"В махалата строежът се среща по-често от купона"

А причината да могат да се изкарват е предимно в другите като тях - ромите, които работят навън и след това инвестират изкараното, най-често в строеж на нови къщи, реновации на стари и закупуването на коли.

"Строежът в момента се среща по-често от купона в махалата. В последните десет години има голяма промяна там. И преди не беше зле, но сега сме малко по-модерни", казва Енис, друг представител на бригадата. Неговият колега Николай, който заминава за Великобритания през 2017 г., за да работи в рибна фабрика, подобно на почти всички от бригадата, добавя, че режимът за повечето в Белоградчик е такъв - работят в чужбина сезонно, прибират се, строят, след което отново заминават.

Новите къщи изобилстват, понякога в съседство с все още нереновирани жилища Фотограф : Йоан Запрянов

Както става ясно от развитието на разговора, хората от Белоградчик могат да си позволят да инвестират време и пари в строежи по няколко причини. Може би най-важната от тях е, че за разлика от много други ромски махали в страната, в Белоградчик големите фамилии са изключение, а не правило. Никой от бригадата няма повече от три деца, всички те ходят на училище, а амбициите на родителите им са и за висше образование в бъдеще.

Защо Белоградчик е различен? Отговорът до голяма степен идва още с влизането в квартал "Карловица".

Чудото на улиците и течащата вода

Първото нещо, което прави впечатление при влизането в квартал "Карловица", е, че той не е гето - въпреки че на входа му има хотел с точно това име. Не би било удачно дори да се нарече махала. Всъщност прилича най-много на село, погълнато от града, защото всички живеят в къщи. По-важното обаче е друго. В "Карловица" има улици, има и течаща вода. С други думи, има базова работеща инфраструктура.

В единия край на квартала има и медицински център, който в момента се реновира. В другия край е обществената трапезария - продълговата постройка, създадена, за да може "джангърът" при сватби, кръщенета, балове и всякакви други поводи да бъде далеч от града, където оплакванията са чести. Боклукът, с малко изключения, е събран. Ламаринени постройки или дори покриви няма.

"Карловица", разбира се, има своите проблеми. Канализацията не е навсякъде и на много места, където я има, системата е амортизирана. Някои строителни и дизайнерски решения пък биха разплакали немалко архитекти, но въпреки това кварталът дори на пръв поглед е много далеч от повечето подобни махали в страната. Въпреки че не е типичен ромски квартал, някои навици ги има и тук - от просторите на тротоара до надутата музика (която бързо е спряна заради посещението на "Капитал").

В "Карловица" има два доминиращи мотива - строежите и колите. Много от къщите са изцяло нови, други са реновирани, а през няколко къщи има активни ремонтни дейности.

Бивш и настоящ общински съветник от махалата - Николай Евтимов и Альоша Вътков пред новата къща на Вътков Фотограф : Йоан Запрянов

"Хората отиват в чужбина и когато се връщат, какво да направят? Те са израсли без бани, без тоалетни и когато си дойдат, оправят бащината къща", казва Альоша Вътков, общински съветник и собственик на един двата магазина за строителни материали близо до квартала. Вътков казва, че големият брой хора от квартала, отишли да работят в чужбина, е променил драстично мисленето на хората и дори културата в квартала.

"Жените тръгнаха да работят в чужбина още с влизането в ЕС. А после масовото ходене в Англия, във Великата Британия, стана около 2016 г. Бавно, защото нямаше кой да ни упъти. Ние не сме много по рисковете, да пробваме с 4-5 хил. лв., затова трябваше да имаме човек, който да ни издърпа, да ни подаде ръка. И така всеки тегли близък, приятел. Иначе ако идем, изхарчим си парите и после няма работа, какво правим", казва той.

"Имаме още работа"

Докато върви разговорът с Вътков, към него се включва и Николай Евлогиев, бивш общински съветник и настоящ здравен медиатор за квартала. Когато става въпрос колко точно хора от квартала работят навън, той казва, че изчисленията са трудни, но "няма къща, в която поне някой да не работи навън".

