Непознатите делфини

България изостава от задълженията си да проучва и защитава черноморските бозайници

Десислава Лещарска

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Делфините са едни от най-удивителните морски животни - бозайници със сложна нервна система и собствен "говор", интелигентни, отлични плувци. Въпреки тези известни на науката факти ние знаем малко за тях - особено за черноморските делфини, които са ендемични подвидове. Това означава, че се срещат само тук и никъде другаде.

Допреди 30 - 40 години делфините в Черно море са били обект на промишлен делфинолов - избити са между 4 и 5 млн. индивида, и то само през първата половина на ХХ век основно за добив на мазнина. Първото по-мащабно проучване от 60-те е било с цел да се определи числеността им и накъде да се насочат делфиноловните кораби.

Днес знаем, че в български териториални води се срещат три вида китоподобни - морска свиня (муткур), обикновен делфин и бутилконос делфин (афала) (виж карето). Поради спецификите на нашето море (изолирано, с ниска соленост и бедно на видове) те са определени за ендемични. Хилядолетията оцеляване в затворената система от условия на Черно море са ги адаптирали и променили от предшествениците им в останалата част от световния океан. Това ги прави изключително интересни от гледна точка на науката.

Делфините имат важна екологична роля - хищници са и са на върха на хранителната пирамида, а екосистемите се контролират именно от върха. Това е от критично значение за изолиран воден басейн като Черно море, който е беден на видове и оглавява класациите за най-застрашени от екологична катастрофа морета. Ако делфините изчезнат, можем да станем свидетели на т.нар. трофичен каскаден ефект: липсата на контрол от върха на хранителната пирамида ще доведе до изместване на по-чувствителните видове, а освободените екологични ниши ще се заемат от опортюнистични (непретенциозни), бързо размножаващи се видове, които имат потенциала да пренаселят и изтощят ресурсите на средата. Известни примери в това отношение има много: минали, причинени от климатични или геологични събития, както и по-съвременни, причинени от човека - печалната история на сивия вълк в Северна Америка и свръхпопулация на зайците след кампания по изтребване на хищни птици отново там, както и много други.

Заплахи

В наши дни ловът на делфини е забранен в почти целия свят (с малки изключения). У нас те са защитени от Закона за биологичното разнообразие, от европейската екологична мрежа "Натура 2000", вписани са в Червената книга на застрашените видове. Въпреки това опазването им се оказва голямо предизвикателство поради фактори като замърсяване, недостиг на храна, загуба на местообитания, инцидентен улов (т.нар. приулов) и промени в структурата на популациите. Липсата на качествени и редовни проучвания за численост, разпространение, поведение и слабият и дори липсващ контрол от страна на институциите за спазване на съществуващи забрани задълбочават тези проблеми.

Мнозина помнят пика на изхвърлени трупове на делфини по крайбрежието ни през 2016 г., когато публично се заговори за заплахите и опазването на морските бозайници. Възможните причини са няколко: делфините се заплитат в т.нар. дънни хрилни мрежи за лов на калкан; военни учения в Черно море ги дезориентират (делфините имат орган за ехолокация подобен на този на прилепите), липса на храна, замърсяване и инфекции.

В действителност риболовът е най-голямата заплаха за китоподобните в световен мащаб - над 300 хиляди делфини умират годишно заради рибарски съоръжения. В някои държави са въведени ограничения като затваряне на определени райони и забрана за риболов. През 80-те години в САЩ благодарение на усилия на активисти и сътрудничеството им с големи компании за улов на риба тон неумишленият улов на китоподобни намалява с 50% само чрез промяна на използвания тип мрежи.

Инцидентният улов е признат като основна заплаха за делфините (най-вече за морската свиня и афалата) и в Черно море. Най-опасни са хрилните мрежи за калкан поради големия размер на окото на мрежата. Трудно е да се изчисли величината на това явление, но едно е сигурно - то е в по-големи и опасни мащаби, отколкото са официалните данни. "Всеки рибарски кораб е длъжен да декларира, ако бозайник се заплете в мрежите. На година се декларират 2-3 случая, което е абсолютно нереалистично", казва доц. Марина Панайотова от Института по океанология. "През 2019 г. участвах в проучване, водено от "Зелени Балкани", за приулова на китоподобни в мрежи за калкан и резултатите бяха стряскащи - над 100 заплетени делфина в рамките на проучването", казва доц. Панайотова. "Рибарството е основен риск за китоподобните в Черно море, особено за морската свиня. Следващият най-голям риск е замърсяването с отпадни води", посочва тя.

"Дивите животни са уязвими от болести. Те боледуват по-често от домашните животни и животните в зоопарка. Смъртността е особено висока при младите индивиди", казва от своя страна биологът Зорница Захариева от Сдружение за дивата природа "Балкани", която проучва делфините в Черно море от над 10 години. "Не е задължително рибарите или военните да са виновни, когато видим изхвърлен труп на делфин, но в действителност човешкият натиск върху средата им е фактор - риболовът, риболовните съоръжения и замърсяването водят до по-висока смъртност", допълва Захариева. От екоминистерството коментираха за "Капитал", че високата смъртност от 2016 г. най-вероятно се дължи на инфекция от морбили.

Проучванията у нас

За да се адресират тези проблеми и да се стигне до адекватни мерки за защита на китоподобните, са необходими проучвания - как и къде живеят и ловуват, причините за смъртността, кои райони са критични за опазването им. В това отношение България изостава - изследванията до началото на XXI век са силно ограничени, без прилагане на съвременни методи. От забраната на делфинолова у нас до средата на 90-те няма нито една българска публикация за тяхната численост и разпространение. В края на 90-те - под влияние на международни инициативи за опазване на делфините, са проведени проучвания, свързани с определяне на причините за смъртността им.

