"От 4 до 7 часа е война". Технология на купения вот в област Разград

"По два пъти? По пет пъти!"

"Има някои махали, където никой не се интересува от изборите, от политиците. Него не го интересува утре, интересува го днес. Те знаят, че той гласува за тях и след това не стъпва политически крак 4-5 години. Така че те си казват точно това - аз няма да го видя повече този човек, нека поне да си взема парите за деня", казва Мехмед. В продължение на разговора този елемент ще се повтаря - не само как, колко и къде се взимат пари, но и защо.

Има едно важно уточнение: купуването на гласове е разделено на две. Първият етап е още преди изборите, когато се раздават сравнително малки суми, например по 20 лв., правят се и банкети. Партиите обаче не приемат това за купуване, защото то не гарантира гласуване. "Ако имам аз хора в махалата и ги знам, им давам по 20 - 50 лв. Но в деня, тогава вече става интересно. Тогава минава човек и като ти плесне 100 лв. на масата...", казва Мехмед. На въпрос дали това означава, че някои взимат пари по два пъти, избухва в смях: "По два пъти? По пет пъти!"

Казва, че винаги е било така - за да гласуват ромите, са нужни стимули. "Първо бяха кебапчетата - един банкет и са наши хората. Това беше докъм 2005 г. Сега обаче кебапчетата и музиката не са достатъчни. Тях пак ги има, но никой не разчита, че ти носят гласове", казва Мехмед. Уточнява, че митологизираните пакети с храна са отделно - в областта те се появяват основно около Рамазан Байрам и Курбан Байрам.

Мехмед казва, че директните плащания са започнали около началото на този век - първоначално по 20 лв., цена, която се задържа сравнително дълго време, преди да започне да расте. "Звънят ми на мен преди години, 7 без 5 е, секцията ще затваря. И ми казват, че едни наши няма да гласуват. Аз им правих банкети, кебапчета. И викам - е как няма да гласувате? Те - ами другите взели по 50 лв., пък ние 20. Е нали банкет, нали кебапчета? А аз нямам пари в мен. Дойде човека от партията за пет минути, хвърли им по 50 лв. и отидоха да гласуват", казва Мехмед.

По време на разговора повтаря на няколко пъти, че всичко се случва чрез пари в куфарчета. На въпрос дали това е метафора, отговаря твърдо: "Съвсем сериозно ти говоря. На миналите избори братовчедите ми бяха пълни с пари в якетата, беше ги страх да се разходят."

"От 4 до 7 часа е война"

Вторият етап от купуването на гласове е в края на изборния ден. "От 4 до 7 часа е война. Събират се фамилиите и казват няма да гласуваме. Има тартори, хора като мен, които знаят, че те чакат за по-висока оферта. Аз отивам и им предлагам, например, по 30 лв. човек. Те казват "не". После идва друг - 50 лв. Те пак "не". И така до около 100 лв. Най-много съм виждал на човек малко над 100 лв.", казва Мехмед.

Всъщност според него този тип "обществена поръчка" е единственото истинско купуване на гласове, защото само то позволява някаква отчетност. Чрез хората си в изборните секции партиите знаят кой е гласувал, като шансовете да има естествен интерес към секциите следобед е нисък. Съответно истинското купуване се случва тогава - не само защото е ясно какъв е свободният ресурс, но и защото когато купиш 20 гласа, можеш след това да ги преброиш пред секцията.

"Аз мога да обещая такава и такава бройка, че мога да изкарам толкова гласа срещу толкова пари, но после нямам гаранция. Никъде вече няма гаранция. Затова войната е от 4 до 7 часа. Когато купуваш в тия късните часове, тогава вече знаеш какво купуваш. Взимаш за 20 души - стоиш пред секцията и гледаш. Те вече са минали другите партии и отказват, докато не стигнат примерно 100 лв. Другите пари, дето са преди изборите, те са просто ей така. В изборния ден, това са истинските пари, истинският бизнес. Като обещаеш 20 души, в секцията после виждаш 20 души. Не е само на юнашка дума", добавя той.

Когато става дума за пари и при нас има хора, които не излизат. И на мен като не ми ги дадат отгоре, аз за какво да им дам от моя джоб? При гербаджиите е друго. Те работят обществени поръчки. Като ти дадат общетвена поръчка и поле те смучат до последно. Ти си мислиш, че си спечелил някакви пари, но после с парите от обществените поръчки той си знае сметките – колко гласове ще донесе.

Мехмед

Самото предаване на пари трудно може да се хване. На въпрос дали се раздават пари на всички, казва твърдо: "Това са хлапашки истории. Един взема, дава на останалите. В кола, в гора, където и да е. Един взема, обажда се по телефона на другите да излизат и после раздават. Не може на всички - това са детски истории."

