Кафявите флагове по Южното Черноморие
Държавните институции предпочетоха да оспорят данните на "Активни потребители" за замърсяването на някои плажове, вместо да видят къде са проблемите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Отрицанието на институциите само замита, а не решава хроничните проблеми на българското Черноморие.
- Част от тях са свързани с претоварените пречиствателни станции
- Има обаче и случаи на нерегламентирани зауствания на отпадни води в морето, както и недостатъчен контрол.
Ако в разгара на летния туристически сезон по Черноморието се вееше флаг за чистота на плажовете, то цветът поне за няколко от тях най-вероятно нямаше да бъде син, какъвто се дава за покриване на екологичните норми, а кафяв - за силно замърсени морски води.
Поне това сочат обявените миналата седмица резултати от изследване на чистотата на морските води по Южното Черноморие на екип от университетски преподаватели и експерти към асоциацията "Активни потребители". То обхваща общо 11 плажа от Слънчев бряг до Царево, като 7 от тях се оказаха замърсени с бактерията Escherichia coli - индикация, че на тези места се изливат фекални води. При това стойностите са фрапиращи и в някои случаи превишават в десетки пъти допустимите норми.
(Синеморец е едно от курортните селища без пречиствателна станция. Читателите на "Капитал" изпратиха видео на прословутата тръба, от която канализацията на Синеморец се излива директно в морето. Точната локация на излива е т.нар. рибарско пристанище - малко заливче между двата най-посещавани плажа на селото - този при река Велека и централния плаж "Бутамята".)
Какво установи изследването
Най-сериозно според изследването е положението на Попския плаж край Царево и на Приморско-юг при устието на Дяволската река. При първия учените са измерили концентрация на опасната бактерия, която предизвиква стомашно-чревни разстройства, 44 пъти над нормата - 20 666 клетки/100 мл при допустими до 500 клетки/100 мл. За втория стойностите превишават лимита 22 пъти - 11 333 клетки/100 мл. На останалите 5 плажа, между които този в Слънчев бряг пред хотел "Глобус", централните плажове на Бургас, Черноморец, Лозенец и плажът Атлиман на Китен, превишението е "само" между един и четири пъти.Данните идват на фона на уверенията на здравните власти, че провеждат стриктен мониторинг на морската вода по плажовете. А тази година уж още повече заради риска от замърсяване от взривената в началото на юни стена на язовир "Каховка".
Пробите на екипа от учени са взети в периода 31 юли - 2 август. Странното е, че РЗИ - Бургас, е правила проверки в същия период и според техните данни на нито един плаж по Южното Черноморие няма констатирано превишаване на нивата на E.coli. Даже напротив - според тях тя е отлична за къпане. Стойностите на бактерията във водите на Попския плаж, взети на 31 юли например, са 15 MPN на 100 мл. Пробите от Приморско-юг сочат абсолютно същите стойности.
Властта на амбразурата
Изследването на "Активни потребители" подейства на отговорните институции като бомба. Първо от Министерството на здравеопазването излязоха с остра позиция, в която обявиха данните за "некоректни" и обвиниха университетските преподаватели в опит за "манипулиране на общественото мнение", "дискредитиране на работата на държавните институции" и в "нарушаването на спокойствието на гражданите в разгара на туристическия сезон".В опит да омаловажат резултатите от изследването от здравното министерство заявиха, че до момента в Бургаска област няма регистрирани епидемични и хранителни взривове от чревни инфекции.
Главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев от своя страна увери, че причините за стомашно-чревните разстройства по морето били основно летни вируси, които се предават лесно от човек на човек, а не от евентуално замърсяване на морската вода. Той оспори и методиката, по която са вземани пробите. Според Кунчев при констатирано замърсяване задължително е трябвало след 24 часа да се вземе втора проба, за да се види откъде идва това замърсяване.
"Ситуацията в морето е динамична и може някъде да има замърсяване, а след 24 часа нещата да се нормализират", каза Кунчев пред bTV. Освен това според него пробите от изследването са правени 1-2 дни след обилни валежи и по думите му всичко, което е под повърхността от деретата, се влива много бързо в морето, което също може да е причина към оня момент за замърсяването на водите.