Малко преди и след присъединяването ни към ЕС нещата се отпушват - от една странаq заради натиск да изпълняваме задължения по опазване на важни видове и хабитатите им, от друга - заради достъпа до европейско финансиране. "Китоподобните са вид, за който трябват много пари. Това са корабни проучвания, самолетни проучвания, специализирана техника - всичко е много скъпо. Доста често сме работили на добра воля", казва биологът д-р Зорница Захариева.

"Проблемът идва от там, че делфините са мигриращи и не просто мигриращи, а силно мобилни видове, обитаващи големи площи", казва Димитър Попов от природозащитната организация "Зелени Балкани", една от най-активните у нас по отношение на наблюденията и изучаването на делфините. "Днес са в един район, а утре в друг. Ако нямаш натрупани данни след 10 - 20 години системни наблюдения, трудно можеш да идентифицираш зоните, в които идват най-често, и дали това са същите групи делфини или просто някакви преминаващи", посочва той. Оттам идват и критиките към проекта на Изпълнителна агенция по околна среда от 2014 г., финансиран с над 2 млн. лв. от европейските фондове. Той трябваше да оцени състоянието на трите вида делфини и да направи карти на разпространението за година и половина - време крайно недостатъчно, за да се направят коректни изводи.

"Един важен факт, който трябва да отбележим, е, че България традиционно няма морски защитени територии. Имаме един резерват "Калиакра" и една изцяло морска територия - пясъчна банка "Кокектрайс". Това беше ситуацията към 2006." След присъединяването към ЕС и обявяването на зони по "Натура 2000" България отбеляза някакъв напредък по отношение на защитата на морските територии и видовете, като заслуга за това имат природозащитните организации и научни институти, чиито проучвания допринасят да се разшири т.нар. морска "Натура 2000". По думите на Попов най-важните зони от "Натура 2000" за делфините са "Калиакра", "Емона", "Странджа", "Ропотамо" и няколко по-малки.

Проучвания от последните две години доказват нещо повече - че цялата българска акватория на Черно море (без Варненския и Бургаския залив) е изключително важна за делфините и че състоянието им не е добро (виж картата). Това са изводите от международния проект CeNoBs за изучаване на китоподобните в Черно море. Той обединява 10 организации от България, Румъния, Турция и Украйна и е с водещ партньор сдружение "Маре Нострум" от Румъния. Целта му е да попълни оскъдните данни за разпространението и числеността морските бозайници в Черно море, както и да спомогне за постигане на целите на Рамковата директива за морската стратегия на ЕС. Резултатите от проекта бяха използвани за подкрепа на международната инициатива за идентифицирани на зони, важни за морските бозайници в световен мащаб, Marine Mammal Areas. "Учени от цял свят подкрепиха нашите изводи, че състоянието на трите вида делфини не е добро, както и че предложените от нас територии трябва да бъдат защитени като важни за опазването им", казва доц. Марина Панайотова, която е част от екипа на проекта.

Какво може да се направи

"Едно от най-лесните и достъпни неща, които можем да направим за опазване на видовете, са информационни кампании: на ниво общини, институции, ученици и подрастващи - това винаги имат положителен отзвук. Не стопроцентов, може би не и 50%, но при всички положения има някакъв", казва Зорница Захариева. "Когато някой отиде и обясни какво се случва с тези животни, какво мъничко можем да направим, за да ги подпомогнем, определено има ефект. Хубаво е да започнем с подрастващите поколения, за да можем да променим нещо във времето", допълва тя.

"Контролът от институциите - ясно е, че веднъж го има, веднъж го няма. За съжаление не съм сигурна как ние, учените и природозащитниците, можем да влияем на това нещо. Ние сме на дъното по веригата на влияние. Информираността сред младите, сред институциите е нещото, което можем да направим; да сме в непрекъснат контакт с тези, от които зависи засилване на контрола: по отношение на презастрояването, изхвърлянето на мръсни води и отпадъци, незаконния риболов", посочва още експертът.

Готов е и скоро ще бъде одобрен План за действие за опазване на китоподобните бозайници в България 2022 - 2032, обясниха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). "В него подробно са идентифицирани заплахите и са разписани мерки за опазване на видовете", посочват от ведомството и допълват, че се планира мрежата "Натура 2000" да се развие и в морската среда. Ограничаването на незаконния риболов, който е голям проблем за китоподобните, е изцяло в компетенциите на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), посочват още от МОСВ. Инцидентният улов на китоподобни може да се ограничи чрез използване на определен тип мрежи, ограничен период на използването им (потопяване) и правилно поставяне на акустични отблъскващи устройства (пингери). За тези мерки обаче е нужно финансиране.

Китоподобните в Черно море

Черноморски бутилконос делфин (афала)

Широко разпространен вид, често ловува в крайбрежната зона. Афалата е най-едрият представител на китоподобните, гмурка се на най-голяма дълбочина и издържа най-дълго под вода от трите вида. Числеността му се оценява на около 10 200 индивида. Той е най-малочисленият вид, състоянието му се счита за най-лошо.

Черноморска морска свиня (муткур)

Морската свиня е най-дребният представител на китоподобните у нас. Обитава шелфовата зона и крайбрежието. Числеността му е приблизително 48 900 индивида.

Черноморски обикновен делфин

Най-многобройния от трите вида. Среща се предимно в открито море, но посещава и крайбрежието, следвайки сезонните струпвания и миграции на рибите, с които се храни. Числеността на вида е 14 200 (числото е за българската акватория, в цялото Черно море видът наброява около 100 000).

Източник: CeNoBs