на службите и прокуратурата по темата "Русия". Защото, ако през 2015 г. в България безпроблемно са влезли (и излезли) осем вероятни агенти на руското военно разузнаване, дошли, за да убият трима български граждани, то можем само да предполагаме как същите тези институции реагират на руското влияние, навлизащо през енергийните проекти или през политически партии например.