Новото правителство: за едни - шоколада, за други - играчката

• Разбиват се някои от най-устойчивите клишета на прехода, свързани с антагонизма между политическите идеологии. Съвсем доскоро никой не можеше да допусне, че БСП и наследниците на СДС ще са в едно правителство.
• Разговорите за коалицията започнаха открито и публично. И макар че след това преминаха в напълно затворена фаза, информацията от тях показва, че преговорите продължават да са ориентирани към принципи и търсене на резултати. За сравнение ГЕРБ също търсеше сътрудничество с всички други - ДПС, с части от БСП, преди това с десните. Това обаче винаги се случваше на база споделяне на корупцията, на база кражба на стойност, а не създаването й.
• Политиката напуска цирковата арена и се връща в полето на дебатите по същество. Поне такава беше заявката с първите разговори между партньорите в коалицията. На висок глас вече говорят много различни хора от тези, които доминираха в публичното, в това число медийното пространство в последното десетилетие.

Накратко, вижда се възможността да бъде счупен стъкленият похлупак на лъжите, манипулациите и пропагандата, наложен над управлението на държавата. Освобождаването на здравия разум е завой към нормалността, която липсваше прекалено дълго време. Не е сигурно, че опитът ще успее от първия път, но със сигурност ще затрудни връщането към предишното "още от същото".

Промяната се усеща и по други начини. Заявката за борба с корупцията като първостепенен приоритет до момента изглежда толкова сериозна, че от нея вероятно ще има някакви резултати. Колко ще са големи те е трудно да се каже, но големите амбиции се виждат - например в разбиването на корупционния клъстър в земеделското министерство. От него бяха извадени агенциите по храните и горите, а контролът върху еврофондовете беше прехвърлен във финансовото министерство. Сериозните намерения в тази посока проличаха и от оставянето на Бойко Рашков в МВР, както и от плановете за реформа на КПКОНПИ.

Тези намерения показват и друга важна заявка на новото управление, която ако се случи, ще бъде тектонична промяна - за пръв път от 2001 г. насам ДПС няма да има дялове във властта.

Преди тази политическа революция да бъде обявена за успешна обаче, трябва да се видят действията на новата коалиция през следващите месеци. "Продължаваме промяната" и нейните партньори не са първите, които идват във властта с обещания да се борят и с корупцията, и да премахнат обръчите на ДПС от държавното управление. С абсолютно същата цел през 2009 г. направи правителство и Бойко Борисов. Това, разбира се, не значи, че сегашната коалиция ще се провали по същия начин.

До момента "Продължаваме промяната" успяват да опровергаят повечето съмнения на политическите циници, но въпросът за потенциалните пробойни си остава валиден, включително по отношение на разпределението на министерствата между коалиционните партньори. В правителството има няколко, т. нар. ресурсни министерства, които управляват най-големите публични активи - земеделието, енергетиката и регионалното развитие и икономиката. Всички те отиват под контрола не на спечелилата изборите формация, а на коалиционни партньори, към които има най-много подозрения - БСП и ИТН. За земеделието има опити да се наложи външен контрол чрез преструктуриране, но другите остават непокътнати. Фактът, че пътното строителство, енергетиката и държавните холдинги ще продължат без структурни промени, е резултат от най-вероятно неизбежни компромиси.

От една страна, това носи риск от запазване на високия корупционен потенциал в тези сектори. От друга обаче, може и да е политически капан - при ясно разпределение на сферите на влияние избухването на корупционен скандал или ще бъде решаван според принципа за "нулева толерантност", под който са се подписали всички, или ще даде ясен повод на "Продължаваме промяната" да развали коалицията и да предизвика нови избори.

Колко време ще изкара това правителство е и един от най-често задаваните въпроси, но за него на етапа не може да има категоричен отговор. На пръв поглед коалицията от четири партии изглежда разнопосочна, но това, по което те имат 100% сходство в позициите, е, че в близките месеци не трябва да има предсрочни избори. Това би могло да се случи, когато някоя от тях прецени, че ново гласуване ще й донесе изгода, т.е. ще може да спечели повече от това, което е получила на последните избори. С други думи, политическото развитие ще зависи от постигането на видими резултати от коалиционното управление или големи провали на някой от партньорите в него. И за двете ще трябва време.

Хубавото в тази ситуация е, че конкуренцията между четирите партии, изглежда, ще продължи, въпреки че ще са заедно във властта. Най-лошият сценарий - да си разпределят публичните ресурси за консенсусни кражби, не изглежда вероятен.

На власт идва изцяло нов модел коалиция, в която водещата партия няма доминираща роля, а по-скоро балансира между интересите на всички останали. Преговорите от последните две седмици изглежда, че приключват, но това е само привидно - всъщност те ще продължават през цялото време на следващото правителство. Идва времето на динамичната коалиция, в която непрекъснато ще се водят разговори за кого да е шоколадът и за кого - играчката от яйцето на властта.