"Делта" вариантът ще доминира в Европа до август, а България няма полезен ход за защита
Очакванията са мутацията да е отговорна за всички случаи в Европа към края на август, а предпазната мярка са ваксинациите, с които страната ни изостава твърде много
След като миналата седмица Световната здравна организация (СЗО) предупреди за риска първоначално откритият в Индия по-заразен вариант на коронавируса да стане доминантен в Европа, днес и от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) алармираха, че въпросният "делта" вариант се очаква да бъде отговорен за поне 70% от случаите на коронавирус на континента към началото август, а към края на месеца - общо взето, за всички случаи. "Много е важно да се напредне с ваксинацията много бързо", заявиха от базираната в Стокхолм агенция.
За "делта" варианта експертите твърдят, че е между 40 и 60% по-заразен от т.нар. "алфа" вариант (популярен като британски вариант, който беше открит първо на Острова, но бързо превзе цяла Европа), който сам по себе си е значително по-заразен от класическия щам. Индийската мутация се разпространява ускорено дори в топлото време и е отговорна за значителния ръст на случите във Великобритания, а клъстери има в Португалия, Германия, Франция, Испания и др. При това "делта" е способен активно да засяга и хора, които са получили само една доза ваксина. Напълно ваксинираните обаче са предпазени до много висока степен - според доклад на Public Health England две дози от AstraZeneca и Pfizer са ефективни над 90% срещу хоспитализация и от "делта" варианта.
За момента не е съвсем ясно какъв е потенциалът на варианта да предизвика нова вълна в Европа - в едни държави той напредва активно, а в други не се е разпространил в голяма степен, въпреки че е засечен отдавна. Експерти предполагат, че ограниченията за пътуване засега навярно осуетяват по-широкото разпространение на мутацията, а също, че роля играят и демографските, географските и социалните особености на държавите. Мутацията обаче е заплаха за по-бързото икономическо възстановяване на ЕС, но мерките за противодействие са ограничени - в горещия сезон връщане на ограничения е нереалистично, а работещото решение са най-вече ваксинациите.
В този контекст рискът е значителен за България, където нивото на ваксинациите е твърде ниско, а спокойствието - твърде високо, на фона на спадналите след мощната трета вълна случаи.
Какво правят другите и какво прави България
Много от европейските държави в момента наблюдават развитието на заразата и решенията на Острова, където тази седмица Борис Джонсън обяви едномесечно забавяне за премахването на останалите ограничения заради коронавируса. Европейските лидери говорят и за ускоряване колкото може повече на имунизациите. Добрата новина за повечето държави в ЕС е, че тъй като те започнаха ваксинационните си програми с имунизация на възрастни, хронично болни хора и други уязвими групи, то сега най-рисковата част от населението им е до голяма степен предпазено.
Няколко държави също така затегнаха правилата за влизане и от Великобритания редом с други страни, които се смятат рискови за т.нар. опасни варианти. В Германия например се изисква пристигащите от Острова, Индия, Бразилия, ЮАР и още 10 страни задължително да изкарат 14-дневна карантина, без възможност за намаляване на срока й, независимо дали са ваксинирани, преболедували, или имат негативен тест. Подобни са правилата и в Австрия.
В България в момента няма останали съществени действащи превенционни мерки с изключение на изискването за носене на маски в градския транспорт, моловете и големите магазини, административните сгради и някои други публични места. Наскоро беше отменено изискването за маски в малките магазини, фризьорски салони, фитнеси и т.н., а днес дори служебният здравен министър Стойчо Кацаров заяви, че се обсъжда отпадането им и в обществени обекти с по-голям персонал, "ако хората са ваксинирани и страната остане в "зелената зона" по заболеваемост". Поради де факто липсата на контрол обаче носенето на маски на местата, за които се изисква това, така или иначе е оставено по-скоро на съвестта на гражданите.