Тази система работи заради самата структура на ромското малцинство. То е разделено на фамилии и всяка фамилия си има глава. Съответно за разлика от кварталите в големите градове например, е възможно купуване на едро. "Фамилиите се знаят. Тоя, дето купува гласове, говори с петима души. А те отдолу говорят с 500 души. Има сериозни фамилии, по 100 - 200 души. Не значи, че всички ще гласуват, но едни стотина ще го направят", казва Мехмед.

Източник: Капитал

"Недей ги отърва!"

Всичко това води към логичния въпрос: кой купува? И макар статистиката ясно да показва, че в крайна сметка ДПС печели, това е просто защото партията обичайно вади най-много пари. "На избори искаш да знаеш колко пари. А пари има. Мит е това, че тук не може да влезе някой друг освен ДПС - влизат. Всички наддават, всички купуват. Въпрос е на пари", казва Мехмед.

Дава конкретен пример: село Ясеновец, което се намира между Исперих и Разград. Това, което отличава Ясеновец, е демографията, защото над 90% от населението е от ромски произход, т.е., според него, "всичко се продава". Там има три секции. През юли в първата от тях печели ГЕРБ със 142 гласа. Втора е "Демократична България" със 109, а ДПС почти не съществува: едва 5 гласа. Във втората обаче ГЕРБ има 48 гласа, ДПС - 110, а "Демократична България" - 18. В третата ГЕРБ е със 190 гласа, ДПС - с 38, ДБ - със 78. Единствената друга партия, която има забележимо присъствие, е БСП, с общо 32 гласа в трите секции.

Мехмед прави и една прогноза: че ГЕРБ ще се представят силно на изборите през ноември, основно заради Гюнай Хюсмен, който е и бивш кмет на община Исперих. Влизането на Хюсмен е почти сигурно. Той е втори в листата на ГЕРБ, след Десислава Атанасова, която може да влезе и от Русе, където също води листата.

Когато става дума за наддаването, Мехмед се ядосва. Не заради друго, а защото съгражданите му връщат парите по време на наддаването.

"Аз им казвам: абе хора, недей ги отърва! Дошъл е ДПС-то - ами кажи му "ще гласувам", вземи му парите. После от БСП-то - вземай му парите. Не ги връщайте. Те като ни лъжат нас, ние не можем ли да ги лъжем? Хората почнаха да ги лъжат тях. Вземат парите, смяташ, че ще имаш толкова гласове, но после сметките не излизат", разказва той.

Всичко това води до основната теза на Мехмед: защо това се случва. Отговорът е кратък и ясен - защото ромското малцинство е бедно. За него еднократно плащане от 50 или 100 лв. има голяма тежест, а и в крайна сметка това са безплатни пари. Без тях хората просто не биха гласували, защото така или иначе са апатични към партиите.

"Да вземеш пари за избори за тях е нещо нормално. Това, дето го пишат - престъпление, купуване, продаване - не, това не е престъпление. Той иска да вземе за деня 100 лв. Аз, жена ми, две деца - ето ти 400 лв. Това си е месечна заплата. Е що да не ги вземе за деня? Аз на тях не им се сърдя. Сърдя се на политиците - вдигнаха мизата до 100 лв. Ами да не бяха! Да бяха идвали, да идват 1-2 пъти в годината, не само по избори, да ги видят как живеят поне. А те не ги виждат. Има много неща за правене, има пари, но никой не идва. И за какво са виновни сега тия хора? Че продават гласове? Ми ще продават! Ония са направили милиардите, много им пука, че тука ще хвърлят някой милион за избори", казва той.

Източник: Капитал

Икономика на купения глас

Разказът на Мехмед води до логичното заключение, че купуването на гласове не е един, а два проблема: политически и икономически. Вътрешният министър Бойко Рашков се опитва да реши политическия такъв: доколко хората, които отиват в Народното събрание, наистина са народни представители, избрани по съвест и без пряка финансова облага за гласуващите.

По-големият проблем обаче е икономически. Това личи от цялата организация на купуването на гласове, която лесно може да влезе в учебник по микроикономика.

От едната страна има предлагане, т.е. хора, които биха продали гласа си. За да се случи това са нужни две условия. По-голямото от тях е очевидно: хората да бъдат бедни. Второто е с по-малка тежест, но все пак е важно: потенциалните продаващи да бъдат апатични към политическите процеси и без симпатия към конкретна партия.

От другата има търсене: партиите купуват гласове. Големият въпрос тук е от къде идват парите за тази дейност. Самата политика, ако се говори само за заплатите на депутати и министри, не е особено доходоносно занимание. Следователно те идват от другаде - обществени поръчки, лобизъм, търговия с влияние. Разкритията на МВР по отношение на вечния строеж на магистрала "Хемус", които бяха обявени в дните след разговора с Мехмед, вдигат завесата за какви суми става дума. Според разследване на BIRD.bg, голяма част от изтеклите 60 млн. лв. са преминали именно през активист на младежкото ДПС.

