Интервю | Айлин Секизкьок: Защо българските ни приятели толкова настояват да наричат себе си "роби"
Посланикът на Турция в България пред "Капитал" за кризите в региона, принципите на турската външна политика и отношенията между двете държави
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Айлин Секизкьок е посланик на Турция в България от 2020 г. Преди да бъде назначена за посланик в София, в периода 2015-2019 г. е заместник-ръководител на главната дирекция по сигурност и разузнаване. В дипломатическата си кариера е заемала различни длъжности в посолствата на Турция в Киев, Стокхолм, Берлин и Аман, а в периода 2011-2015 г. е генерален консул на Турция в Милано.
Живеем в изключително динамичен момент от историята, в който се смесват няколко различни кризи. Заради географското си положение и политическите си амбиции Турция има много близко отношение както към войната в Украйна и напрежението между Армения и Азербайджан, така и към вече стари, но все още активни конфликти като този в Сирия, и в Либия. Кои са принципите, върху които стъпва Турция, когато преценява отношението си към всяка от войните и конфликтите?
Всички конфликти в момента са свързани помежду си. Позволете ми да започна с това как Турция вижда света като цяло и нашия регион, както и какво мислим за бъдещето. Сегашното международно положение изглежда много мрачно и бъдещето за съжаление е даже по-мрачно и непредвидимо. Основната причина за това е, че най-важните стълбове на международната система и световния ред в момента се срутват. Организации като ООН и различни регионални институции са неефективни и неадекватни. В момента те губят доверието в тях в способностите им да разрешават различни кризи и да предлагат решения на изключително сериозните предизвикателства, пред които сме изправени днес. Държавите, които бяха изключително доминиращи в сферата на международните отношения, започнаха да действат, мотивирани от много базови инстинкти - страх, сигурност, оцеляване. Това са доминиращите емоции, които за съжаление могат да изкушат държавите понякога да действат ирационално. В допълнение на това имаме все повече недържавни актьори - терористични групи, милиции и наемнически компании. Те се възползват от ситуацията в провалените държави, за да си създадат убежища, бази, от които да упражняват разрушителна сила в различни региони. Заедно с това имаме и неприятния феномен на постистината - манипулации, грешни интерпретации и откровени лъжи. Това прави много трудна преценката кой е прав и кой грешен и като цяло какво се случва в света. Това дава възможност за лесни манипулации на емоциите, което е много важен феномен. В същото време светът в момента е много взаимнозависим - по отношение на търговията, енергията, климатичните промени и свързаните с това природни бедствия, които се случват дори и в нашия регион. Много важен момент в днешния свят е и масовата миграция - в мащаб, който не се е случвал от Средновековието насам. Това е положението в света в момента.А каква е стратегията на Турция в него?
Ние, турците, обичаме да казваме: "Географията е съдба." Понякога географията е и нашето проклятие. Намираме се на кръстопът, в сърцето на Евразия, и в моменти на стабилност, на мир, това има огромен потенциал. Може да бъдем енергиен хъб, транспортен хъб, място за търговия и производства. Но във времена на вълнения и хаос това създава огромни предизвикателства. И за съжаление в момента в нашия регион виждаме точно хаос и сериозни вълнения. От север нашият голям и амбициозен съсед през последното десетилетие стана много настоятелен.Имате предвид Русия?
Да. И когато погледнете към Близкия изток, там са Сирия с гражданската си война, Ирак, а освен това и Либия също с гражданска война. В светлината на всички тези кризи и на това, че не можем да предвидим бъдещето, ние смятаме, че трябва да сме готови за най-лошото. През последното десетилетие Турция осъзна изключителната важност на пет фактора:Първо: силна държава. Турската държава, нейните институции трябва да са достатъчно силни, за да дават сигурност и всички останали услуги на нашите граждани. Това означава да не сме зависими от благоволението и помощта на нашите приятели и съюзници. През последните години имахме случаи, в които тази помощ не дойде навреме, както например в ковид кризата. Или не дойде въобще, случаи, в които бяхме оставени сами и дори по-лошо - приятелите и партньорите ни решаваха да подкрепят други актьори, в противоречие с нашите собствени интереси в сферата на националната сигурност.
Второ: трябва да сме бдителни и проактивни. Трябва да следим много внимателно какво се случва в региона и да сме готови да се намесим навреме, ако това е необходимо.
Трето и много важно: основната цел на Турция е да се ограничи пожарът. Да се предотврати ескалацията и преливането на конфликти към други страни и региони. Управлението на кризите трябва да се случва с много ясен хуманитарен фокус. Ако оставим хората извън вниманието на външната си политика, сме обречени да загубим.
