Цената на следващото правителство ще бъде висока

За трети път тази година основният въпрос е дали изборите и преговорите след тях ще произведат мнозинство от хора, които се обединяват от качествата, а не от недостатъците си. Дали ще се сглоби правителство, което създава публична стойност, а не я източва.

В крайна сметка, като не правите протестните партии коалиция, старите партии ще направим коалиция - не можем да оставим държавата без правителство.

Йордан Цонев

Заместник-председател на ДПС, пред БНТ

Факторите, от които зависи какво ще се случва през следващите месеци, са два:

• Как точно ще се разпределят местата в парламента.
• Ще успеят ли този път "новите партии" - "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Има такъв народ" (вероятно заедно с БСП) да се разберат.

Отговорът на първия въпрос ще се знае още в понеделник, а вторият също едва ли ще се забави много.

Всеобщото убеждение е, че този път парламентът трябва на всяка цена да излъчи правителство. Рискът тук е в израза "на всяка цена", защото през него може да се промъкне нов модел на старата схема. Както каза Йордан Цонев преди седмица в "Панорама" по БНТ: "В крайна сметка, като не правите протестните партии коалиция, старите партии ще направим коалиция - не можем да оставим държавата без правителство."

Репликата на Цонев беше част от предизборните дебати, но в нея (донякъде изненадващо предвид автора ѝ) има две верни неща. Едното е, че "протестните" партии имат инициативата - те първи могат да опитат да направят правителство. Второто е, че ако пак не успеят, този път ГЕРБ и ДПС ще намерят някаква формула да се върнат по върховете на властта. Това вероятно ще се случи през някакъв вид "експертно" правителство, в коeто непознати публично лица ще продължат познатите от последните над десет години практики.

Едрата картина на резултатите от изборите изглежда горе-долу ясна: ГЕРБ вероятно ще бъде на първо място, "Продължаваме промяната" (ПП) и БСП ще си оспорват второто място, следвани от "Демократична България" (ДБ), "Има такъв народ" (ИТН) и ДПС, а "Изправи се БГ! Ние идваме!" е на ръба (вижте последните прогнози на социолозите тук). Това оформя два възможни центъра за мнозинство. Едното е около ПП и ДБ, а другото около ГЕРБ и ДПС. Точното разпределение на местата в парламента обаче ще има много голямо значение за това какво ще се случи.

В сложната българска политика колкото по-голяма трябва да е една коалиция, толкова по-трудно е да се състави. Повечето политически играчи са срещали един с друг и имат история на конфликти,заплетени интриги и понякога предателства. Макар че това е непрактично, те се помнят почти завинаги. Ако гласовете на хората в неделя се разпределят така, че за формирането на мнозинство са нужни четири партии, задачата ще е по-трудна. Това е особено важно за ПП и ДБ.

Следващият парламент, също като предходните, ще изисква формиране на широки коалиции. Поради изолацията на ГЕРБ и ДПС, единствената възможна конфигурация ще е правителство на останалите четири партии – ПП, БСП, ДБ и ИТН. Дали подобно управление ще е възможно - не е сигурно. Трудно е да си представим и как точно то ще изглежда. Може например някоя от партиите да е само подкрепяща и да не участва в изпълнителната власт. Тогава ще имаме кабинет на малцинството. Може и четирите формации да споделят отговорността за управлението и да видим минимално печеливша коалиция. Във всеки случай изглежда, че ако въобще имаме управление в рамките на следващия парламент, то ще бъде формирано около формацията на Кирил Петков и Асен Василев.

Калоян Велчев

Политолог

Ако двете партии имат толкова гласове, че да могат да направят правителство с още една партия - или само с БСП, или само с ИТН, задачата ще бъде много по-лесна. Нещо повече - в такава ситуация пак може да се сглоби четворна коалиция, но преговорите с вторите две партии няма да са толкова трудни. Нито БСП, нито партията на Слави Трифонов ще може да претендира за изключителност и да иска нереално висока цена за подкрепата си. Преди изборите сега БСП изглежда малко в позицията на Великобритания - някога велика империя, която в момента е средно голяма държава, но още не е забравила огромните си амбиции. Горе-долу в същото положение може да попадне и ИТН - политическото его на победителя в предишните избори още да не е разбрало, че парламентарната му стойност вече не е толкова голяма.

Голямо значение за успеха да се направи правителство извън ГЕРБ и ДПС ще има и това коя формация ще бъде втора - ПП или БСП, ако приемем първото място на ГЕРБ за сигурно. При хипотезата първият мандат за кабинет да отиде към Бойко Борисов и той не успее да събере мнозинство, ако социалистите са втори, техните шансове за успех също няма да са много големи. Вероятността "Демократична България" например да подкрепи правителство с мандата на БСП не е висока.

