🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

АКФ: Десет въпроса за КПКОНПИ, на които депутатите трябва да си отговорят

Анализът за работата на антикорупционната комисия трябва да каже за какво данъкоплатците издържат такъв специализиран орган

КПКОНПИ    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ден преди старта на новото Народно събрание фондация "Антикорупционен фонд" призова с открито писмо новите народни представители наред със замислената реформа на антикорупционната комисия КПКОНПИ парламентът да направи и детайлен анализ какъв точно е реалният ефект от нейната работа до този момент. "Този анализ трябва да даде ясен отговор на простия въпрос за какво данъкоплатците издържат такъв специализиран орган", се казва в откритото писмо, подписано от директора на АКФ Бойко Станкушев и публикувано на сайта на фондацията.

Инициативата на АКФ идва на фона на ясната заявка на четирите партии от очертаващата се бъдеща управленска коалиция - "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България", да проведат радикална реформа на комисията, включително чрез разделянето й на две отделни комисии, а преди всичко друго - да бъде отстранен сегашният й председател Сотир Цацаров. Бившият главен прокурор Цацаров има персонална "заслуга" за превръщането първо на прокуратурата в инструмент за политически и икономически натиск, а под негово ръководство същото се случи и с КПКОНПИ.

По време на преговорите за нова управленска коалиция в сектор правосъдие беше вече лансирана идеята да бъде извършен обстоен анализ на работата на КПКОНПИ в създадена отделна постоянна парламентарна комисия за борба с корупцията. Тя трябва да изготви и доклад за начина, по който ръководството на КПКОНПИ системно не изпълнява задълженията си, което може да послужи като основание за неговата смяна, заяви юристката на "Продължаваме промяната" Лена Бориславова.

В този контекст откритото писмо на АКФ е някакъв вид продължение на темата, като поставя и десет важни въпроса, на които анализът на КПКОНПИ трябва да преимуществено да отговори. Тези въпроси всъщност са много показателни за същината на идентифицираните проблеми в работата на КПКОНПИ:

  • Какви са резултатите от оперативната дейност на комисията? След първоначални предпроцесуални действия колко са образуваните разследвания, по колко от тях са внесени обвинителни актове и колко са осъдените лица? С други думи, колко корупционни престъпления са разкрили служителите на комисията и извършителите на колко от тях са били осъдени?
  • Колко производства за отнемане на незаконно придобито имущество са образувани? По колко от тях има наложени обезпечения, по колко от тях има съдебни решения за отнемане на имущество?
  • Колко е реално отнетото имущество в полза на държавата? Защо има отнемани "на хартия" имущества, които обаче фактически липсват и на практика държавата не е получила нищо?
  • Има ли в комисията производства "на трупчета", оставени продължително време без движение и без видимо обяснение? Има ли производства "с приоритет", които се задействат необичайно бързо спрямо сходни дела?
  • Има ли в деловодната система на комисията готови експертни решения по политически чувствителни казуси, които не се докладват за решаване?
  • Има ли систематично прилагане на методологията за проверки на съответствие между реално и декларирано имуществено състояние? Или има "творческо" прилагане с цел постигане на предварително зададена цел?
  • Има ли практика на предварително зададени устни насоки от ръководството на комисията за начина на решаване на определени производства?
  • Има ли прехвърляне на политически чувствителни преписки от София към по-малки териториални дирекции с цел по-лесно положително становище? И как се обясняват "изнесените" заседания на комисията извън София при решаване на определени чувствителни преписки с политически оттенък?
  • Има ли селективност при запориране на проследени активи при една и съща фактическа обстановка и една и съща преписка? Как по важни проверки с много замесени физически и юридически лица едни се оказват запорирани, а други - не?
  • Има ли случаи на необяснимо вдигане на запори върху активи при наличие на осъдителни присъди на лица?

Отговорите на тези въпроси "ще покажат дали КПКОНПИ е изпълнила своите функции, или се е превърнала в институционална бухалка за овладяване на политици и медии", се казва в откритото писмо.

Същевременно през последните няколко дни след провеждането на дискусията КПКОНПИ демонстрира засилена активност, всеки ден праща послания за проверки и сезиране на прокуратурата, като даже включи и двама знакови кметове на ГЕРБ в числото на проверяваните, като ги сложи под един знаменател. В понеделник комисията обяви, че прави проверка на Община Стара Загора за нарушения при обществени поръчки, свързани с обществения транспорт, финансирани с европейски средства, като изрично обяви, че случаят е идентичен с този на проверката за обществени поръчки в градския транспорт във Варна. В сряда обяви, че проверката й във Варна е показала, че изборът на изпълнител на обществената поръчка на общината на стойност 85 млн. лв. за купуване на 60 електрически автобуса и 60 зарядни устройства за тях е опорочена от "неправомерни действия от лице, заемащо висша публична длъжност". И в двете информации изрично се споменава името на варненския кмет Иван Портних, издигнат от ГЕРБ.

Пак в сряда с отделно прессъобщение КПКОНПИ обяви, че започва проверка на освободената със скандал от ДКК изпълнителна директорка Ваня Караганева.

А днес сутринта - че служители на КПКОНПИ са започнали проверка на място в столичната община "Красно село" - по сигнали на граждани и по публикации във в. "24 часа", за закононарушения при възлагането и изпълнението на обществени поръчки от общинската администрация.

Същевременно до момента комисията действа като черна кутия и дава информация само каквато тя прецени, но не отговаря на въпроси не само за конкретни проверки, а и за статистически данни - например за броя на делата за вреди срещу комисията, общия размер на присъдените до момента обезщетения, броя на отхвърлените искове и редица други въпроси за реалния измерител на нейната работа. Точно това е и смисълът на въпросите, които задава АКФ и за отговорите на които парламентът има механизми да изиска отговори.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • + 1

    Какво се е разшетал напоследък Цацаров, не е ли наясно, че е пътник? Или е паникьосан и не може да мисли.

    Нередност?
Нов коментар