Четвърто: трябва да укрепваме съюзите, в които участваме, и да създаваме нови партньорства. Въпреки че Турция става все по-независима и все по-силна във военно отношение, има неща, които не можем да направим сами.
Пето: действаме рационално. Действаме с мъдрост, като не позволяваме да бъдем заслепени от емоциите, от идеологиите, от нерационалната омраза към другите. Това е изключително важно и бих искала да подчертая, че в момента това много липсва в голяма част от другите играчи.
Тези пет принципа водят Турция не само във външната, но и във вътрешната и икономическата политика. Прилагаме тези принципи по отношение на Сирия, Либия, Нагорни Карабах и разбира се, Украйна. Те определят и политиката ни по отношение на неприятно развитие на отношенията между Израел и Палестина.
Другата държава, която има общо с всички тези войни около нас - от Сирия, през Армения и Либия, до разбира се, Украйна, е Русия. И навсякъде тя е противник на Турция. В същото време по отношение на войната срещу Украйна Турция не заема толкова категорична позиция, колкото останалите членове на НАТО. Защо и как да се справим с Русия, така че конфликтите да спрат да се разпространяват?
Това е изключително важен въпрос. От гледна точка на Турция искам да подчертая нещо много важно: ние сме НАТО. Ние определяме нашата сигурност в рамките на алианса и ценим много колективната защита, която ни осигуряваше сигурност толкова много десетилетия. Без НАТО ние сме нищо. В същото време от над десет години, започвайки от кризата в Грузия, нашите съюзници в НАТО започнаха да не ни чуват, те не послушаха ранните ни предупреждения. Искахме НАТО да има 360-градусов поглед върху сигурността си. Искахме нашите партньори да видят не само какво се случва в Европа, но и какво става в Кавказ, в Близкия изток, в Сирия, в Либия. Те отказаха. Искахме НАТО да действа заедно във всички тези кризи, но за съжаление бяхме оставени сами. Бяхме оставени сами в Сирия по време на гражданската война, която доведе до появата на ИДИЛ, засилването на ПКК, както и до намесата на Русия и Иран. Искахме да имаме общи действия, но бяхме оставени сами да защитаваме не само собствената си сигурност, но и териториалната цялост на Сирия и сирийския народ от неговия собствен режим. Може да кажете, че Турция има политически амбиции и това разбира се, е така, но действията ни не са свързани с това да демонстрираме сила извън границите ни. Те са свързани с усилията ни да предотвратим ескалация и да възстановим стабилността. Отговорността, която поемаме, има огромна цена, която се измерва включително в човешки живот. Турски войници загинаха в битките срещу ИДИЛ в Сирия. В Либия ние подкрепяме легитимната власт и сме срещу силите на "Вагнер" там. Турция беше първата държава, която обърна внимание върху присъствието на "Вагнер" в Либия и други африкански държави. Тези конфликти ни научиха как да действаме, включително и кога да използваме военна сила, но в същото време и как да говорим със своите противници, за да намираме общото с тях. Третото важно умение, на което Турция се научи, е как да разделя темите - не позволяваме на една тема да заеме целите отношения с една страна. Ако това не се случва, в настоящата обстановка трябва да прекратиш всичките си отношения с всички. В Сирия тези принципи бяха успешни - в момента над 4 млн. души, които живеят в Идлиб, са защитени. Ако политиката ни беше различна, тези 4 млн. души щяха да се движат към Турция и Европа. В момента има над 600 хил. души, които се завръщат от Турция в тези райони от Сирия, които бяха прочистени от турската армия от ИДИЛ и където възстановихме цели градове. Цялата цена за това се плаща от Турция.А Украйна?
С Украйна спазваме абсолютно същите принципи. Ние сме на 100% зад и до Украйна. Турция беше първата държава, която определи ясно агресора - Русия. Ние първи нарекохме случващото се в Украйна от февруари 2022 г. "война". Затова и затворихме проливите за военни кораби, включително руски. Оказваме военна и хуманитарна помощ на Украйна. В същото време казваме категорично на международната общност - от войната няма нито един победител, от мира няма нито един загубил. В края на краищата двете страни трябва да говорят за това как да се прекрати сегашното кръвопролитие. Ние посредничим това да се случи - двете страни да спрат да си говорят с оръжие и да започнат да си говорят дипломатите. Това изисква Турция да си говори с Русия, което не е лесна задача. Нашият президент казва на лидерите в Русия много открито какво според него е хубаво и какво е лошо. Много важно е и, че избягваме по всякакъв начин да демонизираме цялото руско общество.Ние не трябва да оставяме трети страни да правят каквото си поискат в тази хаотична обстановка.
