Емиграция вместо интеграция: как ромите напуснаха България

С отварянето на европейските пазари и свободното движение на хора големи групи роми постепенно, верижно и накрая - масово, се изселиха на Запад. Няма точни данни за това, но емпиричните наблюдения показват, че става дума за между 40 и 50% от населението там.

Докато медиите тук, а и в чужбина, се фокусираха върху малка част от тези хора, които се занимават с незаконни дейности, беше пропусната по-голямата история - една съществена работоспособна група, която страда от дискриминация и стереотипи в България, намери реализация и доходи в чужбина. С тези доходи тя движи невидима икономика в ромските махали, която вкарва капитали в страната и изважда друга част от ромите от бедността. Завръщащите се отвън хора пък настояват за повече и по-добри общински услуги и така бавно, но сигурно променят облика на махалите и начина, по който те се свързват с градовете.

300 хиляди по-малко

Тъй като за самите общини, както и за националните институции тези места също са затворени кутии, информация за случващото се там е трудно да се намери. Техните устройствени планове не отговарят на истината и затова не е ясно кога и какви строежи са се появили, адресните регистрации не са адекватни, затова преброяването не може да ги улови, там банкови клонове няма.

Единствените твърди числа са тези от преброяването. Според НСИ през 2011 г. самоопределящите се като роми са били 325 хил. души, а като турци - 588 хил. Към 2021 г. първите са вече 266, а вторите - 508 хил.

Към тези данни обаче трябва да се направят няколко забележки. Първо, външната миграция се улавя ужасно трудно - НСИ прави изравнителни сметки на всяко десетилетие, за да може да регистрира колко хора са напуснали България, и не разбива тези данни по етнос. Дори някой да не е тук, той може да се върне, да се преброи или да го преброят роднините му.

Второ, НСИ отдавна не успява адекватно да преброи ромската общност, твърди проф. Надежда Илиева, ръководител на секция "Икономическа и социална география" към Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. Част от това е начинът, по който става преброяването, част е заради самоопределението - голяма част от тях се определят като българи или турци, заради стигмата. Според нейни изчисления, които взимат предвид естествен прираст и демографски тенденции, ромският етнос е двойно по-голям - над 700 хил. души. За това свидетелства например фактът, че Сливен, където има голямо ромско население, е в топ 3 на регионите в Европа по брой деца на жени в детеродна възраст.

Но дори от този брой хора над 40% са в чужбина, казва проф. Илиева. Това би значело между 280 и 300 хил. души. "Според нашите изследвания в общини, сред здравни медиатори и махали над 40% от ромите работят извън страната. Между 3 и 4% разчитат на социални помощи, като дори това е много. Тези помощи са свързани предимно с лице с ТЕЛК. Шейсет процента от домакинствата разчитат на помощи от чужбина", обобщава тя. Екипът ѝ в момента работи по проект, спонсориран от фонд "Научни изследвания", да картографира всички ромски махали в България.

Според техните изследвания до края на 90-те около 1.5% от ромските семейства декларират, че са ходили в чужбина, през 2007 г. - 3-4%, през 2010 г. - 10%, и сегашните изследвания сочат вече скок до над 40%. Това съвпада именно с отварянето на европейските пазари през 2011-2012 г. и е в пъти над средното за България - според данните на НСИ между 300 и 340 хил. души са мигрирали в периода 2011 - 2020 г., което е под 10% от работоспособното население.

Къде са?

Екипи на "Капитал" провериха на място тази теория в няколко ромски общини: в Сливен, Пловдив и Белоградчик. Историите от там доказаха на практика, че голяма част от активното население го няма. През повечето време от годината тези квартали са пусти и се пълнят лятото, за големи празненства и събирания на фамилии.

Има няколко причини за това. Ромските общности мигрират по много различен начин - те отиват на места, които вече са проучени, при хора, които могат да осигурят прием, работа, местни контакти. Така, веднъж успели да пробият в Испания, Германия, Италия и Великобритания, тези групи повличат след себе си още и още - т.нар. верижна миграция. Цели компактни общности са се пренесли в чужбина - например от "Надежда" в Сливен в Едмънтън в Лондон или от Харман махала в Пловдив - в Дортмунд.

Този начин също така е много удачен за неквалифицирания труд, какъвто е предимно този. Те работят в строителство, малки услуги, селско стопанство. Част от тези работи са сезонни, част са постоянни.

"Хората в ромските общности живеят в една добре развита култура на оцеляване, в резултат на което голяма част от тях могат бързо да търсят, намират и преценяват възможностите и да избират по-печелившите за тях стратегии. С отварянето на пазара на труда за всички граждани на ЕС сравнително бързо започнаха да се ориентират, че биха могли да работят в други страни срещу много по-високо заплащане, по същия начин, по който и много българи заминават за работа", казва Елена Кабакчиева, председател на фондация "Здраве и социално развитие" (Хесед), която се занимава с интеграция от 90-те години насам.

Според нея се получава позитивен подбор на качеството на работната сила. "Чувала съм от представители на различни общности, че първите хора, които са заминали в чужбина от тяхната общност и са се хванали на работа (било то в строителство или земеделие), и са положили усилие да се представят по най-добрия начин пред работодателя, когато след известно време тръгнат да се прибират в България в отпуска, работодателят им иска от тях да намерят още работници като тях самите - съвестни, които работят сериозно, за които самият работник да отговаря", казва Кабакчиева.

