Рехавото "народно движение" на Радев

С поведението си след съставянето на редовно правителство Радев всъщност показва, че е:

- уязвен от липсата на властовите лостове, с които свикна по един нездравословен начин;

- без собствена кауза, с която да се конкурира на политическия терен.

Политическите перспективи пред Радев далеч не изглеждат така розови, както преди година по това време. След необичайно дълго продължилата му еднолична власт сега правомощията му се върнаха в обичайното президентско русло. Остана му възможността да прави напук на редовното правителство по решенията, които изискват подписан от него указ - като смяната на главния секретар на МВР например, но това рискува да му донесе негативи, без да му осигурява кой знае колко повече власт.

Влизането в местната власт на "президентски" хора също не е надеждна перспектива от гледна точка на практикувания политически опортюнизъм. Загубата на позиции в изпълнителната власт, която разпределя публичните ресурси, не е изгодна за кандидат-кметовете. Така без явни политически съюзници, скаран и с издигналата го БСП, и с "Продължаваме промяната", от чиито симпатизанти се възползва за преизбирането си, на Радев му се налага да търси тема, с която да се опита да се върне на гребена на политическата вълна.

Опит за "народно движение"

Преди дни, по време на честването на 146-ата годишнина от Шипченската епопея, президентът се опита да демонстрира политическа мощ, обявявайки "народно движение в защита на 3 март като национален празник". Кадрите от събитието обаче показаха няколко негови съветници и рехава публика.

На фона на слабия интерес Радев обяви Трети март за "червената линия на нашето търпение, която народното движение няма да допусне да бъде заличена". И нападна правителството и партиите, които го подкрепят, че страдат от "властова булимия", заплашват демокрацията и подготвят опорочаване на изборите. Президентът обясни пред медиите още, че управляващите се готвят да "опорочат конституцията".

В изявлението му имаше дълбока ирония, защото преди три години по същото време и отново от връх Шипка той поиска разпускане на парламента зад кабинета "Борисов 3" и се обяви за съдебна реформа. Оттогава до 2021 г. президентът неотклонно твърдеше, че ще предложи проект за конституционни промени, с които да се реформира съдебната власт. Темата се оказа валидна само до преизбирането му за втори мандат, в който тези промени трябваше да се негов основен приоритет.

Вместо да обясни какво има предвид под "опорочаване на конституцията", Радев се концентрира единствено върху предложението 24 май да бъде обявен за национален празник вместо 3 март. Президентът видя в това опит да бъде "изхвърлен Вазов от учебниците", кой знае защо противопоставяйки 24 май на Патриарха на българската литература заедно с фриволното внушение, че 3 март вече няма да бъде честван.

След патриотичната реч президентът даде да се разбере, че няма да отстъпи лесно от позициите, които е завзел. Преди дни ротационният премиер Николай Денков съобщи, че правителството ще поиска смяната на главния секретар на МВР Петър Тодоров, която изисква и президентски указ. От изявлението на Радев остана впечатлението, че няма да позволи смяната на назначените от него през 2021 г. кадри по върховете на сектора за сигурност. Тогава той и служебният премиер Стефан Янев ударно смениха шефовете и на специалните служби.

Неясни кандидати за кметове

При всичко положения обаче сблъсъкът с партиите не обещава на Радев връщане към властовите позиции, които го правеха привлекателен съюзник за местните избори тази есен. В публичното пространство се заговори за евентуална инвазия на президента в ключови градове - чрез издигане като "независими" на досегашни партийно оцветени кметове. Възможността за това беше тема и в изтеклия запис от заседанието на ръководството на "Продължаваме промяната", на което се споменава, че досегашният кмет на Бургас Димитър Николов може да се кандидатира за нов мандат, но не от ГЕРБ, а с с подкрепата на президента Радев.

Въпреки вътрешното правило в партията на Бойко Борисов за ограничаване на мандатите в края на миналия месец обаче Николов беше номиниран и подкрепен единодушно от структурата на ГЕРБ в Бургас за местните избори.

Изглежда, че и кметът на Перник Станислав Владимиров, за когото се смяташе, че ще получи подкрепа от Румен Радев, по-скоро се е дистанцирал от него. Владимиров беше избран като кандидат на БСП, впоследствие обаче между него и Корнелия Нинова настъпи разрив, а позициите му започнаха да съвпадат повече с тези на ГЕРБ, отколкото на БСП. Очаква се Владимиров да се кандидатира за втори мандат, издигнат от инициативен комитет, като доскоро се смяташе, че може да очаква подкрепа от президента. Източници на "Капитал" обаче твърдят, че Владимиров сам си организира шарена подкрепа, в това число и на представители на ГЕРБ, както и на БСП - от противниковия лагер на Нинова.

За двамата бивши министри в последния служебен кабинет на Радев - Иван Демерджиев и Иван Шишков, също се очакваше да бъдат "президентските номинации", съответно за Пловдив и София. Демерджиев вече е отговарял на въпрос ще се кандидатира ли за втория по големина град с думите "идеята не ми е чужда", но оттогава (през май) темата за кандидатурата му не е повдигана. Преди дни ексколегата му Иван Шишков пък коментира пред "Нова нюз", че има желание да кандидатира за кмет на София, но все още обмисля как може да стане това и не е взел окончателно решение.

"Много ясно, че имам желание да се кандидатирам за кмет на София, да помогна за града. За да го направя, трябва да намеря начин да имам общински съветници. Проблемът е, че не искам да бъда кандидат на определена политическа формация, а да бъда експерт", обяснява той. Думите му звучат почти като оферта, с която търси подкрепа, а не като на кандидат със силен политически гръб.

По всичко изглежда, че кандидатите за кметове, които преди време от ДБ обявиха, че ще бъдат номинации на Радев, защото той "сформирал неоформална партия на властта", са се разбягали - ако не окончателно, то поне онези, които изглеждаше, че ще имат успех.

Отвъд местните избори

Възможностите пред президента да повтори успеха си във властта не изглеждат кой знае колко големи, дори управляващата с редовен кабинет "сглобка" да се разпадне. Сформирането на правителство от най-яростните политически опоненти премахна досегашните граници за съставяне на мнозинство и отваря пътя за всякакви комбинации в следващ парламент, когато и да са изборите за него. Това е лоша новина за политическите амбиции на Радев до края на втория му мандат като президент. Той едва ли може да се надява на връщане към властта за повече от отредените му три месеца - и то при положение че служебното правителство не отпадне с евентуални конституционни промени или не се регулират правомощията му.

Затова и инициативите, които подема, изглежда, че ще бъдат в опит да задържи вниманието върху себе си и да покаже, че все още е значим политически фактор. "Народното движение" според източник на "Капитал" от президентството е в такава посока: "при толкова враждуващи с него той все пак трябва да покаже, че все още е силен".

Дали рехавото движение показа сила е спорно. Но пък потвърждава думите на социолога от "Маркет линкс" Добромир Живков, който пред БНР изключи да станем свидетели на успешна партия, създадена от бивш президент.

"Когато президентът управляваше през служебните си кабинети, забелязахме, че одобрението за него започва да намалява. Стара е максимата, че когато влезеш в изпълнителната власт, тогава започваш да трупаш негативи", припомни Живков. И направи прогнозата, че влезе ли Радев в тежката политическа игра със собствена партия, нещата за него "постепенно ще започват да се променят".