Айлин Секизкьок
Посланик на Турция в България
Преди осем години - след като Русия окупира Крим, същите аргументи можеха да се чуят от например германски политици - Европа не трябва да прекъсва всички връзки с Русия, важно е да поддържаме отворени каналите за комуникация... Това не само че не помогна, но доведе до още по-голяма агресия с войната срещу Украйна през последните две години и опити за пълна доминация в Черно море. Защо мислите, че това ще помогне сега? Къде Турция прекарва червената линия?
Всъщност ние начертахме ясна линия преди много години. През 2008 г., когато имаше война в Грузия, Турция каза, че трябва да действаме обединени срещу тази агресия. Ние сме сред много малкото страни в НАТО, които смятаме, че вратата на алианса трябва да е отворена за Грузия, Молдова и Украйна. Ние ще бъдем по-силни с тези страни. Понякога обаче има и двойни стандарти, дори лицемерие, когато някой казва, че подкрепят Украйна на 100%, но е твърде рано да се обсъжда приемането й в НАТО. Позицията на Турция е много ясна: едностранната употреба на сила, за да се завземе територия от друга страна, е категорично неприемлива. Но ние трябва да наложим този принцип. За да сме сигурни в прилагането му не само в Украйна, но и в много други места, ние трябва да подпомогнем Украйна - затова и го правим. Ние не трябва да оставяме трети страни да правят каквото си поискат в тази хаотична обстановка.Как тази хаотична обстановка влияе на отношенията между България и Турция?
Това, което виждам след четири години във вашата прекрасна държава, е, че отношенията с Турция имат две константи и една вариация. Постоянните неща са:Първо, ние имаме обща граница и България е вратаТА на Турция към останалата част от Европа.
Второ, наличието на турци в България ни налага историческа отговорност да сме сигурни, че те са щастливи в своята родина, интегрирани са добре и т.н.
Вариацията е, променящата се динамика на геополитиката. По време на по-турбулентни време като сегашните България и Турция се сближават. Те стават по-зависими една от друга и се възприемат по по-положителен начин. Ататюрк видя това преди много години, когато е служил като военен аташе в София. И когато става първият президент на Турция (и между другото празнуваме 100 години от основаването турската република тази седмица), той казва на гостуваща българска делегация през 30-те години на ХХ век: "Турция и България трябва да са приятели. Тези, които са срещу България, са врагове и на Турция." Това е много силна заявка и идва от изключителен политически визионер. По това време вече се задава Втората световна война и той вижда възможностите, ако България и Турция са заедно. Идеята му е била за балкански пакт, който да се противопостави на опасността от Западна Европа. Сега това се случва отново. Моята надежда и амбиция е този път да преминем през периода на нестабилност и хаос заедно, така че да излезем от него по-силни и по-сигурни. И това вече започва да става. Никога през последните 30 години България и Турция не са били толкова близко. По отношение на миграцията Турция прави дори невъзможното - пазим не само границите си на изток и юг от бежанските потоци, но и пазим границата си с България, за да не излизат те навън. Много други страни биха казали: "Това не ме интересува - по-добре мигрантите да си тръгнат от тук." Ние обаче не го правим. По отношение на енергетиката - помогнахме на България да реши въпросите си с доставка на газ. По отношение на сигурността в Черно море - започнахме съвместен проект да гарантираме сигурността на транспорта от мини.
А какво прави България за Турция?
О, вие правите много. Като започнем от земетресението в Турция. Първата страна, която ни се притече на помощ, която изпрати спасителни екипи няколко часа след земетресението, беше България. Вие сте член на ЕС и се опитвате да сте гласа на Турция в платформите на съюза. Понякога, когато нашите молби и мнения не се чуват от другите европейски страни, България е насреща, за да ги каже на по-висок глас. И да държи отворена вратата си също така за сигурността на веригите за доставка и улесняване на преминаването през граничните пунктове.Като казахте, че един от принципите на Турция е силната държава, мислите ли, че един ефектите от това е, че се отстъпва от базови демократични принципи, особено след опита за преврат през 2016 г.?
