Истинската причина ромите да не гласуват е, че ги няма

Но нищо такова не се случи. В секцията, където гласуват хората от улицата - в близкото училище "Иван Рилски", активността е 22%. От 747 избиратели на първи тур за общински съвет са гласували по-малко избиратели, отколкото са регистрирани само на онези четири адреса - 171. За кмет на първи тур - 84, а на втори - след знаменитата мобилизация, 109.

В съседната "Максуда", която също гласува в училището, както и в "Отец Паисий", активността също се движи между 20 и 30%.

И това е дори висока активност. На повечето места в страната ромските махали и квартали регистрираха ниска и дори рекордно ниска активност независимо от всички притеснения и прогнози.

Според картата на рисковите секции в страната, съставена от Антикорупционния фонд и "Данни за добро" (базирана на минали избори, в които там са регистрирани статистически аномалии), активността в места като Пазарджик и Сливен там е била съответно средно 13% и 21%. В Пловдив е по-близка до тази на Варна - 24%.

В София сривът е най-видим и най-голям - ромските квартали регистрират средна активност 9%. Това е и единственият голям град от проверените от "Капитал", в който от пика през 2021 г. насам активността в ромските секции продължава да спада.

В репортаж на bТВ тази седмица Стоян Георгиев отиде в най-големия софийски ромски квартал "Факултета", за да попита хората там защо не са гласували. Те му дадоха отговори, от които излезе, не особено изненадващо, че нито един кандидат не ги е мотивирал. Страховете, че къщите им ще бъдат съборени или че никой не се грижи за основни градски услуги там, бяха сред най споменаваните от хората по улицата.

Това е факт. Политиците, с изключение на ДПС, не говорят на ромите, а за ромите. Но това не е новина, нито е нещо, което се е случило днес. Което означава, че трябва да има и друго обяснение за този срив в желанието им да идат до урните.

Няма ръце, няма бюлетини

В тема на броя "Капитал" разказа преди няколко месеца за масовото напускане на ромите в посока Западна Европа. Те, оказва се, са най-мобилната и активна част от населението, като трудовата миграция при тях на доста места надхвърля 50%. Това е процес, започнал с отварянето на трудовите пазари през 2011-2012 г. и набрал огромна скорост в последните години, с натрупването на общности там и лесната възможност за интеграция.

Тези хора физически не са тук през по-голямата част от годината. Ако се разходите в гетата, както bТВ направи, в зимните месеци, ще откриете, че улиците им са полупразни. Проф. Надежда Илиева, ръководител на секция "Икономическа и социална география" към Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, която от години картира ромските квартали в страната, казва, че всичките ѝ разговори сочат, че юли и август са месеците, в които ромите се връщат, за да се пререгистрират, да направят събития като сватби и кръщенета, а в края на лятото гетата опустяват (както репортажът на "Капитал" от Сливен показа).

Повечето от идеите на българската политика и градоустройство за ромите са базирани на стари стереотипи Фотограф : Цветелина Белутова

Тук е ключовата разлика с парламентарните избори. Ноември е активен работен сезон в Западна Европа, където са повечето хора. Местните избори не позволяват гласуване зад граница - единственият начин да пуснеш бюлетина е физически да си пред урната в мястото, където си регистриран. Връщане за два дни в две поредни седмици до България означава разходи, билети, загуба на пари. Дори най-добрият координатор на организираното гласуване - ДПС, не би могъл да накара тези хора да се върнат. Вероятно другата схема - тази с чуждите лични карти, с които да се гласува, също не работи по логистични причини (да дадеш картата си на някого, който да пътува до друга държава, за да гласува с нея, е много по-рисково начинание). Единствените, които си продават гласа и са там, са най-бедните прослойки на тази общност, казват експерти и наблюдатели.

Далеч и късно

Впрочем статистиката потвърждава тази теория по още един начин. През 2020 г., след като пандемията затвори всички работни пазари на Запад, повечето от тези хора се върнаха. След това използваха първия възможен момент да заминат пак - като временна работна ръка.

Така, ако се извадят ромските секции в трите големи града - Пловдив, София и Варна, се вижда ясно, че най-големият пик в тези секции са били парламентарните избори през 2021 г., когато средната активност е стигнала 40%. Тогава, от една страна, пазарите на Запад още не бяха напълно отворени, от друга, имаше най-много мотивация за купуване на гласове, защото бяха изборите, които на практика свалиха Борисов от власт. Следва сривът на последните избори, когато на повечето места в ромските секции вотът беше между 10 и 15% и леката активация до около 20-25% на тези, с изключение на София.

Това показва ясно почти окончателното скъсване на ромския електорат с политиката. Част от причината естествено е, че ромите нямат политическо представителство и там ДПС играе силно от години, за да влезе в гетата. Дългогодишното разглеждане на тези хора само като статисти, на които да се подхвърлят пари, е довело до логичния му край.

Това не означава, че купуването на гласове е спряло. Странната активация на електорат по места се вижда при анализа за кого гласуват малцината, които все пак гласуват в такива секции - както и при избора на преференции, който е един от начините да се отчитат тези гласове. Това ще продължи да играе роля в по-малки места, където няколко десетки или няколкостотин гласа ще са ключови. Но по всичко изглежда, че тази карта ще влияе все по-малко в големите градове, където за да има ефект от гласовете на едно малцинство, то трябва да е в пъти по-активно от мнозинството. Това вече не е факт.