Альоша Вътков, ромски общински съветник от Белоградчик, потвърждава. "Ние не сме много по рисковете, да пробваме с 4-5 хил. лв., затова трябваше да имаме човек, който да ни издърпа, да ни подаде ръка. И така всеки тегли близък, приятел", обяснява Вътков, в чийто град по думите му няма къща, в която някой да не работи навън.

Ромските махали видимо се разширяват, с нови постройки, финансирани с парите от чужбина Фотограф : Yoan Zapryanov

Друго, което помага много на тази интеграция в чужбина, е турският език. Съществена част от ромите се идентифицират като турци, било то по исторически причини, било то заради по-лесно намиране на работа в чужбина. "Винаги е било така, но напоследък се засилва", обяснява проф. Илиева. "Тази общност масово пътува за Германия и често мигрира дългосрочно - за над 1 година, докато другите имат по-типичната сезонна миграция."

Интеграция? Не, емиграция

Когато България и Румъния влизаха в ЕС, основните притеснения на пазари като германския бяха, че ще бъдат залети именно от вълна бедни, необразовани хора, които търсят бягство от мизерията. Много новинарски материали оттогава говореха за "небостъргачите на мизерията" в Дуисбург и други истории.

Десет години по-късно се оказва, че тези страхове са били преувеличени. Една статия на "Франкфуртер алгемайне цайтунг" от миналата година, която се позовава на официални данни, твърди, че българската общност "рекордно бързо" е намерила работа и се е установила в страната. Там не се дават проценти на етносите в тази група, но е достатъчно да се види какво се случва в ромските махали в България, за да стане ясно, че заминалите имат успех. Той се вижда и от тук:

Навсякъде растат нови строежи, финансирани от парите на емигрантите. Това е основното, в което се вливат средства, а резултатът е видим и от въздуха. "Изследвахме Видин с дрон и там в последните 10 години махалата е нараснала с 28%. Това са нови строежи. В Кюстендил е 19%. Това е пространствен ръст в региони, които са силно засегнати от намаляваща демография", казва проф. Надежда Илиева.

Освен в строителство тези пари се връщат в подкрепа за семействата, които са останали тук, и в спестявания. "Това, което правим тук, не можем да го правим в Лондон. Всеки знае, че там е временно, а тук си остава за семейството", казва Сунай от Сливен.

Така, може би иронично, ЕС наистина помогна на ромите в България - не през "десетилетие на включването" или други инициативи, а през най-простия начин - отварянето на равния достъп до всички пазари. Интеграцията се случи през миграция.

Няколко урока и един извод

Естествено, основната причина за тази много по-масова миграция на фона на цялото население са ужасните условия на живот в онези бели петна - ромските махали. Google maps не е единственото, което липсва там.

В България никой няма равен достъп до справедливост и добра градска среда, но поне до неща като вода, улично осветление и извозване на боклука повечето хора имат. Ромските квартали масово са лишени от някои или всички от тези общински услуги. Част от причината е в общините. Например проблемът с постоянно запушената канализация в "Столипиново" може да бъде решен с филтри, които биха стрували около 1% от бюджета на общината. Пловдив обаче няма да инвестира нито лев в квартала нито тази, нито другата година. Или образованието, което е все така сегрегирано и не успява да произведе необходимото количество поне средно образовани от тези квартали.

В повечето махали основни услуги липсват, което ги прави трудни за живот Източник: Capital weekly

Част от причината обаче е в самите хора. Дори онези, които се връщат и инвестират в строителство, в голямата си част го правят незаконно, без необходимите документи и одобрения. Това завърта тази невидима икономика все така далеч от държавата, на която ромите очевидно не вярват. А децата често са вадени от училищата тук за половин или една година, за да пътуват с родителите си, което пък нарушава изцяло образователния им ритъм. Срещу това обаче вече се взимат сериозни мерки, но отново в Западна Европа - в Германия има строга система от поощрения и глоби, в резултат на която в момента е изключително трудно да има деца, които не ходят на училище.

Тъй като този цикъл със сигурност ще продължи, нещо трябва да се промени, за да се случи дългосрочно интеграцията тук, така както се случва на други места.

Частните енергоразпределителни дружества вече показаха, че могат да се справят с хаоса - EVN например е повишила събираемостта в тези квартали до 99%. Кабакчиева казва, че в западните държави работи и система, която поема много по-активно грижата за децата и помага за образованието. "Противно на масовото твърдение, че образованието не е ценност за ромите, преобладаващата част от тях много биха искали да имат успешни деца, които да са образовани и да имат добри професии", казва тя. Нищо не пречи това да се случва много по-активно и тук, особено с хора, които при връщането си от чужбина носят различна нагласа.

Основният извод обаче е, че масовата заблуда, че ромските общности не искат и не могат да работят, е тотално невярна. Това е добра новина за бюджета, за пенсионната система и за самите хора.

по темата работиха Наталия Бекярова, Сирма Пенкова, Йоан Запрянов