Опитът за преврат беше нещо кошмарно, но трябва да имате предвид, че сигурността в Турция беше нарушена още преди това, още от началото на войната в Сирия, когато бяхме подложени на серия от терористични атентати от ПКК. Тогава се случи и опитът за преврат и комбинацията от всичко това направи въпроса за сигурността в Турция изключително важен. Винаги има баланс между сигурност и свободи. Всички се надяват да живеят в един сигурен свят, в който процъфтяват и свободите. Това не беше случаят в Турция. Затова се наложи да се вземат по-стриктни мерки. По време на преврата работех в антитерористичния отдел на турското външно министерство и имам пряк поглед върху реакцията и на други държави по подобни поводи. В годините преди и след опита за преврат основният проблем бяха ИДИЛ и ПКК. Тогава чуждестранни бойци идваха в ИДИЛ в Сирия от целия свят, но най-вече от Европа - цели радикализирани семейства. В един момент една част от тях - предимно жени и деца, защото мъжете бяха загинали, започнаха да пристигат в Турция с надеждата да се завърнат обратно в европейските страни, от които бяха тръгнали - Нидерландия, Франция, Великобритания и т.н. Тогава нашите приятели - пътеводните светлини на човешките права от Запада, започнаха да взимат много стриктни мерки, с които забраниха на тези хора да влизат в родните си страни. Аргументът им беше, че те създават риск за сигурността на страните си, и ни молеха да ги задържим в Турция. Когато говорим за демокрация и човешки права, ние в Турция можем да видим своите недостатъци, но също и нашите силни страни. Това се отнася и когато гледаме другите държави. Но в същото време Турция категорично продължава да иска да се присъедини към ЕС, да подобрим качеството на нашата демокрация. Опитваме се да го постигнем в много трудни обстоятелства, но политическата ни воля е налице.Мислите ли, че общата ни история прави отношенията между България и Турция по-трудни?
Знам, че този въпрос е много чувствителен, и съм се въздържала да говоря за това дълго време, защото си давам сметка, че този въпрос е табу за турския посланик. Но за мен е болезнено да слушам и чета за "500 години пълен мрак", "османско робство", "турци варвари" и пр. Това все още е в учебниците, а в музеите има дупка от 500 години. Разказва се за първото българско царство, после второто и после дупка от 500 години през така нареченото "робство". Питам себе си и моите български приятели - така ли изглежда наистина нашата история? Аз харесвам изключително много България, но не разбирам защо моите български приятели толкова настояват да наричат себе си "роби". Защо? И защо има тази огромна благодарност към трета страна като към спасител. Нима българите не са били достатъчно смели да вземат независимостта си в собствените си ръце? Защо е тази огромна благодарност към друга страна? Мисля, че е време да имаме много честна дискусия за общото ни минало, с правилен фокус и без чуждо влияние. Това, което видях, е, че българските манастири из цялата страна, включително Рилският манастир, са били защитени с фермани от османските султани. С тях те са били защитени, включително от католическо влияние и това на гръцката патриаршия. Независимостта на българската църква се получава с ферман на османския султан. Чела съм Паисий да говори за българската нация и за нуждата българите се освободят от доминацията на гръцката православна църква. Защо не използваме българския език, а гръцкия, пита той. Виждала съм свидетелства за български села и градове, които са процъфтявали по време на Османската империя, за българи и турци, които живеят заедно мирно. Преди независимостта на България има големи български интелектуалци и големи български търговци, които са направили много, за да пазят културната и религиозна идентичност на българите. Това отговаря ли на термина "робство"? Отговаря ли на на термина "500 години мрак"? Не мисля. Съвсем искрено мисля, че ще е в общ интерес, докато се приближаваме по-близо едни до други, докато печелим от помощта, която оказваме едни на други, в същото време да проведем много откровен разговор и за нашето минало.Интервюто взе Алексей Лазаров
7 коментара
Ами причината е в учебниците по история и хубавата соц пропаганда, която сее дълбока реколта дори и сега.
Помня, че в клас възроптах сериозно, когато ми обясниха, че не е било "робство". Аз пък попаднах на прогресивна учителка, още тогава.
Ама аз съм гледал "Време разделно" им казах. И те така, това ми беше основния аргумент.
Удоволствие е да се четат умни хора (имам пред вид Нейно Превъзходителство), които много дискретно могат да казват истини.
Фундаментално откровение са петте фактора, формулирани така от г-жа посланика, които движат външната политика на Турция на Ердоган! Затова в последното десетилетие републиката става все по-незаобиколим фактор не само в района и в Близкия, но думата на Турция се чува и по света.
Моля читателите да се опитат да приложат към днешна България тези универсални принципи на уважаващата себе си държава, на държавата, която е постигнала мир и единение с народа си, на държавата, която не се услушва, за да затича на мига под свирката на посолствоТО.
