Гаснещото влияние на Русия

Войната в Украйна променя баланса на силите в Кавказ

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Аркадий Островски - редактор за Русия

2 автори

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Еднодневната война, организирана през септември 2023 г. от Азербайджан срещу населения с етнически арменци анклав Нагорни Карабах, може да изглежда като примигване в сравнение с руската инвазия в Украйна или ужасяващата атаката на "Хамас" срещу Израел и последвалия конфликт. Този последен епизод от дълъг цикъл на насилие между и азери и арменци даде на Азербайджан контрола над сепаратистки регион, който искаше да се отдели от страната още преди разпадането на СССР и предизвика изселване на по-голямата част от етническото арменско население.

Тази кратка война обаче е част от огромна трансформация, която променя баланса на силите в зоната на бившия СССР и в света. Тя ще продължи и през 2024 г. Нагорни Карабах играе ключова роля както при създаването на Съветския съюз, така и при неговото разпадане. Сега може би наблюдаваме последния спазъм на системата, която по един или друг начин държеше Кавказкия регион свързан с Москва.

Превземайки Кавказ преди един век, болшевиките вкараха планинския регион Нагорни Карабах, който е значима част от арменската история, в състава на съветски Азербайджан като награда за осигуряването на достъп до петролните полета на републиката. Седемдесет години по-късно, когато СССР започна да отслабва, Нагорни Карабах поиска отново да се обедини със съветска Армения. А когато през 1991 г. московската империя рухна, избухна война. Тогава Армения, подкрепяна от Русия, установи контрол не само върху Нагорни Карабах, но и върху голяма част от околната територия на Азербайджан.

Регионът се превърна в обединяваща кауза за по-голямата част от християнска Армения, в травма и източник на недоволство за Азербайджан и в инструмент за влияние за Кремъл. През 1993 г. Турция като солидарна мюсюлманска нация застана зад Азербайджан и блокира границата си с Армения, което направи последната по-зависима от Русия. През 1998 г. политическата власт в самата Армения попадна в ръцете на по-войнствен разбойнически режим. Оглавяваха го военачалници от Нагорни Карабах, които още повече се сближиха с Кремъл. Русия разглеждаше страната като важен противовес на Грузия, която започна да клони към Запада.

Но през 2018 г. младите арменци излязоха на улицата и пометоха корумпирания карабахски клан, подкрепян от Москва. През 2020 г. президентът на Русия Владимир Путин даде зелена светлина на Азербайджан и Турция да си върнат територията около Нагорни Карабах. Също така той изпрати свои войски в Нагорни Карабах като "миротворци", условно за защита на арменците, а всъщност, за да запази влиянието си.

Но докато обмисляше войната си срещу Украйна, Путин повече се интересуваше от отношенията с Турция и Азербайджан, отколкото от бедната демократична Армения. Той позволи на режима в Баку да прочисти Нагорни Карабах от арменците, които разчитаха Москва да ги защити.

Освен че ги предаде, Русия се надява да използва тяхното изселване, за да предизвика смяна на режима в самата Армения. Г-н Путин също така се надява да запази присъствието си на терен, като контролира коридора, който може да пресече територията на Армения и да свърже Турция с континентален Азербайджан.

Управляващите в Баку и Анкара обаче държат всички козове и не искат да правят ненужни отстъпки на Москва, особено когато влиянието й отслабва. Нито пък имат желание да застанат на страната на Запада. Вместо това те искат да създадат свой собствен властови плацдарм в Кавказ.

Една от последиците, предизвикани от войната на Русия, е възходът на регионални сили като Турция. Другата е отслабването на собственото й влияние в постсъветското пространство.