Политика

Интервю | Живко Георгиев: Няма оптимистичен следизборен сюжет

По вероятно изглежда догодина отново да има парламентарни избори, смята социологът Живко Георгиев

Капитал

Живко Георгиев © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Тази седмица започна обратното броене до предсрочните парламентарни избори в неделя, 2 октомври. В последните дни на кампанията "Капитал" разговаря с политолози (вижте също тук) , социолози (вижте също тук и тук) и икономически експерти за възможните развития на ситуацията след вота и с какви рискове за страната те могат да са свързани.

Представяме ви мнението на социолога Живко Георгиев.

Могат ли тези избори да решат политическата криза с продължителната липса на устойчиво парламентарно мнозинство зад редовно правителство, т.е. проблема с коалициите?

Много малко вероятно е предстоящите парламентарни избори да решат този въпрос. Не сме навлезли в тази фаза от развитието на политическата ситуация, че да стават възможни устойчиви коалиции. Дори и да се създаде някаква коалиция след изборите, тя ще бъде крехка и уязвима. Още повече че и предизвикателствата са необичайно много.

Какво правителство все пак може да бъде излъчено - на малцинството (от ГЕРБ) или експертно, с мандата на една от трите партии, участващи в процедурата, но подкрепено от повече партии в парламента; какви са възможните конфигурации на тази подкрепа?

Не виждам много възможности. Безспорно има възможна коалиция между "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България", т.е. тези партии, които вече бяха в коалиция. Максимум към тях може да се присъедини "Български възход" (на Стефан Янев - бел. ред.), ако влезе в парламента. Но дали това ще стигне за мнозинство зависи вече от конкретните резултати от изборите. Това е единствената възможна коалиция. Не виждам ГЕРБ с кого биха могли да се коалират. Не виждам ДПС в бъдеща управляваща коалиция, макар че те имат навика без формално коалиране да подкрепят някого. Но и това не е достатъчно. Не виждам лесна коалиция с участието на "Има такъв народ" в следващия парламент. Скептичен съм и за участието на "Възраждане" в някаква коалиционна формула. Тоест само едно средно голямо ядро е потенциално способно да роди коалиция, но изглежда малко вероятно то да е управляващо.

Така че според мен няма много оптимистични сюжети от гледна точка на разрешаването на политическата криза. Дори и да бъде сформирано някакъв тип експертно или програмно правителство след изборите, то ще е временно и с не по-дълъг от една година хоризонт. И пак ще му е много трудно на такова правителство да управлява, а и едва ли ще има мнозинство. Партиите в парламента, дори когато са в коалиция, не могат да сформират мнозинства по конкретни казуси, а какво остава за по-рехава формула от типа на програмен или експертен кабинет. По вероятно изглежда догодина отново да има парламентарни избори.

Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за правителство?

Безспорно президентът има роля, но тя е чисто техническа. Той не може да замени волята на суверена за някаква управляваща формула. Честно казано, не знам и дали президентът има желание след всички тези случки през изминалата година. А и не виждам защо би му потрябвало. Да, може да се измислят някакви метааргументи, като например тежкото положение или националния интерес, но не мисля, че президентът има някакъв специфичен интерес да бабува за съставянето на едно или друго правителство. Той ще изпълни конституционните си задължения, но без да влага нещо много от себе си. Не виждам и някоя политическа партия, с която той, така да се каже, да мисли в един регистър и да са в що-годе работни отношения. И то не по негова вина. Просто партиите имат да решават свои проблеми.

Какви са рисковете и при двата варианта: да няма правителство и да се върви към нови предсрочни избори и да има някакъв вид правителство - на малцинството или т.нар. експертно?

Ясно е, че след изборите, както и да се развият нещата, така или иначе ще има няколко месеца парламент. Това е напълно достатъчно, ако има политическа воля, на парламентарно представените партии да решат няколко неща, които налагат задължително санкцията на парламента. Очевидно служебното правителство е в състояние на движи по-рутинните неща, които не изискват решение на Народното събрание, колкото да не се получи пълен провал в едно или друго измерение, защото изпитанията са наистина много. Ще трябва да се приеме бюджет, необходими са законодателни промени, които се изискват от ЕС, за да получим достъп до онези ресурси, които са заделени за България. Може да се наложи парламентът да решава законодателно въпроси, свързани с енергийната криза.

Съществува обаче рискът още със старта си парламентът пак да влезе предизборен режим на работа и да започнат да мъдруват нещо, свързано с изборния кодекс например. Не виждам как в новия парламент ще стигнат до разбирателство по реформата в съдебната система, защото дори и да има желаещи да поставят на масата този проблем, трудно ще се стигне до някакво съгласие. Видяхме това в предишния парламент, в който като че ли имаше декларативна воля в мнозинството в началото на мандата му да реши нещо, но все не се получаваше.

Така че парламент ще имаме, което е относително стабилизиращо. Сега какъв ще е този парламент, ще има ли воля, благоразумие, достатъчно интелект, ако щете, никой не може да гарантира.

Ако все пак се състави някакво правителство, рискът ще е поделен между риск за самото правителство, защото самото то ще е в рискова ситуация, и риск за самите нас, тъй като има и лоши вътрешнополитически и външнополитически сценарии за развитие.

Във всички случаи енергийната криза си остава един от ключовите рискове. Безкрайно рисково е международното положение, и то не само заради конфликта в Украйна, но и заради напрежението между Гърция и Турция, Косово, Босна. Така че безспорно най-добре би било да има редовно правителство и парламент, но съм скептичен, че след изборите това ще е възможно, и не го виждам. И което е по-важно - изглежда, и българските граждани нямат такова виждане. Единствената "утеха", ако мога така да се изразя, е, че и другаде не е по-наред. Нима в Италия ситуацията е по-нормална. Половината европейски страни ги чакат политически трусове.