Икономическите паралели не спират дотук. Представителите на ромското малцинство в област Разград може да не го осъзнават, но чрез организацията си да не гласуват на една цена, а да чакат друга, са създали нещо като профсъюз. Това е един от изводите на Мехмед: че в момента цената и условията се диктуват от фамилиите, а не от купувачите.

Икономическите проблеми нямат лесно решение. Те не могат да бъдат решени от МВР или като част от подготовка за избори. Същевременно, те се преплитат с политическия проблем, защото купеният вот изпраща в Народното събрание и Министерски съвет хора, избрани по този начин, и колелото се завърта. Отгоре на всичко има и имиджов проблем - ромските представители трупат негативи в лицето на обществото заради склонността да продават гласа си, а МВР изглежда сякаш се цели конкретно в социално слаби етнически малцинства.

Мистерията на подвижните кутии

В края на октомври областната дирекция на МВР в Разград заяви, че започва проверка на всички лица, които са гласували в подвижни секции за инвалиди. Причината: броят на заявленията за гласуващи в този тип секции е скочил рязко до 2500 души, заявили общо 42 подвижни секции (които са различни от секциите за карантинирани поради коронавирус). Още в първите дни на проверката полицията съобщи, че са засекли нередности: фалшиви подписи, документи с невярно съдържание и хора, които са сред заявителите по списък, но без някога да са заявявали наистина. Общо до края на октомври по случая са били образувани девет досъдебни производства.

"Целта е да се заобиколи гласуването с машина", коментира пред "Капитал" директорът на ОДМВР - Разград, Диян Минков. В разговора си с изданието той коментира, че няма сигнали за купуване на гласове в областта, но с важно уточнение: една от трудностите пред МВР е да хване сделка, при която и двете страни са заинтересовани. Той добави пред "Капитал", че за МВР би било полезно, ако има такава дейност, да има и сигнали, за да може дирекцията да се сезира или самосезира.

Диян Минков, директор на ОДМВР - Разград

Случаят с подвижните секции е интересен. Мехмед, източникът на "Капитал" от Исперих, твърди, че огромният брой заявления е реален и той е помагал на хората с увреждания от областта да гласуват така, вместо да ходят до секция и освен всичко друго да рискуват да се заразят. "Просто не е заради машините. Те хората, като стигнат до секцията, се знае, че ще гласуват. Партиите си правят спънки вътре, но накрая гласуват", казва той.

Предвид огромният брой заявления обаче нищо не пречи и МВР, и местните да са прави: дирекцията не твърди, че в списъците няма истински случаи, а че при проверката са се появили и нередности. Скокът от 26 подвижни секции през април спрямо 42 секции през юли действително изглежда нелогичен. Разследване на "Свободна Европа" показва, че ръстът на подвижните секции не е ограничен само до Лудогорието, а и в други бастиони на ДПС, като Пазарджик и Кърджали.

"Няма ДПС, няма лица"

Разговорът завършва с отговор на три логични въпроса: защо Мехмед все още се занимава с "правене на избори", защо на някои плакати има само номер 17 без лого или лица, както и защо в крайна сметка е склонен да разкаже тайните на купения вот.

Отговорът на първия въпрос, както обикновено се случва, е тривиален: Мехмед и съгражданите му разчитат, че улиците им ще бъдат оправени. Както се оказва, това е отдавнашна мечта на много хора от община Исперих. Въпреки че някои места има нов път или поне активно кърпене, повечето улици са в лошо състояние или въобще нямат настилка. Те обаче са за предпочитане пред междуселските пътища в общината, където няма дори кръпки, а последните ремонти вероятно датират от времето на социализма.

"Асфалт нямам. В кой век живея? На внучката си купих количка, тя няма къде да я кара и се научи да тича. Без да се качи веднъж на нея", казва Мехмед. Добавя, че разчита на по-младите кадри на ДПС, които са в управата на общината, защото са по-енергични от старите, които вече не се занимават активно.

Част от разговора на "Капитал" с Мехмед. Гласовете са обработени с цел запазване на анонимност.

Това обяснява и плакатите. Някои от агитаторите за ДПС го правят с умора и почти отвращение, не на последно място и защото това са трети избори в рамките на седем месеца. "Тук хората са се отвратили. Затова и има плакати дето са само номер, няма ДПС, няма лица. Така че им се набива в акъла "17", а не ДПС", казва той.

В края на разговора Мехмед има молба към екип на "Капитал": медиите да не обвиняват тези, които продават гласа си, а тези, които го купуват.

"Всичко това ти го казвам, защото искам да ти обясня: циганите не са виновни. Обяснявам ти го подробно, за да разбереш, че вината не е в тях. Вместо да им дава 400 - 500 лв. на едно семейство, да дойде в тия четири години поне веднъж на година. Тоя човек е гласувал за теб бе, мама му стара! Станал си милионер, хубаво, няма лошо. Успял си, направил си. Ама върни се малко да ги видиш тия хора. А те забравят, че селото съществува."

*името е променено