Кметът на Царево Георги Лапчев нарече изследването "антибългарска пропаганда" и отрече в района около посочения за най-замърсен плаж - Попския, да има "такава канализация, от която да се изливат отпадни води". Колегата му от Приморско Димитър Германов пък посочи, че единственият легитимен орган, който може да прави подобни изследвания, е РЗИ - Бургас. В атаката срещу авторите на проучването се включиха и от Сдружението на заведенията, които заплашиха със съд авторите на изследването, а председателят й Марин Сотиров го нарече пред БНР "абсолютен саботаж".
Още малко за изследването
Изследването на 11-те плажа по Южното Черноморие е съвместна инициатива между група "Микробиологични рискове в околната среда по проекта SUMMIT" на СУ и асоциация "Активни потребители", финансирано от Националния план за възстановяване и устойчивост, и в него участват учени, микробиолози, вирусолози и хидробиолог, както и представител на асоциацията. Според д-р Сергей Иванов, биолог и един от дългогодишните експерти към неправителствената организация, изследването на чистотата на морската вода по плажовете е първата дейност голям научен проект, чиято цел е да изследва отпадните води. "Предвиждаме да изследваме какви патогени циркулират в отпадните води, като за целта планираме да правим изследвания и на входа на пречиствателни станции в цялата страна", каза той пред "Капитал".Във въпросното изследване с участието на на "Активни потребители" са проверени и други показатели, но резултатите за наличие на бактерията E.coli излизат първи, защото този показател се прави до 24 часа от вземането на пробата. "Нашата цел не беше да изследваме всички плажове. Имаше много индикации, че има замърсяване на морската вода, а ако погледнете данните на РЗИ, ще видите, че от последните години там стойностите винаги са в нормата", казва д-р биологът Сергей Иванов, който участва в проучването.
Той уточнява, че в избора на плажове няма тенденциозност - те са подбрани по сигнали на граждани и неправителствени организации. Пробите на 9 от 11-те плажа са вземани от точките, откъдето се вземат пробите и от РЗИ - Бургас. "Имахме например такива сигнали както за Попския плаж, така и за къмпинг "Златна рибка", и изследването ни потвърди тези за плажа в Царево, но за къмпинга не се потвърдиха и стойностите на морската вода бяха в нормите", заяви той.
Хронични проблеми по Черноморието
Спорът между държавните институции и учените около методиката на пробовземането и доколко е легитимно изследването очевидно тепърва ще се изяснява, но фрапиращите данни за замърсяването за пореден път поставиха на дневен ред хроничните проблеми на българското Черноморие. Част от тях са свързани с работата на пречиствателните станции и невъзможността им да преработват отпадните води поради прекомерното презастрояване (виж карето). Друга част засягат липсата на контрол върху работата им и върху нерегламентираните зауствания на отпадни води, които директно се изливат в морето.
За тези проблеми отговорните институции - РЗИ, строителният контрол и местните власти, са наясно от години, но удобно си затварят очите и обикновено си прехвърлят отговорността, когато нещо излезе наяве. Посочените сега от изследването като най-замърсени плажове са нещо като събирателен образ на всички тези проблеми. За замърсяването на Попския плаж в Царево се знае от години. Той веднъж вече беше затварян през 2011 г. за превишени нива на бактерията E. coli в морската вода, а като основен замърсител се сочи пречиствателната станция на Царево.
"Всички от години знаят за замърсяването и това е и причината на него да не ходят хора", казват местните. И разказват, че наскоро той бил отдаден на концесия, но концесионерът предпочел да го предостави под наем за снимките на риалити шоуто "Игри на волята", което ще му покрие концесионната такса и ще му донесе някаква минимална печалба. За плажа на Приморско-юг пък миналата година имаше сигнали за изливане на фекални води от сдружението "Приморско 21 век", които твърдяха, че проблемите са от последните две-три години, като съмненията бяха, че това се прави от нерегламентирано заустване на канализации на хотели.
