Интервю/Първан Симеонов: Рискът е след изборите да се окажем в политическа недостатъчност

Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за правителство?

Президентът е или поне доскоро беше в идеалната ситуация да се опита да вдъхнови или по-скоро да насърчи някакъв формат за диалог между иначе враждуващите политически сектори. Парадоксът е, че сега той изглежда повече в синхрон с ГЕРБ, отколкото с "Продължаваме промяната". Факт е обаче, че президентът остава, макар и не в онази степен, която помним от първия му мандат, най-авторитетната фигура в момента в българския политически живот.

Другото, което ми прави впечатление е, че Румен Радев едва ли държи да носи тази отговорност и вероятно би имал интерес партиите да намерят някаква формула за управление. В същото време ми се струва, че той вече плува доста по-спокойно в тези води. Затова и неговата роля ще става все по-плътна. Оказа се, че заложената в българската конституция формула с фигурата на президента, която изглеждаше странно замислена, заради това, че той е натоварен с мажоритарни очаквания, а няма почти никакви правомощия, работи. Мажоритарният му избор и необходимостта да представляваш цялото общество кара президентите на България да търсят балансьорска роля и в конкретния случай тази роля може да свърши работа, защото в настоящата ситуация май това се очаква от него.

Разбира се втората опция е президентът да изпита хъс самичък да увеличава отговорностите, които носи и респективно властта си. Не ми се струва обаче, че в момента виждам това, а според мен той по-скоро би искал да търси някакъв вариант да фасилитира създаването на някаква власт. Не съм много сигурен дали би искал да бъде неин проектант и дали би могъл, но ми се струва, че интересът му е да има пълноценно правителство. Да не остава той единствено отговорният за всичко, защото му предстоят още четири години от мандата, а носенето на отговорност е съпроводено и с губене на популярност.

Какви са рисковете и при двата варианта: да няма правителство и да се върви към нови предсрочни избори и да има някакъв вид правителство - на малцинството или т. нар. Експертно?

Рисковете са познати и калкулирани, защото става дума за ужасни неща - за война, за инфлация, и е хубаво България да има правителство. Има обаче един дългосрочен риск, ако не може да се състави правителство и той е свързан с опасността да влезем в политическа недостатъчност, при която хората да не искат да гласуват повече на избори, а политиците да не искат да управляват. Това е опасност за демокрацията, защото отвращението от анемията на партиите крие риск от дискредитиране на демократичните механизми. Ако българското общество бъде принудено да ходи отново на избори - пети по ред за последните две години, това може да накара много хора да отвърнат въобще поглед от демократичните механизми и да се увлекат по радикални идеи и еднолични авторитарни модели на власт при следващи избори. Така България рискува да тръгне по пътя на страни като Унгария, Полша и Италия. Това е опасността.

Рискът от съставянето на правителство е свързан с това, то да е слабо. Често казано, това е същия риск като този да няма правителство, защото хората могат да си кажат, че служебен кабинет на президента е по-добро нещо от някакво тежко компромисно правителство на партии, които не могат да се понасят. Тоест рискът да имаш тежко компромисно правителство на формации, които до оня ден не са можели да се гледат, на мнозина може да се стори по-голям, от риска да имаш продължаващо правителство, олицетворявано от президента.