Ваксинациите буксуват
Що се отнася до ваксинациите, ситуацията в страната вече тревожи Брюксел. Едва малко над 13% от населението е с първа доза (при 48% средно за ЕС) и 11% и с втора доза (при 29% средно за ЕС). Особено тревожни са данните за дела на имунизираните възрастни хора - едва 16% от тези над 80 години имат поставена поне една доза (при 80% средно в ЕС), а във възрастовите групи 70 - 79 и 60 - 69 години са достигнати под една четвърт от хората. Само една трета от резидентите в домове за възрастни хора са имунизирани поне с една доза. Миналата седмица на посещение в България беше европейският комисар по здравеопазването Стела Кириакиду, която заяви, че "числата в България говорят сами за себе си", и обяви, че е в София, за да види как може Европейската комисия да подпомогне изоставащите с ваксинациите страни.
Особено тревожен е въпросът и за ниския дял на ваксинираните медици и здравни работници - едва 22% от всички, въпреки че това беше групата с най-висок приоритет и при тях имунизациите започнаха още през януари. Рискът, от една страна, е директно за медиците, които най-вероятно ще са първата група, която ще се срещне с "делта" варианта от пациентите, а от друга - за самите пациенти, които могат да се заразят от тях.
В същото време каква част от населението точно е прекарало вируса дотук остава неясен въпрос - около 6% от хората са официално преболедували, но предвид ниските нива на тестване и проследяване на заразата подозренията са, че те са повече. Колко повече обаче може само да се спекулира. В първите дни от встъпването си в длъжност служебният здравен министър беше обявил, че ще се направи представително проучване с тестове за антитела в страната, за да се изясни този въпрос. Впоследствие обаче идеята отпадна.
Друг е въпросът пък дали вече преболедувалите имат достатъчно добър имунитет, колко траен е той и дали предпазва ефективно и от новите варианти. Официалната препоръка на здравните експерти е преболедувалите също да се ваксинират, тъй като ваксините дават по-силен и траен имунитет.
България все пак е забранила влизането на граждани на държави, рискови за опасни варианти, сред които са Индия, Непал, Пакистан, Бразилия и още няколко страни. Българските граждани, които пристигат оттам, трябва да изкарат задължителна 10-дневна карантина. В списъка обаче не присъства Великобритания, където "делта" вариантът вече е напълно доминиращ и с която България има тесни контакти предвид стотиците хиляди българи, които работят и учат на Острова.
На този фон служебният министър Стойчо Кацаров днес единствено констатира пред БНТ, че ако разпространението на "делта" варианта в България продължи, не може да се изключи нова вълна на инфекцията още през лятото, а противодействието е масовото ваксиниране. За момента обаче то в България изглежда като невъзможна задача на фона на масова неинформираност и произтичащите от нея притеснения и страх от ваксините, изключително високо недоверие в институциите и с години напластявани безхаберие и пасивност на самите институции.
Какво се знае за "делта" мутацията
"Делта" вариантът на коронавируса за пръв път беше открит в Индия, но мутацията междувременно се разпространи широко във Великобритания. При 67% ваксинирани с първа доза и над 48% - с две, инфекциите във Великобритания растат с притеснителни темпове. Случаите вече надхвърлят 10 хил. на ден, след като бяха стигнали минимум от около 1500 дневно през май. Значително се е повишил и броят на пациентите, приемани в болница. Учени на Острова вече говорят за начало на нова пандемична вълна.Анализ на риска, изготвен от британското здравно министерство, обяснява бързото разпространение на варианта с две основни причини. Първо, въпросната мутация, изглежда, е значително по-прилепчива както от първоначалния вариант на вируса, така и от британската мутация. Оказва се също така, че заразените с "делта" очевидно пренасят инфекцията върху повече хора, а лабораторни изследвания показват, че при заразените вирусите се размножават много по-бързо в организма. Втората причина е, че ваксините, изглежда, не осигуряват достатъчно силна защита след първата доза.
Мутацията се смята за опасна, защото симптомите са по-различни от тези на останалите мутации и първите симптоми приличат на обикновена настинка: хрема, главоболие, болки в гърлото. Може да се стигне и до повишена температура. Типичният за COVID-19 симптом - загуба на вкус и обоняние - не се проявява. Това става ясно от британско приложение за наблюдение на симптомите на зараза с коронавирус.
