🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

СОСът на прехода

Председателите на Столичния общински съвет имат основна заслуга в процеса по раздаване на порции от града в началото на века

От 2003 г. насам Столична община е миноритарен собственик на къпалня "Мария Луиза" през дружеството си "Софийски имоти", което притежава дял 41.96%. Новият председател на общинския съвет Георги Георгиев предлага нов вариант за "връщането" ѝ.
От 2003 г. насам Столична община е миноритарен собственик на къпалня "Мария Луиза" през дружеството си "Софийски имоти", което притежава дял 41.96%. Новият председател на общинския съвет Георги Георгиев предлага нов вариант за "връщането" ѝ.
От 2003 г. насам Столична община е миноритарен собственик на къпалня "Мария Луиза" през дружеството си "Софийски имоти", което притежава дял 41.96%. Новият председател на общинския съвет Георги Георгиев предлага нов вариант за "връщането" ѝ.    ©  Георги Кожухаров
От 2003 г. насам Столична община е миноритарен собственик на къпалня "Мария Луиза" през дружеството си "Софийски имоти", което притежава дял 41.96%. Новият председател на общинския съвет Георги Георгиев предлага нов вариант за "връщането" ѝ.    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Председателите на Столичния общински съвет имат основна заслуга в процеса по раздаване на порции от града в началото на века
  • Проследяването на тяхната история показва колко е важна фигурата на председателя и разкрива зависимости, които могат да бъдат проследени до днес.
  • Символ на това време е къпалнята "Мария Луиза", която стои затворена шестнадесет години. Новият председател Георги Георгиев ще прави опит за "връщането" ѝ.

Когато през 2015 г. Елен Герджиков е преизбран за председател на Столичния общински съвет, казва, че едно от нещата, които не е успял да направи в миналия си мандат, а много искал, е общината да си "върне знакови пространства" като къпалнята Мария Луиза и Летния театър. "Те са откраднати по тази схема (чрез създаване на смесени предприятия с апортни вноски), в която общината има някакъв малък миноритарен дял и не може по никакъв начин, колкото и да се опитваме, да накара мажоритарния собственик да инвестира в обектите", коментира тогава той за "Капитал".

"Връщането", както е известно на всички, не се случва и в следващия му мандат, който изненадващо приключи преди три седмици. В свой Фейсбук статус Герджиков обясни, че причината да подаде оставка, накратко, е защото чувства, че трябва да поеме своята политическа отговорност.

Управлението на почти всички бивши председатели на Столичния общински съвет (СОС) реално минава през една и съща диря (на моменти дори и кървава), която води към "Софийски имоти". И до ден днешен видът на къпалнята Мария Луиза в Борисовата градина напомня за едно завещание, което управниците на София са оставили в резултат на градската приватизационна буря в края на миналия и началото на новия век.

Всички те - от Петър Станков до Герджиков, са напускали след скандали или поради партийно напрежение, но са били в тясна връзка с наследниците си. А това, което в крайна сметка се е променило, е начинът, по който се случват "схемите" в ущърб на данъкоплатците. От явен и бурен (в края на 90-те г., по времето на управление на СДС), моделът се разкрачва към нови, по-дълбоки варианти, които не са съвсем видими за простото око, но все пак съществуват.

И ако не друго, припомнянето на този модел дава отговор на въпроса защо всъщност фигурата на председателя на Столичния общински съвет е толкова важна. Начинът, по който е конструирана местната власт в България, по презумпция предполага сложни отношения между градоначалника и председателя на общинския съвет. Голяма част от решенията на кмета минават през гласуване в съвета или най-малкото през подписа му.

За всеки председател по нещо

Процесът по раздаване на порции от София започва по време на упралвението на кмета Стефан Софиянски и най-вече на председателя на общинския съвет Антоан Николов (преди това съдружник на близкия до ВИС Методи Методиев - Мето Илиянски). През "Софийски имоти" и други схеми тогава бяха разпродадени на безценица редица атрактивни имоти в София на изчезналия безследно години по-късно Мето Илиянски, както и на Румен Гайтански - Вълка, който впрочем взе събирането на боклука на София и не го изпуска до ден днешен.

