Големият фарс: Какво следва

Разбира се, шансовете този парламент все пак да излъчи правителство, макар и много близко, не са съвсем нулеви. Разногласията между партиите в момента са толкова сериозни, че трябва да има някакво много творческо преобръщане, за да се стигне до нещо в третия мандат. Накратко: "Демократична България" няма да подкрепи правителство с мандат на БСП, която от своя страна няма да подкрепи правителство с мандат на Мая Манолова или "Демократична България" (вижте повече тук).

Румен Радев в момента има големи шансове да спечели втори мандат, защото е в много добра позиция. До момента нито един кандидат за президент или действащ държавен глава не е имал толкова категорична подкрепа и отляво, и отдясно. Радев се харесва от хората около БСП, но също и на тези около "Демократична България". Тази седмица получи подкрепа и от Слави Трифонов. Това прави вероятността да бъде преизбран много голяма.

Това са ясните неща. Оттам нататък какво ще се случва в България е по-трудно да се види контрастно.

През последните месеци в политиката и държавното управление няма мелодия - всеки играч пее своя песен, някои от които са само с две ноти. За да се видят поне очертанията на събитията обаче и поне да се предположи какво ще се случи, трябва да се отговори на въпроса

"Какво стана току-що"

За много хора основният въпрос е дали сценаристите на Слави действат по чужд сценарий, или сме зрители на много аматьорски политически спектакъл. За първото има много съмнения и в най-добрия случай косвени доказателства. За второто аргументите са доста.

Краткият отговор на въпроса "какво стана" е ясен - Слави Трифонов и "Има такъв народ" успяха, по особено зрелищен начин, да не намерят мнозинство за предлаганите от тях правителства (2 бр.). В първото предложиха експерти и доста хора с публична биография, но го оттеглиха след критиките, че те са свързани с миналото. С втория си проект за кабинет заложиха на абсолютно непознати хора, които обаче изгърмяха при първия си досег с публичността.

Обяснението как се стигна до тази ситуация обаче е малко по-сложно и до някаква степен деликатно. То не е свързано толкова с политика - с разминаване на идеи или стратегии как те да бъдат постигнати. Обяснението по-скоро е свързано с характера на Слави Трифонов, както и с особеностите на групата около него - сценаристите, с които той работи през последните години.

Според един от малкото хора, които имат някакъв контакт със Слави Трифонов, почти никой не си дава сметка какъв живот води той, а това е ключово, за да се разбере политическото му поведение. Шоуменът прекарва дните си в изключително малка и затворена група - основно сценаристите, с които и работи. Това е едновременно балон и ехо стая, която е фокусирана върху самия водещ/политик. Тази изолация има два ефекта:

• Слави Трифонов няма реална представа за настроенията на хората, нито може да си обясни адекватно техните реакции на неговите действия.
• Ехо стаята му създава изключително голяма увереност в собствените идеи и действия.

Дългото време, в което Слави и сценаристите му са работили по този начин, фактът, че те са успели да създадат един от най-успешните шоубизнеси в България, и това, че не са се занимавали с друго, им дава донякъде фалшивото усещане, че с каквото и да се захванат, то се прави по същия начин и ще има същия успешен резултат.

Най-общо казано, Слави Трифонов и тесният кръг около него, изглежда, си представят

Политиката като концерт

Правят сценарии, избират участници, раздават роли и се очаква, когато водещата фигура излезе на сцената, да го посрещат с бурни овации и радостни викове. Казано на бизнес език, Слави и екипът опитаха да пренесат сравнителните си предимства от шоубизнеса в друга пазарна категория - политиката, но се провалиха. Защото правилата на играта са различни и те не ги познават.

В света на Слави "всички" имат само една роля - на публика. На тях се дава възможността да слушат, да ръкопляскат и да викат, но само радостно. Отрицателно мнение към спектакъла на сцената не се предвижда - за какво си дошъл, ако ще освиркваш?

Фотограф : Капитал

Политиката понякога може и да е спектакъл, но не е точно като концерта, който, изглежда, си представяше Слави Трифонов. Правилата в него са други, определят се от различни играчи, а публиката има по-различна роля. На концертите пееш само пред своите фенове. На политическата сцена излизаш пред всички. На нея понякога трябва да се научиш да пееш с други хора. Да търпиш публиката да те освирква. Да съобразиш репертоара си с нейните очаквания. Да си говориш. Да чуваш. Нищо от това не се случи и политическият концерт на Слави приключи, преди да е започнал. Но това не е всичко.

В действията на "Има такъв народ" от последните седмици се вижда и друго продължение на дългата телевизионна рутина. Един от най-успешните жанрове в "Шоуто на Слави" са бутафорните образи. Гацо Бацов, Шишо Бакшишо, Паулу Коельо, Деса Поетеса и кого ли още не, създадоха цял комедиен жанр, от който сега има много разклонения. Слави и екипът му са създали най-много телевизионни образи в България. Проблемът се появи, когато те започнаха да създават бутафорни политически образи.

Злощастният кандидат за вътрешен министър

Петър Илиев в студиото на телевизия 7/8 Източник: Скрийншот 7/8 ТВ

Петър Илиев - човекът, който окончателно разби не особено големите шансовете за мнозинство, е добър пример за бутафорен политически образ. Извън вероятно добрите му качества на адвокат, за него публично са известни няколко неща:

• Научният му труд е имитация на научен труд, доколкото има сравнително ясни съвпадения в десетки страници с работата на негова колега.
• Кантората му има награда "Кантора на годината" от конкурс, в който например Софийската адвокатска колегия изрично казва, че не участва.

