Невидимият квартал на Сливен е в чужбина

Един надежден следобед

Часовете между 14 и 16 обикновено се възприемат като време за почивка и спокойствие. В "Надежда" улиците са пълни. Кварталът има два входа. Заедно със Сунай, който е роден и израснал там, влизаме през "официалния" такъв откъм джамията и единствената детска градина. Голямата му кола се движи бавно заради тесните улици, осеяни с дупки. Сунай е един от видеооператорите в квартала и заснема най-важните семейни моменти на съседите си - кръщенета, сватби, абитуриентски балове. Всички в квартала го познават и след като го поздравят, не пропускат да попитат на турски коя съм аз и какво правя там.

В най-бедната част на квартал "Надежда" т.нар. голи цигани празнуват раждането на бебе Източник: Capital weekly Преглед на оригинала

Спираме пред къщата му и разходката в квартала продължава пеша. "Ще започнем от най-лошите части на "Надежда", за да видиш колко по-добре става", казва Сунай. Първата спирка е именно при най-бедните - т.нар. голи цигани. Улици на практика няма, а домовете наподобяват повече бараки, до някои от които има и коне. "Тук хигиената е много лоша", констатира Сунай очевидното.

Обстановката не пречи обаче на празничния дух. Силна музика огласява най-бедната част на квартала, а пред нас се разкрива гледка на десетки роми, окачили снимки на бебе на реверите си, които празнуват раждането му. Няколко малки деца ни поздравяват и продължават обиколката с нас към т.нар. градешки цигани.

Разликата между различните части на квартала е осезаема Преглед на оригинала

Разликата между двете части на квартала е осезаема. Това, което остава същото, е силната музика, този път без повод. Няколко от жителите спират и ентусиазирано разказват за проблемите на квартала, като най-сериозните от тях са липсата на вода и сметището, което се намира непосредствено до къщите им.

"Ако разкопаем за тръби, ще събаряме къщи"

Събралата се вече по-голяма група от роми държат да покажат и къде е боклукът им, превърнал се в площадка за игра. "От тук тръгват болести, децата няма къде да си играят", казва Сунай. Както обичайно се случва, версиите на жителите и на общината се разминават. По думите на местните това е боклукът на целия град - това не е нетипично, в "Столипиново" също идват чужди коли, за да изхвърлят. В действителност обаче прилича по-скоро на произволен битов отпадък.

От общината твърдят, че жителите на квартала сами са си обособили сметището. "Преди беше асфалтирана площадка, където хората спортуваха. Но преди 20 години го направиха незаконно сметище и не можем да ги откажем. Сметосъбираща машина минава всеки ден от там, а те продължават да трупат", коментира за "Капитал" в телефонен разговор Киро Стоянов, главен експерт от Център за административно обслужване "Надежда". По думите му миналата година от общината са поставили контейнери по периферията на квартала. За такива обаче няма място в самия квартал заради гъстото му население и хаотичното множество постройки.

Другият голям проблем на ромския квартал е водата. Обиколката със Сунай продължава към частта с музикантските цигани. Заради дупките по улицата и големите локви е задължително да си гледаме в краката през цялата разходка. "Първо, нямаме канализация, второ, нямаме вода, никой никакво внимание не обръща, защото само когато има избори и аванта, се въртят в квартала и после бягат", разказва той.

Има обаче доста логично обяснение защо този хаос е труден за овладяване. По думите на Киро Стоянов кварталът не е проектиран за толкова много хора и водоснабдяването не стига до всички. "Тръбопроводът е стар и стават аварии, не може да се подава още вода. Кварталът няма самостоятелен бюджет, той е към общината. Има предвидени средства за ремонтни дейности, но не и за основен ремонт на водопроводната мрежа. Ако разкопаем да сменяме тръби, ще трябва да събаряме къщи. Ако ги съборим, ще трябва да намерим решение къде да настаним хората", обяснява още той.

В центъра на квартала, близо до последната и най-богата част, се намират заложни къщи, магазини за злато и бутици за пищни празнични рокли и костюми. Влизаме в турската част на "Надежда". Тя се отличава с големи къщи, цветни балкони и много паркирани коли. По думите на Киро Стоянов застрояването и надстрояването се случва без допитване до общината и в резултат на това 95% от къщите в "Надежда" са незаконни.

От общината твърдят, че жителите на квартала сами са си обособили сметището

Усиленото строителство и разширяване на квартала до голяма степен се дължат на работата на ромите в чужбина и покачването на стандарта им на живот. "Хората работят извън България, връщат се в махалата и харчат парите си тук", разказва Сунай.

На гурбет в Англия

Работата в чужбина е атрактивна за ромите от "Надежда" и благодарение на задружната им общност вече близо 60% от жителите на квартала са в Западна Европа, като това потвърждават и Сунай, и Киро Стоянов. "Допреди шест-седем години нашите турци, всичките, излизахме и работихме в Испания. Там имаше гроздобер, маслини, ягоди, работихме в парници и правихме пари", разказва Сунай. Той самият е прекарал няколко години в Испания и по думите му дори поназнайва езика.

