Курсът към сбогуване със съдебната реформа

Формулата за контрол

Изборът на правосъден министър и неговите заместници беше очакван с интерес. И имаше защо - екипът на правосъдното министерство се оказа хибрид между прокуратурата (министърката Мария Павлова е близка до и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов) и административното правосъдие, което винаги се е смятало за подчинено на ГЕРБ и ДПС. Резултатът не закъсня: поредица ходове на правосъдния министър, от една страна, и на Сарафов - от друга, показаха, че Борисов и санкционираният от САЩ за корупция Делян Пеевски затягат още повече хватката си върху съдебната власт. Като резултат готовият проект на Закона за съдебната власт има опасност да бъде изцяло подменен. Заедно с това атакуваните в Конституционния съд промени в основния закон могат да бъдат отменени.

Ако това се случи съвсем ясно ще се види (и може да бъде следена в реално време) поредната координирана атака срещу съдебната реформа. Заявките още в първата седмица на новата власт изглеждат именно в тази посока.

Все пак доста по-вероятен изглежда друг развой: до изборите да не се случи нищо важно, а през поредица институционални действия пешки на ГЕРБ и ДПС да подготвят почвата за действия по същество. Резултатът от вота вероятно ще се окаже катализатор за тях. Ако ПП-ДБ имат значим изборен резултат, коалицията твърди, че ще настоява съдебната реформа да бъде довършена. Ако преминат през по-сериозен изборен срив, както към настоящия момент прогнозират социологическите агенции, ГЕРБ и ДПС ще могат да завършат атаката, която изглежда, че започнаха чрез подредения от тях преходен кабинет.

Екипът

Подборът на министър на правосъдието и неговия екип са показателни в това отношение. На поста застана зам. главният прокурор Мария Павлова, която е известна с близостта си до и.ф. Борислав Сарафов.

След като ВСС уволни демонстративно бившия главен прокурор Иван Гешев по искане на ГЕРБ и ДПС, а впоследствие назначи за и.ф. Борислав Сарафов, той избра именно Павлова за своя заместничка, а съдебният съвет веднага я назначи. Месеци наред беше единствен зам. главен прокурор и демонстрира пълна солидарност с началника си. Последната ѝ публична активност беше, когато заедно със Сарафов и още 20 прокурори от ВКП демонстративно влязоха на проверка в Софийската районна прокуратура след гръмването на скандала с Нотариуса.

В правосъдното министерство заместниците на Павлова са трима. Прокурорът от Върховната прокуратура Спаска Кинчева е съпруга на члена на ВСС Драгомир Кояджиков, който последователно е солидарен с мнозинството в съвета, прокарващо интересите на ДПС и ГЕРБ.

Бисерка Цанева е съпруга на бившия депутат от ГЕРБ Ивелин Николов. Тя влиза в с съдебната система през външен конкурс в Плевен и малко след това е командирована в Софийския градски съд. Оттам покрай Георги Колев кариерата ѝ тръгва рязко нагоре към ВАС. Позициите й укрепват при новия му председател Георги Чолаков, който я прави шеф на данъчното отделение.

Единственият запазен от предишния екип зам.-министър е Георги Николов. Той е смятан за негласна квота на ГЕРБ. Около кариерното му развитие има шумен скандал заради командироването му в София от Районен съд - Сливница, на който беше административен ръководител. Това се случи въпреки практиката на ВСС, че административните ръководители не могат да бъдат командировани.

Първите действия

Видимо екипът, който ще ръководи правосъдното министерство, е внимателно подбран. Нещо повече, даването на министерския пост на зам. главен прокурор е, меко казано, смущаващо. Освен че Павлова ще участва в заседанията на ВСС, намиращият се на финалната права нов Закон за съдебната власт може да бъде осакатен преди внасянето му в парламента и променен в интерес на прокуратурата.

Индикации има и в тази посока. Още в първата си седмица на поста министърката на правосъдието обяви през пресцентъра на ведомството, че правителството удължава срока за обществено обсъждане на проекта за нов ЗСВ с 20 дни - до 7 май. Първоначално определеният срок изтичаше на 15 април. Удължаването говори за развой в две посоки. Едната е познатият ход с организирано подаване на становища, които в един момент могат да се окажат решаващи за преобръщането с хастара навън на закона. През май обаче Народното събрание ще излезе в отпуск заради предстоящите на 9 юни парламентарни и европейски избори. Това означава, че евентуалното приемане на новия ЗСВ ще е най-рано през лятото. Тоест след изборите, когато ще е ясно кой колко ще тежи в новия парламент.

В разработения от екипа на Атанас Славов ЗСВ има няколко съществени и едри решения на многогодишни проблеми и корупционни практики в системата. Едното е предложението на председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова да се разбие монополът на ВАС върху обжалванията на кариерните решения на Висшия съдебен съвет. В момента такава възможност няма и няколко съдии, подбрани с благословията на председателя на ВАС Георги Чолаков, се произнасят по темата. При този модел ДПС и ГЕРБ могат да имат влияние върху крайния резултат.

Друг момент, срещу който хората на Борисов и Пеевски негодуват, е предложеният механизъм, с който парламентът занапред няма да може да блокира смяната на Висшия съдебен съвет (ВСС) след изтичането на мандата му, като забавя избора на парламентарната квота или не успее да избере част от нея, както се случи след изтичането на мандата на настоящия съвет.

Законопроектът предвижда и радикална мярка срещу друг източник на корупция в системата: станалото вече почти митично командироване на съдии и прокурори, чрез което се гарантира послушание.

И главното - проектът затвърждава залегналите в конституцията нови положения, свързани с фигурата на главния прокурор. Той вече не ръководи обвинението и не може да се бърка в работата на подчинените си по дела, а има само представителна власт. За всичко извън това може да му се търси дисциплинарна отговорност - хипотетично такъв е и случаят със срещата на Сарафов с бившия главен секретар на МВР Живко Коцев от последния скандал в държавата.

Синхронът с прокуратурата

Горе-долу по същото време и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в Конституционния съд становището на държавното обвинение по исканото от "Възраждане" и ИТН обявяване на противоконституционност на измененията в конституцията в главата "Съдебна власт".

"Със Закона за изменение и допълнение на конституцията са ограничени правомощията на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове или действия в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила", се казва в становището, с което прокуратурата възразява остро срещу ограничаването на професионалната квота във Висшия прокурорски съвет.

По време на заседанията на конституционната комисия, която подготвяше измененията, представители на прокуратурата (в това число и настоящата служебна министърка) възразяваха срещу част от текстовете, но критиките им изглеждаха по-обрани на фона на подкрепата, демонстрирана от страна на ГЕРБ и ДПС за тях.

В крайна сметка от всички действия по назначаване на преходната власт, и по-специално от първите маневри на екипа на правосъдното министерство, личи, че ГЕРБ и ДПС ни най-малко не са се отказали от контрола си над прокуратурата, а оттам през репресията - и над всички важни процеси в страната. Дали ГЕРБ и ДПС ще успеят да спрат за втори път съдебната реформа, ще зависи и от изборния резултат на ПП-ДБ. С което Борисов и Пеевски са напълно наясно.