Лошо управление на болничната помощ и популистки решения за епидемията са довели до високата смъртност

По думите му коронавирусът поразява ендотела на кръвоносните съдове и атакува всички системи в организма, но основно сърдечно-съдовата, а българското население страда най-много от такива заболявания.

Това заедно с нарастващата възраст е голямо предизвикателство за здравната система и е един от факторите за голямата смъртност по време на COVID епидемията.

Доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Фотограф : Красимир Юскеселиев

Този фактор обаче е като бекграунд, докато преките възможни причини за неприятната статистика за жертвите в България според д-р Хинков са две:

• Здравната система се е справила лошо и не е успяла да спаси предотвратими жертви на коронавируса
• Жертвите на коронавируса всъщност са много повече от официално отчетените и хора са умирали недиагностицирани по домовете си

Здравната система не се справи добре

Високата смъртност от епидемията е можела да се предотврати с по-добро лечение и по-добра организация на болничната система, е един от изводите от анализа. Липсата на "чисти болници", т.е. на такива, в които да се лекуват само пациенти с хронични заболявания и където да се приемат болни с оплаквания, различни от COVID, е сред причините, довели до високата смъртност по време на пандемията.

"Разкриването на ковид легла във всякакви лечебни заведения, включително и в онкодиспансери, където пациентите са особени уязвими за усложнение от ковид, до голяма степен помогна за разпространението на вируса", смята д-р Хинков.

Друг голям фактор по думите му е спирането на плановия прием в болниците - мярка, каквато взеха и други страни, но в българския случай това е направено без план какво да се прави с хората с хронични проблеми и с нуждаещите се от планово лечение. В резултат сериозна част от недиректните жертви на ковид са именно хора с хронични заболявания, които са се влошили в периода на епидемията. Това личи и по драстичния спад на прегледите на хронично болни хора в специализираната извънболнична помощ. "Хората с хронични заболявания са най-големите жертви на тази епидемия", каза Хинков.

Той обърна внимание на големия брой хоспитализирани за периода - близо 243 хил. души, като всеки трети е бил с ковид. По думите му легла са били заемани в някои случаи и ненужно - например имало е немалко случаи на хоспитализации на хора, които не е било нужно да са в болница, но не е можело да бъдат изолирани в домашна среда. "За мен най-голямата грешка е именно лошото управление на болничната помощ", казва директорът на НЦОЗА.

Редом с това според анализа системата е била неподготвена - материално и финансово. Така нереформираната здравна система също е сред основните причини за високата смъртност по време на пандемията. Болниците са влезли в епидемията с много сериозни недостатъци по отношение на инфекциозните отделения, като на много места такива изцяло са липсвали или са били недобре оборудвани, липсвала е и кислородотерапия.

Особено при първата вълна разкриването на нови ковид легла е следвало потока болни, вместо базата да се подготви предварително. Достатъчно голямо финансиране за системата пък е било осигурено едва в последния етап на епидемията според анализа.

Спешната помощ се справи, но на висока цена

По думите на Хинков, общо взето, всички повиквания за COVID към спешната помощ са били обслужени въпреки огромното натоварване и въпреки че материално-техническата база не е добра, не е довършено оборудването с линейки. "Спешната помощ с наличния си ресурс е направила максималното, за да помогне на хората", подчерта той.

Броят на болните в системата обаче по думите му е бил "стряскащо висок" и това е довело от много часове неработоспособност, съответно и огромно натоварване за останалите работещи в спешната помощ.

Политическо, не медицинско управление на пандемията

В изследвания период липсва цялостна концепция за справяне с пандемията и като цяло управлението й е по-скоро политическо, отколкото медицинско, посочи Хинков. Той изтъкна ниското ниво на тестване - особено при първата вълна, което не е позволило да се добие представа за истинския мащаб на епидемията и съответно да се управлява по-добре, както и фактът, че много от мерките бяха частични и не експертни. "Затваряха се училища, а се оставяха игрални зали да работят или се позволяваха футболни мачове, на които се допускаше хиляди фенове да се скупчват в едни и същи сектори на стадиона", даде пример той.

Като друг лош пример за управление на епидемията Хинков посочи абсурдния по думите му факт, че български сезонни работници в държави с голяма заболеваемост са били допускани да се прибират в страната, без да им се изисква PCR тест.

По думите му за отчетения период са издадени 125 заповеди, свързани с пандемията, а анализът им показва липса на цялостна концепция за справяне с нея, половинчатост и непоследователност на мерките.

"Те следват една друга политико-популистка целесъобразност и не показват енергията и куража да се отстоява медицинската наука на най-високо правителствено ниво", каза той.

По думите му създаденото недоверие във властта в справяне с епидемията сега се отразява и на ваксинационния процес.

Здравното министерство ще представи план за третата вълна

Другата седмица здравното министерство ще представи цялостен нов план за противодействие на следващата очаквана вълна от COVID-19, каза министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров. По думите му той включва инвестиции, яснота кое кога и при какви показатели да се затваря, как участва болничната и извънболничната помощ в борбата с пандемията. Подготвени са и проекти за стабилизиране на инфекциозните отделения. В плана е взет под внимание и анализът на НЦОЗА. "Смисълът на това е допуснатите грешки, коствали живота на десетки хиляди души, да не се повтаря", заяви Кацаров.

"Българският народ няма отношение към собственото си и общественото здраве, няма отношение и към здравната система като цяло. Огромният ресурс на касата, колкото се събира от тези вноски на този беден народ, отиват за лекарства, отиват за болнична помощ, отиват за следване на събитията, а не за тяхното предотвратяване", посочи д-р Хинков. Занапред според него фокусът трябва да се премести именно към общественото здраве, профилактиката и грижата в доболничната помощ.