Локацията обаче се променя, след като много от ромите разбират, че в Англия заплащането е по-добро, а валутата - по-скъпа. Така голяма част от жителите на "Надежда" се преместват в предградието на Лондон Едмънтън, където е и цялото семейство на жената на Сунай. "Там изляза ли по улиците през събота и неделя, за няколко минути виждам над хиляда познати от квартала", обяснява той.

Преместването в Англия става поетапно и от уста на уста. Ромите, които вече са си намерили работа, се ослушват за набиране на още работници и привикват близки и приятели. Те си помагат не само с намирането на работа, но и с подготовката на документи, установяването в града и социализацията. Сунай разказва, че най-често няколко души си наемат един апартамент и си поделят наема, така че да им излезе изгодно. "Там работиш една седмица и взимаш парите, които в България плащат за един месец. Стандартът е различен. Мъж и жена, взимат всеки по 500 паунда на седмица, плащат общо 200-300 паунда семейно за квартира и им остават 700 паунда отгоре", казва Сунай и допълва, че това заплащане изисква и между 12 и 14 часа работен ден. Голяма част от хората в Едмънтън работят като бръснари, а ако се задържат достатъчно дълго, се случва и да отворят собствени бръснарници. Други пък работят в дюнерджийници или в ресторанти с турска кухня.

Турският е основният език на ромите от "Надежда" и предвид голямата емигрантска вълна към Едмънтън той им е достатъчен, за да се разбират помежду си. Много често и работодателите им са от турски произход, което допълнително улеснява комуникацията. На въпрос защо работната вълна не се насочва към Турция Сунай отговаря: "Нашият стандарт е по-добър от турския, левът ни е по-скъп от тяхната лира. Ако печелиш пари там, тук ще имаш по-малко."

Обичайно жителите на "Надежда" заминават в Англия с малките си деца, които по думите на Сунай бързо научават английски, защото посещават местни училища. "Вкъщи говорят турски, в училище английски и много от тях вече не разбират български." Друг проблем за тях е културният шок при завръщането им в сливенския квартал. "В Англия има всичко, децата играят навън, има площадки. Тук в квартала какво ли не са виждали. Нямаме осветление, вечерно време е тъмница. Децата се плашат", обяснява той. Въпреки рязката смяна на средата ромите от "Надежда" чакат с нетърпение летните месеци, когато кварталът отново се пренаселва и гурбетчиите се завръщат за сезона на празненствата и ремонтите.

"Всеки знае, че там е временно"

Заминалите не водят разточителен живот в Англия. Целта им е да спестят максимално пари в паундове и да покажат висок стандарт, когато се върнат в "Надежда", като по този начин захранват и своеобразната вътрешна икономика на квартала. Летните отпуски започват от края на юни и продължават до началото на септември. Тогава улиците на "Надежда" са най-оживени и по думите на Сунай в този период само той снима по 4-5 сватби на ден. "Приемам го това за много нормално, защото всеки родител би искал детето му да има хубаво бъдеще, да стане булка или младоженец. За нас това е много важно. Ние работим за децата си и за сватбите им", разказва той.

Освен за празненствата ромите в квартала се връщат и за да обновят къщите си. Имоти по три, четири етажа в по-богата част на квартала се срещат често. Обзавеждането им е пищно и съчетава сребърни и златни елементи. "Това, което правим тук, не можем да го правим в Лондон. Всеки знае, че там е временно, а тук си остава за семейството. Освен това си помагаме. Например ремонта си не мога да го правя сам. Викам майстори и им плащам", казва Сунай.

По думите на Киро Стоянов от община Сливен някои от ромите избират, като се върнат, да си купят или построят вила не в квартала, а в селата около града. "Това са не повече от 2 хил. души, които обаче през деня отново седят в "Надежда", а вечер се прибират във вилите си", допълва той.

Освен къщата в ромския квартал Сунай също има и апартамент в града. Въпреки това избира да прекарва по-голямата част от времето си в "Надежда", защото там е бизнесът му. Понякога, извън сезона, пътува и до Лондон, за да заснема празненствата на ромски семейства там. Плановете му за тази зима обаче са да отиде за по-дълго. "Зимата тук няма сватби и харчим от спестените пари, което е лошо. Свикнали сме да работим, за да се добавят още повече пари. Ще отида при семейството на жена ми, което има квартира в Лондон, и пак ще работя като оператор на сватби, кръщенета, рождени дни. Трябва да спестяваш, за да успяваш", категоричен е той.

"Надежда" е цветен квартал и карето от десет улици събира на едно място широка палитра от хора. Някои от тях гледат все повече на Запад, а други продължават да живеят ден за ден между сметище и разбити улици. Затова според Сунай примерът е най-важен за интеграцията на ромите. "В този свят всеки прави сам неща за себе си. Аз работя и живея по-добре. Друг мързелува и чака наготово. Каквото и образование да имаш, ако нямаш добър пример, няма да станат нещата."