Реално, всичко започва в края на 90-те години със създаването на Общинска банка. Тя получава лиценз по време, когато цялата държава се управлява от БСП и червени креатури, като срещу създаването ѝ има сериозна съпротива. Председател на общинския съвет по това време е Евгений Бакърджиев, а близкият до него Христо Михайлповски (по-късно зам.-министър на икономиката в правителството на Иван Костов) оглавява надзорния съвет на банката. За кратко в ръководството на банката е и Антоан Николов - тогава само съдружник на Мето Илиянски в "Гала интербилд".

Паралелно с Общинска банка се създава и компанията "Софийски имоти". Нейната задача е да гарантира заеми на общината. В началото изрично се уточнява, че няма да се продават имоти, а после, както е печално известно, забраната отпада. Още в началото на първия мандат на Бакърджиев като вицепремиер от правителството на Иван Костов "Софийски имоти" попада в сферата му на влияние, а Общинска банка остава под контрола на кмета.

"Изглаждането" става чрез назначаването на близкия до Бакърджиев Антоан Николов за нов председател на СОС. Така разпределението е следното: контролът над Общинска банка, столичната "Топлофикация", общинската фирма "Софийски аптеки", веригата "Средец" остава при Софиянски и неговия приятел Любомир Павлов. От друга страна, "Софийски имоти", както и "Паркинги и гаражи", фирмата "Триадица", "Луксозни хотели" са под плътния контрол на Антоан Николов.

Схемата

Голямото пазаруване на общинска собственост се случва в края на февруари 1999 г., две години откакто Николов е шеф на СОС. Тогава в условията на пълно информационно затъмнение са приватизирани двайсетина общински предприятия. За купувачи в сделките са избрани работническо-мениджърски дружества - структури, които при управлението на СДС се ползват със статут на непобедим състезател във всяка приватизационна сделка.

С аргумента, че така се помага на работническите колективи в предприятията, на този вид дружества е разрешено да плащат разсрочено спечелените от тях сделки, което ги превръща във фаворит при всяка по-голяма сделка. В допълнение трябва да се отбележи и фактът, че всичките двайсетина общински фирми са продадени чрез посредници, избрани от Столичната общинска агенция за приватизация.

А за капак определеният метод на продажбите е "преговори с потенциални купувачи", който дава гъвкави възможности на посредниците така да манипулират всяка процедура, докато за победител бъде избран "правилният" купувач. Така за около месец общински съветници се оказват собственици на предприятия. Сделките тогава се случват в навечерието на местните избори и приличат на подялба на дружества между Софиянски и Николов.

Кой какво взе

"Софийски имоти" е посредник в приватизацията на три от предприятията въпреки очевидния конфликт на интереси. Той идва оттам, че не може да се разчита, че една фирма ще бъде безпристрастен оценител на получените оферти от купувачите, при положение че шефовете ѝ са свързани политически с някои от кандидатите. Членовете на борда на "Софийски имоти" по онова време са главно общински съветници, гравитиращи към лобито на Антоан Николов. В борда на фирмата е и Емилия Бакърджиева, сестра на вицепремиера по това време Евгений Бакърджиев. Едва ли в историята на българската приватизация има по-фрапиращ пример за конфликт на интереси от този.

Така например паркингите и гаражите са продадeни на дружеството "Паркиране и гаражи мениджмънт" АД - работническо-мениджърско дружество, създадено специално за участие в сделката. Учредители в него са голям брой физически лица - бивши работници и служители на общинското дружество. С най-голям дял от акциите в РМД-то е дългогодишният шеф на "Паркинги и гаражи" ЕАД и общински съветник Георги Василев. Точно в "Паркинги и гаражи" имат интереси някои влиятелни фигури от бившата силова групировка ВИС. Няколко години по-късно Георги Василев е застрелян пред дома му на ул. "Цар Самуил" №11 в София, а най-вероятната причина за покушението е именно участието му в приватизацията и конфликти във фирмата.