Ситуацията с мандатите обаче има и друго решение, което изглежда все по-възможно. Ако местата в парламента на ПП и ДБ са повече от тези на ГЕРБ, те могат да съставят обща парламентарна група. Тази идея беше лансирана преди седмица от политолога Милен Любенов. Нейното предимство е, че по конституция мандатът за съставяне на правителство се връчва от президента на най-голямата парламентарна група. Така ПП и ДБ ще получат шанс да поемат от самото начало политическата инициатива. Източници на "Капитал" и от двете партии казват неофициално, че идеята е била обсъждана и отношението към нея и на двете места е положително. Реално от общата парламентарна група за двете партии може да има почти само плюсове. Недостатъците са свързани само с парламентарни процедури, като например по-малко време за изказване от трибуната, което е несъществено в сравнение с предимствата от този ход.

Един от проблемите, които общата парламентарна група решава, е и че минимализира риска ГЕРБ и ДПС да съберат мнозинство около кабинет с първия мандат, ако останалите партии не излъчват достатъчно увереност, че ще го направят. Въпросът е обаче дали всъщност управлявалите през последните над десет години искат да продължат през следващите няколко месеца, когато ще се усетят още по-силно ефектите от увеличените цени на тока и газа, инфлацията и вероятно следващия пик на ковид епидемията. Сериозните стимули за тях да останат във властта са три:

• Да не се изпуска контролът върху съдебната система, така че да избегнат преследване за корупцията през последните години.
• Да се гарантира контролът върху "разпределението" на евросредствата и най-вече плана за възстановяване.
• Да не допуснат подкрепата им да се срине, защото не могат да предлагат предните две услуги.

Радикална реформа в съдебната система обаче може да бъде блокирана дори и без директно участие във властта. Да се разбие по една тема мнозинство, съставено от четири, а евентуално и пет партии изглежда постижима задача - миналият парламент например не успя да свали охраната от НСО на Бойко Борисов. Освен това реалното раздаване на парите от плана за възстановяване едва ли ще се случи преди края на следващата година, като дотогава може да няма и плащания по еврофондовете. Така погледнато, откъм ГЕРБ и ДПС може да изглежда, че ще е по-добре те да пасуват няколко месеца и да оставят други да вадят горещите политически картофи от огъня, за да се върнат на власт, когато на масата се сервират нови порции за усвояване.

Ако обаче другите партии изпуснат властта, ГЕРБ и ДПС няма да се поколебаят да я вземат - най-малкото за да избегнат риска хората им да са разбягат.

Въпреки че горе-долу е ясно как може да изглежда следващото мнозинство, разговори между ПП, ДБ, ИТН и БСП на практика не се водят. Всичко е оставено за след изборите, които ще покажат в места тежестта на всяка от формациите. По време на иначе вялата кампания обаче бяха направени първоначални заявки, включително и за конкретни министерски позиции.

Едно от най-трудните места - това на премиера, към момента изглежда, че няма да се заеме от нито един представител на конкретна партия. Кирил Петков, който преди време изглеждаше подходящ кандидат, трудно ще успее да събере подкрепа от всички партии. ИТН директно заявиха, че е по-добре той да не влиза в евентуално правителство. Едва ли ще може да се излъчи партиен кандидат за поста и това означава, че ще се търси компромисна фигура. На етапа изглежда, че такава може да се намери в лицето на служебния премиер Стефан Янев. Той има одобрението на "Продължаваме промяната", а също и съвсем официална подкрепа от ИТН. Бившата председателка на парламента Ива Митева заяви преди месец в интервю за "Нова телевизия", че Янев е напълно приемлив вариант за постоянен премиер, защото е "диалогичен, балансиран и умен човек".

"Продължаваме промяната" вече заявиха официално, че ако участват в следващото мнозинство, ще настояват в правителството катофинансов министърда влезе отново Асен Василев, поста си да запази образователният министър и че имат силна номинация за министър на транспорта.

Заради акцента, който слагат върху съдебната система постът на правосъден министър в тази хипотетична коалиция би отишъл в ДБ. Кои други области биха управлявали от обединението засега не е обсъждано.

От всички партии с потенциал да формират мнозинство до момента най-ясни са исканията на БСП, които на етапа дават само политически заявки в няколко области - данъчни промени за семейно подоходно облагане, увеличаване на пенсиите, мерки за справяне с енергийната криза и предложение за реформа в здравната система, според която болниците да не са търговски дружества.

ИТН през тази кампания не са дали никакви сигнали как биха се включили в такава конфигурация (освен желание да го направят), но неофициално източници от партията казват, че имат интерес към три министерства - земеделие, енергетика и регионално развитие. Това са министерствата, които управляват най-много публични ресурси и тежестта на ИТН след изборите едва ли ще стигне да ги получат, но поне показват идеята им за влизане в разговорите. А също и че те никак няма да бъдат лесни.

Всяка от формациите в тази потенциална коалиция ще трябва да направи големи компромиси, за да има правителство. БСП например едва ли ще получи подкрепа за премахване на плоския данък, ИТН трудно ще убеди останалите за мажоритарното гласуване, но пък със сигурност ще може за електронния вот, и т.н. Цената на следващото правителство ще бъде или компромисите от партиите на промяната, или още месеци и години в досегашния застой.