Като дипломат НПр казва истините под формата на несъществени вметки след задължителните праволинейни декларации, а във вметките всъщност е акцентът на тезата ѝ. Имам пред вид съюзничествата на Турция.
НПр вметва: "...нашите съюзници в НАТО започнаха да не ни чуват, те не послушаха...Те отказаха..., но за съжаление бяхме оставени сами.."
Що за съюзници са тези, които те изоставят в тежък момент?
Прекрасно помня ситуацията след свалянето от турски изтребители над Сирия на руския Су-24, втвърдяването тона на Русия и как реагира Нато: с ужас да не би Турция да поиска военна закрила от съюзниците си.
А изтеглянето на двата дивизиона Пейтриът, които оставиха в този момент страната абсолютно незащитена при възможна руска атака?
А опита за преврат от 15 юли 2016 г, който тръгна от натовската ВВС база Инджирлик?
Има една българска войнишка песен от времето на Междусъюзническата - "Съюзници-предатели".
Разбира се, не очаквам от НПр да я затананика. Още повече цялата тази хронология ѝ е до болка позната.
Уважаемата г-жа посланик приветства разширяването на Нато - да, към постсъветското пространство, където Турция има определени интереси, но като истински дипломат заобикаля отдалеч неудобната тема, че Турция продължава да блокира пътя към организацията на Швеция, а доскоро и на Финландия.
Да, приемам с разбиране виждането на НПр за мрачните пет века.
И обяснението ми е простичко: тя не е чела житията на Св. Патриарх Евтимий, в които описва как след падането на българската държава в края на XV, завоевателите избиват до крак елита на нацията ни.
Средновековие...
При стария ЦУМ има една църква - "Св.Петка Самарджийска", строена по време на "тъмните 500" от самарджийския еснаф в София. Защо църквата е вкопана така дълбоко в земята, Ваше Превъзходителство?
Защото християнските храмове в Османскта не е могло да бъдат по-високи от спахия на кон. Спахията - това е мярката за религиозната толерантност в ония времена...
Толкова за религиозните свободи в късносредновековната Османска империя. Тя до младотурците всъщност си остава такава - късносредновековна във всяко едно отношение. И именно затова се появяват и младотурците и Мустафа Кемал, които дават на турската национална държава друг облик, вектор и значение, различно от онова на Болния човек на Европа.
И за да изчистим въпроса с българското национално освободително движение, няма да предлагам на НПр да обиколи Батак, Перущица, Панагюрище, да ходи на Шипка или в Докторската градина, а изразявам готовност да ѝ подаря стиховете на Христо Ботев и Вазовата Епопея на забравените преведени на турски език. Те са ужасно силен отговор на нейните схващания за "онзи" период. Пък и дават отговор на чуденето защо се почитат освободителите.
Обяснения за жалост не само за пред турски гражданин, а и за особи с български лични карти, видимо...
Ами ето затова.
И съм безкрайно неприятно изненадан, че това трябва да го предлагам аз, а не човекът, който е държал диктофона...
Ваше Превъзходителство, ние не се наричаме "роби" и не се възприемаме като такива. Но явно така са се чувствали нашите предци под управлението на вашите предци, съдейки по исторически извори и произведения на литературата от онова време.
За което съвременните турци нямат никаква вина и никой днес не им я вменява.
И все пак докато на Запад в рамките на тия 500 творят Леонардо и Рафаело, Бетовен и Лист, Чосър и Сервантес, в Османска Румелия е наистина пусто и тъмно.
До коментар [#3] от "masay":
Знаеш, докторе, че робство/зависимост и т.н. по същество са психически състояния. Наречи свободен човек, който няма никакви усещания да е зависим от нещо/някого, "роб" и чакай бурна реакция.
Щом като НПр Айлин не е получила никаква реакция от събеседника си (който, съдейки по фотографията, трябва да е закачил времето, когато се учаха и Ботев, и Вазов), това говори еднозначно в потвърждение на нейната теза, че и съвременни българи се възприемат роби.
Разбира се, дипломата е достатъчно тактична да не задълбава чии роби.
До коментар [#5] от "D-r D":
Ха ха ха ха.....май пак обърка профилите ;););) Нищо, случва се на всеки кремълски трол, който води дискусия сам със себе си от няколко различни профила :)
Айлин и за петте века робство ли да ви благодарим? И как да не сме благодарни на Русия която ни спаси от геноцид и пълно заличаване от картата на света като това на всички християни имали нещастието да останат под сатрапската ви власт?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.