АКФ: Десет въпроса за КПКОНПИ, на които депутатите трябва да си отговорят
Анализът за работата на антикорупционната комисия трябва да каже за какво данъкоплатците издържат такъв специализиран орган
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ден преди старта на новото Народно събрание фондация "Антикорупционен фонд" призова с открито писмо новите народни представители наред със замислената реформа на антикорупционната комисия КПКОНПИ парламентът да направи и детайлен анализ какъв точно е реалният ефект от нейната работа до този момент. "Този анализ трябва да даде ясен отговор на простия въпрос за какво данъкоплатците издържат такъв специализиран орган", се казва в откритото писмо, подписано от директора на АКФ Бойко Станкушев и публикувано на сайта на фондацията.
Инициативата на АКФ идва на фона на ясната заявка на четирите партии от очертаващата се бъдеща управленска коалиция - "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България", да проведат радикална реформа на комисията, включително чрез разделянето й на две отделни комисии, а преди всичко друго - да бъде отстранен сегашният й председател Сотир Цацаров. Бившият главен прокурор Цацаров има персонална "заслуга" за превръщането първо на прокуратурата в инструмент за политически и икономически натиск, а под негово ръководство същото се случи и с КПКОНПИ.
По време на преговорите за нова управленска коалиция в сектор правосъдие беше вече лансирана идеята да бъде извършен обстоен анализ на работата на КПКОНПИ в създадена отделна постоянна парламентарна комисия за борба с корупцията. Тя трябва да изготви и доклад за начина, по който ръководството на КПКОНПИ системно не изпълнява задълженията си, което може да послужи като основание за неговата смяна, заяви юристката на "Продължаваме промяната" Лена Бориславова.
В този контекст откритото писмо на АКФ е някакъв вид продължение на темата, като поставя и десет важни въпроса, на които анализът на КПКОНПИ трябва да преимуществено да отговори. Тези въпроси всъщност са много показателни за същината на идентифицираните проблеми в работата на КПКОНПИ:
- Какви са резултатите от оперативната дейност на комисията? След първоначални предпроцесуални действия колко са образуваните разследвания, по колко от тях са внесени обвинителни актове и колко са осъдените лица? С други думи, колко корупционни престъпления са разкрили служителите на комисията и извършителите на колко от тях са били осъдени?
- Колко производства за отнемане на незаконно придобито имущество са образувани? По колко от тях има наложени обезпечения, по колко от тях има съдебни решения за отнемане на имущество?
- Колко е реално отнетото имущество в полза на държавата? Защо има отнемани "на хартия" имущества, които обаче фактически липсват и на практика държавата не е получила нищо?
- Има ли в комисията производства "на трупчета", оставени продължително време без движение и без видимо обяснение? Има ли производства "с приоритет", които се задействат необичайно бързо спрямо сходни дела?
- Има ли в деловодната система на комисията готови експертни решения по политически чувствителни казуси, които не се докладват за решаване?
- Има ли систематично прилагане на методологията за проверки на съответствие между реално и декларирано имуществено състояние? Или има "творческо" прилагане с цел постигане на предварително зададена цел?
- Има ли практика на предварително зададени устни насоки от ръководството на комисията за начина на решаване на определени производства?
- Има ли прехвърляне на политически чувствителни преписки от София към по-малки териториални дирекции с цел по-лесно положително становище? И как се обясняват "изнесените" заседания на комисията извън София при решаване на определени чувствителни преписки с политически оттенък?
- Има ли селективност при запориране на проследени активи при една и съща фактическа обстановка и една и съща преписка? Как по важни проверки с много замесени физически и юридически лица едни се оказват запорирани, а други - не?
- Има ли случаи на необяснимо вдигане на запори върху активи при наличие на осъдителни присъди на лица?
Отговорите на тези въпроси "ще покажат дали КПКОНПИ е изпълнила своите функции, или се е превърнала в институционална бухалка за овладяване на политици и медии", се казва в откритото писмо.
Същевременно през последните няколко дни след провеждането на дискусията КПКОНПИ демонстрира засилена активност, всеки ден праща послания за проверки и сезиране на прокуратурата, като даже включи и двама знакови кметове на ГЕРБ в числото на проверяваните, като ги сложи под един знаменател. В понеделник комисията обяви, че прави проверка на Община Стара Загора за нарушения при обществени поръчки, свързани с обществения транспорт, финансирани с европейски средства, като изрично обяви, че случаят е идентичен с този на проверката за обществени поръчки в градския транспорт във Варна. В сряда обяви, че проверката й във Варна е показала, че изборът на изпълнител на обществената поръчка на общината на стойност 85 млн. лв. за купуване на 60 електрически автобуса и 60 зарядни устройства за тях е опорочена от "неправомерни действия от лице, заемащо висша публична длъжност". И в двете информации изрично се споменава името на варненския кмет Иван Портних, издигнат от ГЕРБ.
Пак в сряда с отделно прессъобщение КПКОНПИ обяви, че започва проверка на освободената със скандал от ДКК изпълнителна директорка Ваня Караганева.
А днес сутринта - че служители на КПКОНПИ са започнали проверка на място в столичната община "Красно село" - по сигнали на граждани и по публикации във в. "24 часа", за закононарушения при възлагането и изпълнението на обществени поръчки от общинската администрация.
Същевременно до момента комисията действа като черна кутия и дава информация само каквато тя прецени, но не отговаря на въпроси не само за конкретни проверки, а и за статистически данни - например за броя на делата за вреди срещу комисията, общия размер на присъдените до момента обезщетения, броя на отхвърлените искове и редица други въпроси за реалния измерител на нейната работа. Точно това е и смисълът на въпросите, които задава АКФ и за отговорите на които парламентът има механизми да изиска отговори.
1 коментар
Какво се е разшетал напоследък Цацаров, не е ли наясно, че е пътник? Или е паникьосан и не може да мисли.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.