Има ли смисъл от тактическо гласуване

Някои хора, гласували на предишни избори за ДБ, смятат, че при разпределението на силите, което предполагат социологическите проучвания, е важно да се подкрепи ПП, така че тя да бъде втора политическа сила и да получи мандата след евентуален неуспех на ГЕРБ да състави мнозинство в парламента. Логиката зад това е, че формацията на Кирил Петков и Асен Василев има по-големи шансове да обедини например БСП с ДБ. Ако социалистите са втори, вероятността да получат подкрепа от формацията на ДСБ и "Да, България" е малка. Срещу стратегията да се подкрепи ПП само по тази причина обаче има един аргумент - има вероятност веднага след изборите тя да направи обща парламентарна група с ДБ, за да получат първи мандата. При това положение тактическото гласуване за Кирил Петков и Асен Василев по-скоро няма значение - остава да има смисъл само ако някой смята, че хората и идеите, които те предлагат, заслужават да имат по-голямо представителство в парламента. Алтернативата на това е мнението да се гласува за ДБ, така че новата енергия на ПП да има повече от по-опитната подкрепа на формация, която през последните години развива задълбочен капацитет в различни области.

Друга група хора, вижда заплаха за "мнозинството на промяната" в това, че Мая Манолова ("Изправи се, БГ! Ние идваме" - ИБГНИ) е на ръба да не влезе в парламента и смята, че те трябва да бъдат подкрепени. Някои дори отиват по-далече, като разделят гласовете в семейството си - един от например трима планира да гласува за ИБГНИ. Мотивацията им е, че дори и да остане под чертата, Мая Манолова ще събере доста гласове, които ще бъдат преразпределени към останалите и така ще се увеличат например местата на ГЕРБ. Истината е, че точно този аргумент не е основателен. От 2009 г. насам местата в парламента се разпределят по метода на най-малкия остатък - в него има значение само отношението между партиите над чертата. Разбира се, ако ИБГНИ влязат, това ще намали малко местата на всички партии, включително на ГЕРБ и ДПС, така че присъствието ѝ ще бъде усетено. Да се гласува за Мая Манолова, разбира се, може да има и други причини - някои хора смятат, че нейната упоритост и желание да се разкрие какво се е случвало през последните 12 години биха били добра добавка към евентуална коалиция на промяната въпреки ревностната й подкрепа за кабинета "Орешарски".

Малко по-сложна е сметката за президентските избори. Там на първия тур нещата са ясни - Румен Радев ще спечели с много пред кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков, после Мустафа Карадайъ от ДПС и накрая в А група е подкрепеният от ДБ Лозан Панов. Ако обаче сегашният президент не спечели с над 50% от гласовете (според социолозите това е по-вероятният сценарий), ще се отиде на втори тур. Там вече нещата са по-неясни, защото срещу Радев ще се обединят гласовете на ГЕРБ и ДПС. Прогнозата не е толкова сигурна.

За твърдите привърженици на различните партии нещата са ясни, но за останалите стои въпросът какво могат да постигнат с гласа си на първия тур. За тези, които не подкрепят Румен Радев и ГЕРБ, една възможна стратегия е да се търси консолидация около Лозан Панов. Неговата подкрепа обаче е под 10% и постигането на чак такова политическо чудо - удвояване на резултата за часове, изглежда непосилно. Така някои хора избират стратегията да играят за победа на Румен Радев на първия тур, така че да намалят вероятността на втория да бъде избран президент, подкрепен от ГЕРБ.