Кандидатът за премиер Пламен Николов също има бутафорни политически характеристики. Той първоначално твърдеше, че има докторска степен от австрийски университет, което после се оказа невярно. Представяше се за управител на мултинационална ("мултиконтинентална") компания, което отчасти е вярно, но с уточнението, че това е скромна по обем - брой служители и оборот фирма, в която Николов е мениджър, но не и управител.

Пламен Николов в пленарната зала Фотограф : Цветелина Белутова

Със същия успех може да залепят нос и перука на някой актьор и да го пуснат да изиграе малко по-дълъг скеч за премиер или вътрешен министър.

Кандидатите за правосъдни министри са отделен жанр, а това са само номинациите, които станаха публични. Какво се крие сред другите, вероятно няма и да разберем. Но идеята е, че макар и да липсваха фарсовият и комедийният елемент, селекцията на "Има такъв народ" беше политическа бутафория - имитация на политици, събрани по повърхностни белези. Такъв беше и целият политически концерт на Слави Трифонов до момента - повече или по-малко убедителна имитация на политика. Шоуменът и неговите сценаристи се опитаха да изградят дори не кула, а по-скоро бидонвила от карти, която не успя да се задържи дори и за секунда.

Тази бутафория

не можа да бъде продадена нито на хората, нито на желаните коалиционни партньори. На теория някои от недостатъците можеха да бъдат преодолени. Проблемът обаче се появи, когато се разбра, че Слави не иска и не може да си говори, а сценаристите не са свикнали да се съобразяват с други политици.

Всичко това прави прогнозата за следващите месеци по-особена. Най-вероятните нови избори няма да променят характера на тези хора и съответно политическото им поведение. И десет пъти да се гласува, само това няма да направи Слави по-диалогичен. Остава да се види дали резултатът от изборите може да бъде по-различен.

Какво ще се случи в тази ситуация, разбира се, е трудно да се предвиди - всичко е възможно. Но с голяма вероятност могат да се кажат три неща:

• ГЕРБ няма да се върне на власт. Спадът в резултатите й най-вероятно ще продължи. Дори и той да не е голям, след три месеца ГЕРБ ще продължи да бъде токсична партия, нежелана за коалиция от никого.
• ИТН в най-добрия случай няма да увеличи резултата си. Това означава, че през ноември те още по-малко ще бъдат в позиция да искат всички да пеят по техните ноти.
• БСП също трудно ще разчита на повече гласове, след като проигра шанса да си върне по-сериозна част от отлелите се към партията на Трифонов избиратели.

Остава другата част от политическия спектър. "Демократична България" води последователна политика, с която може и да увеличи малко гласовете си, но промените в нагласите на хората не се случват толкова бързо, че след три месеца те да се окажат водеща сила в парламента. Разбира се, възможни са и изненади. Силните министри в служебния кабинет могат да се включат в политиката и това да промени динамиката на играта. Това обаче е само хипотеза.

Каквото и да се случи, следващият парламент вероятно ще бъде също толкова фрагментиран, колкото и сегашният, макар че пропорциите може да са различни. За да има правителство, същите партии и вероятно същите хора, които сега се карат в парламента, трябва да се научат да си имат доверие и да работят заедно.

За месеците след изборите има основно две хипотези. Първата е към Слави Трифонов и хората около него да се подходи така, че да бъдат убедени в по-конструктивен разговор за мнозинство. Това на етапа изглежда невъзможно, но когато емоциите поутихнат, вратите могат отново да бъдат отворени. Всяка партия може да оттегли по-конфликтните си играчи на малко по-заден план, може президентът да се опита да посредничи за такива разговори... Варианти има много, но доколко са реални е трудно да се каже.

За започването отново на такива разговори не е нужно да се чакат резултатите от следващите избори, както не беше нужно и да се чакат последните - преговорите, които не успяха сега, можеха да започнат през април. Тогава обаче Слави Трифонов не искаше и това беше един от първите моменти, в които поне "Демократична България" започна да има съмнения за мотивите на ИТН. "Ние, въпреки няколкото опита да започнем разговори с ИТН поне по политики, за да сме сигурни какво ще е съдържанието на бъдещето управление, към момента, няколко дни преди изборите не можем да кажем, че сме започнали такъв разговор. Това може да означава две неща - или доста авантюристичен подход по отношение на това как ще се формулира управление от тук нататък, или че такъв разговор се води с някой друг", каза един от лидерите на "Демократична България", Христо Иванов, в интервю за "Капитал". От днешна гледна точка, изглежда, отговорът на този въпрос е повече към политическия авантюризъм.

Интересите на превзетата държава могат да се запазят не само като се направи правителство с ГЕРБ и ДПС. Достатъчно е да се блокира възможността за истинско реформаторско управление. В момента поне в част от високите нива в министерствата властта може и да не е в ръцете на същата група, но по средните и ниските нива, и най-вече в съдебната система, или ключово важни регулатори като КЗК, положението е абсолютно същото. Дълбоката държава е леко разклатена, но по същество непокътната. И развитието на политическите събития от последните седмици не дава особен оптимизъм, че това ще се случи. Шансовете не са напълно загубени, но поне вариантът това да се случи заедно с партията на Слави Трифонов, към момента, изглеждат много по-малки.