Началото на края на една къпалня

Плажът "Мария Луиза" също е даден на близки до групировката ВИС. Сделката минава тихомълком през лятото на 2003 г. За целта специално е създадена смесена фирма, в която са апортирани голяма част от Борисовата градина, лятната къпалня и летният театър. Така имоти в идеалния център на столицата са апортирани в капитала на смесеното дружество "Парк Мария Луиза" АД без търг или конкурс.

Фирмата е учредена на 26 март 2003 г. Съучредители са "Софийски имоти" и дружеството "Енджел" ООД. Съдружници в него са Румен Андреев и "ВАИ холдинг" ООД, представлявано от боса на ВИС Георги Илиев. Първоначалният капитал е 50 хил. лв. "Софийски имоти" придобива 245 акции, а дружеството на ВИС - 255 акции, всички с номинал 100 лева. Учредителното събрание задължава съвета на директорите в срок до две години да увеличи капитала на дружеството до 1 млн. лв. Не е посочено изрично по какъв начин да стане това - чрез парична вноска от акционерите или чрез апорт на недвижимо имущество. Идеята очевидно е била това да стане чрез прехвърляне на имоти, фигуриращи в капитала на "Софийски имоти". Доказателство за това е протокол от заседанието на съвета на директорите на фирмата, проведено на 13 март 2003 г. Тогава петимата членове на борда упълномощават тогавашния шеф на "Софийски имоти Тошко Добрев да апортира имоти на дружеството при бъдещото увеличение на капитала на "Парк Мария Луиза".

Решено е капиталът да нарасне от 50 хил. лева на 5.2 млн. лв., което да стане чрез апорт на земя и сгради от "Софийски имоти" и парична вноска от "Енджел". По този начин в капитала на смесено дружество се озовава лятната къпалня "Мария Луиза" заедно с прилежащите ѝ терени с площ от 30 декара и постройки - ресторанти, барове, фитнес салон, съблекални, кабини, душове, тоалетни, административни стаи и складове. В капитала на дружеството е апортиран и летният театър в Борисовата градина заедно с прилежащите му терени от 25 973 декара. В крайна сметка оценителити са поставили пазарна цена на сградите и земята в размер на 2.16 млн. лв. Оттук е дошло и следващото решение - "Енджел" да участва в увеличението на капитала с 3 млн. лв. под формата на парична вноска, дължима в двумесечен срок.

Любопитно е, че близки до ВИС хора преди това са били наематели чрез фирмите си на къпалнята и летния театър. Което води до заключението, че в един момент вероятно са сметнали за по-разумно да заменят договорите за наем с документи за собственост.

И така от 2003 г. насам Столична община е миноритарен собственик на къпалня "Мария Луиза" през дружеството си "Софийски имоти", което притежава дял 41.96%. Към днешна дата останалите 58.04% са разпределени между две фирми - "Карплеон" ЕООД и "Юромарк асет мениджмънт" ООД. Първата фирма е собственост на американското Carpleon и е с краен собственик Цветан Павлов, който е главен асистент в Стопанската академия в Свищов. Като управител е посочен Васил Захариев, който също е доцент в академията. Той, както и други преподаватели от този ВУЗ още по времето, когато се управляваше от Величко Адамов, участваха в стройна схема от компании, като се предполага, че са действали като подставени лица на братята Красимир и Николай Маринови (известни като Маргините) при интересите им в застрахователни и финансови компании в бившата СИК.

"Юромарк асет мениджмънт" пък е собственост на американското Euromark Holdings, а като краен собственик е посочен французинът с ирландски паспорт Жан-Кристоф Ги Жак Нивар, който обаче е класическо "номине" и се появява в десетки фирми. Кой е собственикът може да се предположи от управителя на фирмата - Николай Проданов. Той е от близкото обкръжение на Румен Гайтански -Вълка, който пък е изпълнителният директор на "Парк "Мария Луиза". През последните 12 години в съвета на директорите на акционерното дружество са били все хора, свързани с известния бизнесмен, който очевидно го контролира (както и сметоизвозването на почти цяла София).