"Игрите на волята" в Царево
"Замърсяването на Попския плаж е от пречиствателната станция на Царево. Тя няма капацитет да хване цялото това хаотично застрояване поради липсата на Общ устройствен план (ОУП) на Царево", категоричен е бившият зам.-министър от правителството на Кирил Петков - Тома Белев. "Капитал" разговаря с общински съветници от града, служители от общинската администрация и еколог, който е работил дълги години в общината, които посочиха и други проблеми, свързани с пречиствателната станция. Те пожелаха да не бъдат цитирани с имената им заради притеснения да не бъдат обвинени и те в опит за "саботаж" на туристическия сезон.Екологът разказа пред "Капитал", че строената през 2005 г. пречиствателна станция има два големи и два малки биотанка, които са били достатъчни да поемат отпадните води. Но когато е проектирана, не е било предвидено, че тя ще поеме и отпадните води на къмпингите "Арапя" и "Оазис", които в последните години бяха застроени с ваканционни къщи и хотели. "Поради липсата на ОУП на община Царево в "Арапя" например се строи на парче въз основа на подробни устройствени планове (ПУП), като земеделски земи преминават в друга категория, която позволява застрояването им", казва той.
Към невъзможността на пречиствателната станция да пречиства качествено отпадните води той прибавя и икономиите, които прави ВиК - Бургас, което стопанисва пречиствателното съоръжение. То работи с микроорганизми, които трябва да разграждат фекалните води, но поради липса на средства такива няма. Нещо повече - според общински съветник от Царево пречиствателната станция на практика работи като утайник, в който фекалиите се утаяват, а водата се изпуска в морето. "Даже и помпените станции в Царево не работят пълноценно, защото ги изключват, за да не хабят електроенергия", добавя екологът.
Друг проблем според него е липсата на пречиствателни станции в четири населени места в общината - Варвара, Синеморец, Ахтопол и Резово, чието население в летния сезон достига 40-50 хил. души. Отходните води в тези населени места трябва да се пренасят с цистерни до пречиствателната станция в Царево, но това според еколога не се прави. "Сгради изхвърлят директно отходните си води в морето, а познайте дали събраните от септичните ями фекални води с цистерните стигат до пречиствателната станция в Царево", казва той.
Допълнително за проблемите допринася и нерегламентираното свързване на хотели към канализационната мрежа, чиито отходни води отиват директно в деретата около града. "Те са заустени така, че водата на самотек да отива в морето", казва екологът.
Два хотела и една тръба
Според него част от проблема със замърсяването на Южния плаж в Приморско също е свързан с пречиствателна станция - тази в Китен. Пречистените води от нея се заустват в река Караагач и ако не са качествено пречистени, замърсяват морската вода. Друг казус са два хотела, чиито отходни води са заустени директно в морето. Експерти обясняват, че по-големите хотели разполагат с малки пречиствателни станции, чиято поддръжка е много скъпа, и ако те се повредят, много от хотелиерите прибягват до нерегламентирани зауствания. Има и трета причина и тя е свързана с канализационната мрежа. "Проблемът е с една тръба, която периодично се смачква вследствие на земната маса над нея и избива. Вследствие на това се е образувало блато и водите от него пълнят реката с фекални води. Тръбата е от канализацията на Приморско. Там е тласкателят, който изтласква водата към пречиствателната станция на Китен", казват те.И екологът, и общинските съветници, с които "Капитал" разговаря, са категорични, че замърсяванията на морската вода няма да се случват, ако има ефективен контрол върху работата на пречиствателните станции. "Никой не дава конкретни сведения за работата им и дали след обработката на отпадните води те излизат реално пречистени, защото никой не прави замервания на чистотата на водата на изхода. В отходните води се съдържат и силни препарати за почистване например", казва той.
Според него, ако се правят проби на химическото замърсяване на водата, резултатите могат да се окажат и по-опасни за хората от замърсяването с бактерията Escherichia coli.