Здравният медиатор Николай Евтимов и синът му пред новопостроената им къща Фотограф : Йоан Запрянов

В последвалата разходка из квартала Евлогиев разказва, че много от негативните белези, които се срещат в други цигански махали в страната, са на изчезване в Белоградчик. Така например според него ваксинацията на деца в квартала е до голяма степен решен проблем. Каруците са намалели десетократно през последното десетилетие, като в момента са останали около 20. Повечето семейства са с до три деца. Случаите на деца булки също са намалели, макар да отбелязва, че наскоро е имало точно такива. "Имаме още работа", обобщава Евлогиев.

Големите семейства в "Карловица" са изключение, а не правило. Повечето семейства са с до три деца Фотограф : Yoan Zapryanov

По време на разходката се срещат и ветерани в гурбетчийството - такива, които са започнали да работят в чужбина преди влизането в ЕС. Такъв е например Делчо Борисов, който заминава за Испания през 2003 г. по препоръка на приятел. "През него стигнах до това да работя по един апартамент във Валенсия. Заминах на 3 септември 2003 г. и се върнах през 2011 г. После съм бил в Германия и в Чехия", разказва той.

След всички тези пътувания Делчо продължава да бъде строител в Белоградчик, което подсказва, че в квартала има икономически цикъл, който се самозахранва. "Сега и тук изкарваме пари. Завършихме току-що една голяма къща на два етажа", казва той и посочва още няколко къщи, "някои съм ги реставрирал, някои съм ги строил".

Има три деца - две дъщери, които в момента работят в Англия, и син, който "в момента си е тук, но есента май иска пак да тръгва". Самият той казва, че е уморен и вече не му се работи в чужбина. Защото и тук има "много неща за оправяне - както тия в парламента, същото и тука".

Делчо Борисов отива да работи в Испания още през 2003 г. Сега вече е постоянно в България и участва активно в строителния бум в квартала Фотограф : Йоан Запрянов

Търси се работа, отношение и кмет

Почти всички оплаквания на хората от квартала се припокриват. Най-важното от тях е едно - липсата на работа. Не толкова за мъжете, които успешно се възползват от строителния бум, но за жените им, където проблемът изглежда по-сериозен. Докато бригадата на Пламен работи върху хотел "Скалите" например, жените на почти всички от строителите берат гъби. Такива почасови сезонни работи са единствените, които те могат да поемат - бране на гъби, малини, къпини и други, но това ги оставя без работа през по-голямата част от годината.

Една от причините за това естествено е, че Белоградчик е в Северозападна България. Макар да е туристически град, тази част от икономиката не е добре развита, а други индустрии липсват.

Друга причина обаче е отношението. "Хората в чужбина са по-добре възпитани. Познават ли те или не, те поздравяват. Тук се познаваме и пак се подминаваме", казва Ненчо от бригадата на Пламен. С огромната разлика в отношението в чужбина спрямо в България се съгласяват всички роми, с които "Капитал" говори. Алваро например, най-младият в бригадата, казва, че най-голямото му впечатление от Великобритания е, че всички казват "моля" за всичко.

"Карловица" изобилства с нетрадиционни дизайнерски решения Фотограф : Йоан Запрянов

Проблем има и с хаотичното развитие на квартала в по-новата част. Там, където има изцяло нови вдигнати къщи, липсва канализация, а в някои случаи и възможност за достъп до имотите. Улици има на теория, но не и на практика.

Самият Пламен казва, че за "Карловица" е голяма болка липсата на гробище. "Ние имаме едно, което е незаконно, и то е ужас. Когато ходиш на гробища, не може да си намериш роднините - всичко е обрасло и разхвърляно", казва той. Друг проблем е карането с висока скорост в квартала, а и в целия град, тоест липсата на контрол и легнали полицаи. "Купуват си BMW за 20 хил. лв. и решават, че са превзели света", добавя Пламен.

Въпреки тези проблеми сред бригадата, а и някои жители на квартала, цари оптимизъм. Причината: те вече са избрали човек, на който са възложили надеждите си, че ще промени Белоградчик след местните избори през есента - Боян Минков, който в момента е председател на общинския съвет.

В разговор с "Капитал" Минков потвърди, че ще се кандидатира за кмет. Според него спешните проблеми в махалата са достъп до всички къщи, система за пречистване на водата и канализация там, където все още няма или е за смяна. "За всички тези неща има много пари, особено сега по европейските програми. Всички тези проблеми, ако се действа и се започне веднага с кандидатстването, могат да бъдат решени в рамките на един мандат", твърди той.