И до днес нищо

И така стигаме до наши дни, в които къпалнята стои затворена вече шестнадесет години.

Последно това лято вече бившият шеф на СОС Елен Герджиков заяви пред "Капитал", че единствената надежда за връщането на "Къпалнята" е в подробния устройствен план на Борисовата градина, който обаче единствено може да затвърди, че тя няма да променя функциите си, но дотам. След като през пролетта на 2020 г. кучета кане корсо, които охраняваха къпалнята, убиха домашно куче, попаднало зад решетките на бившата къпалня, Герджиков заяви три варианта, чрез които иначе тя би могла да се върне на общината.

Това бяха Столичният общински съвет да преговаря чрез "Софийски имоти" да откупи дела на мажоритарния собственик и после да предприеме стъпки за възстановяване; възмездно отчуждаване чрез съдебна процедура, която да докаже обществена ползва; мажоритарният собственик да възстанови имота, като направи ремонт без допълнително застрояване. И трите варианта обаче се оказаха нереализируеми по едни или други причини.

С идването на новия председател на общинския съвет Георги Георгиев пък идва и нов вариант.

В интервю за "Капитал" той коментира, че се работи активно върху възстановяването на къпалнята по предназначение. "Поискали сме възстановяване на строителните книжа, после на база на тях може да се издаде виза за проектиране, за да започне възстановяване на къпалнята. Това е първата стъпка. Разчитаме много на инициативата на мажоритарния собственик и в рамките на закона и доста настойчиво преговаряме с представителите на дружеството", казва Георгиев.

Ерата на ГЕРБ в общинския съвет

"ГЕРБ в София е Йорданка Фандъкова". Това казва премиерът Бойко Борисов, когато по време на предизборната кампания през 2011 г. се заформя конфликт между кмета и председателя на общинския съвет Андрей Иванов. По това време Иванов е избран отново на тази позиция, макар и една година по-късно да подаде оставка. Причината звучи познато - премиерът казва пред медиите, че има "забележки към работата на Андрей Иванов" и ще остави изпълнителната комисия на ГЕРБ да реши дали той да остане председател на СОС или не. Два дни след това Иванов се оттегля, а на негово място идва близкия до него Елен Герджиков.

Първият сериозен политически удар върху Иванов например са резултатите от местните избори в София през 2011 г.. Тогава Фандъкова получава 23 хил. гласа повече от партийната листа, за която отговаря местният лидер. Твърди се, че негативите от компрометираното му поведение са паднали върху партията, а листата е издърпана благодарение на авторитета на Фандъкова. През годините името на Иванов е замесвано в различни скандали - че притежавал 52 имота, а е декларирал само 15, че е свързан с фирми, които държат маршрутни линии, че изпълнява лобистки интереси. "Повярвайте ми, просто ми омръзна това, което се изписа последните 4 години", казва Иванов, след като подава оставка.

Изборът му за председател през 2007 г. става без абсолютно никаква дискусия по време на областното събрание на партията, а кандидатурата му е буквално наложена от тогавашния зам.-председател на ГЕРБ и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Цветанов и Иванов се познават много преди да бъде учредена партията на Бойко Борисов, от времето, когато и двамата работят в една служба на МВР. Тогава обаче ролите са разменени - председателят на СОС е началник на сегашния вътрешен министър, а пък Цветанов се е ползвал с протекциите му.



Неговият "наследник", избран още на следващия ден, е Елен Герджиков, който е от неговото близко обкръжение. Любопитно е, че кандидатурата на Герджиков е предложена лично от кмета Йорданка Фандъкова. Като председател на СОС той въведе една дългоочаквана реформа - повече прозрачност в начина, по който работи местния парламент. Направи се архив със заседанията на комисиите и те достигат лесно до гражданите по различни канали. Освен това за първи път през 2020 г. започнаха да се публикуват докладите на общинските съветници, така че хората да знаят какво точно предлагат и да имат достъп до взетите решения

.