Почти пречистени
Благодарение на евросредствата голяма част от Черноморието вече има пречиствателни станции за отпадни води (ПОСВ). Между 2012 и 2018 г по програма "Околна среда" бяха инвестирани стотици милиони в съоръжения в Бургас, Несебър, Поморие, Варна, Приморско и Китен, Златни пясъци и околните по-малки курорти, Албена и още. Дори съоръжението в Созопол, чиято история се проточи над 10 години, бе най-накрая завършено през 2015 г.Не всичко обаче е розово, а точно община Царево е проблемна точка от много години. Макар обещания, планове и проекти да има от доста вече години, пречиствателни съоръжения липсват в Ахтопол и селищата на Юг от него - сините води на Варвара, Синеморец, Силистар и Резово понякога може и да не са толкова сини, зависи от времето и теченията.
Лозенец също е в безвремието. Селото има стара 35-годишна станция с малък капацитет, а плажовете в региона периодично са замърсявани. Само за пример: през 2016 г. избухна скандал, след като се оказа, че цял месец туристите в доста популярната тогава дестинация са се къпали в силно замърсени с ешерихия коли води заради преливащата станция и незаконно заустване на канализация в морето. Плажът бе затворен, а проблемът впоследствие бе "закърпен" с изграждане на допълнителен резервоар към пречиствателната станция, който поне да задържа мръсните води през деня, за да може станцията да ги преработва вечер, вместо да отиват директно в морето. Съоръжението обаче така и не бе модернизирано. През 2020 г община Царево одобри проект за две канално-помпени станции и тласкател, които да отвеждат мръсните води на селото към по-близката нова пречиствателна станция на Китен в съседната община Приморско. Възникнаха обаче сериозни притеснения дали и тя има достатъчно капацитет да ги поеме. След още три години безвремие едва този април кметът на Царево Ляпчев направи първа копка за връзката. Кога ще е готова е отворен въпрос.
Пречиствателната станция на Царево също е проблемна. Тя е изградена през 2005 г. с държавни средства и е заустена в река Попска до Попския плаж. Оттогава няма данни да е разширявана, макар че хотелите и леглата в района са нараснали в пъти.
Като фон е и общият проблем, че капацитетът дори на модернизираните станции често е недостатъчен в пиковия сезон. Проектите за модернизация на повечето съоръжения бяха правени в периода 2008-2011 г., а оттогава базата се увеличи многократно. Но дори и към този момент не бе ясно каква точно е легловата база на морските общини и с какъв капацитет трябва да са съоръженията. Бившият регионален министър Плевнелиев, в чийто ресор тогава бяха проектите, се оплакваше, че разминаванията са от порядъка на десетки хиляди. И даде пример със Созопол: в министерството са регистрирани 2000 легла, а общината иска ПОСВ за 80 хил. души. Причината е, че огромната част от легловата база реално се регистрира в самите общини и само те знаят колко е тя, докато министерство на туризма категоризира само висококатегорийни хотели, вилни селища и др. Подозренията бяха, че общините подват проекти над нужния капацитет, за да получат по-голямо финансиране за проектите.
В крайна сметка обаче се получи по-скоро обратното - капацитетът на съоръженията масово е подценен. ПОСВ на Созопол бе проектирано за 65 хил души, докато в момента там има стотици хиляди легла. Станцията в Равда, която обслужва "Великата морска стена" - свързаната вече конгломерация от село Ахелой до Свети Влас, както и още няколко селища във вътрешността, е с капацитет 220 000 души. Според оценката на туроператори обаче там базата отдавна надхвърля 1 млн. легла. Според туристическия експерт Румен Драганов те вече са дори 1.5 млн., а само в Слънчев бряг в пика на сезона ежедневно има около 450 - 500 хил. туристи и работещи.
2 коментара
На българското море вилнеят свине, разни долни мутри гонят българина по чуждото море. И харачът нашенци там по 10 бона, а за наглия наш ‘хотелиер’ остава - сиромаси за кратко да настанява. И докато се чуди как да скъси още клона - май ще хване маляката за панталона!
Като гледам как ги гонят само... Няма въздух от туристи... Да вземеш да попиташ някой, който е стъпвал там. И да - достъпен е българския туризъм. Има и за по-скъсани има и за паралии - цена-качество е много добро. Разбира се има и ганьовци дето искат да е перфектно ама да е по-евтино от копторите в съседни нам страни.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.