Коментар | Война или мир
Някои от по-важните теми в новия брой на седмичния "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В този брой на "Капитал" предвиждахме основната ни тема да е различна, някак оптимистична, свързана с личните финанси. Но към тревожността в света ни, предизвикана от здравни, геополитически и икономически сътресения в последните четири години, на 13 април се прибави още една - възможен далеч по-голям конфликт в Близкия изток.
Иран изстреля за първи път от собствената си територия стотици ракети и дронове срещу Израел в повратна точка на досегашната "сенчеста прокси война" между двете държави. Така регионът се приближава с още една стъпка към все по-пълномащабен регионален конфликт, от който и западните, и арабските лидери се страхуват, откакто атаката на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври 2023 г. предизвика ответната война в Газа.
Ако Иран е в състояние да нанася безнаказани директни удари по други държави, това може да промени правилата в Близкия изток, защото досега Техеран често разчиташе на прокси организации. И затова от отговора на Израел зависи колко ще се задълбочи сегашната криза. Ако той е достатъчно ефективен, може да доведе и до война и да разгневи съюзниците на Израел - най-вече САЩ, които призовават за въздържаност. По-голям конфликт ще има сериозни геополитически и икономически ефекти, които засягат и България. Още повече че ескалацията се случва по време на руската инвазия в Украйна, където Иран подкрепя с оръжие Москва, а САЩ - Киев. В Близкия изток се намират едни от най-големите производители на петрол и газ и пълномащабна война ще доведе до ново поскъпване на енергийните суровини. Каквото и да направи, израелското правителство би постъпило разумно, ако се консултира със съюзниците си, никой от които не желае неконтролируема ескалация. Но пък държавата е в ситуация, при която не може да остави напълно без последствия агресивните действия на своя архивраг.
Извън геополитическите сътресения в този брой на "Капитал" се връщаме към българските си злободневни теми. През служебния кабинет "Главчев" ГЕРБ и ДПС започнаха да овладяват ключови институции и да си връщат завладяната държава.
С промени пък опитват да размият приетия вече Закон за съдебната власт. Пак по предложение на ГЕРБ-ДПС освобождаването на пазара на електроенергия за домакинствата беше отложено с още една година, което може да е по-лош вариант, отколкото сега.
На бизнес полето новините са далеч по-светли. Една е как производителят на изделия за индустриална автоматизация "Фесто" въвежда нови продукти с над 80 млн. лв. инвестиция в завода си в София.
Предизвикваме и криптоентусиастите с една противоречива за някои теза: как на идеята зад криптореволюцията - изграждане на алтернативна финансова система чрез криптовалути и блокчейн технология, беше сложен край заради превръщането им в борсов актив и машина за пари.
Ръководството на Българската фондова борса пък обяви нов, специален сегмент за двойно листване, чрез който компаниите ще могат да се листват едновременно на борсите в София и във Франкфурт.
Друга добра новина за София е откриването на високотехнологична лаборатория на гиганта за автомобилни компоненти Visteon в столицата, която се прибавя към екипа на компанията от над 700 души. За нея разказа пред "Капитал" главният изпълнителен директор на компанията Сачин Лаванде.
3 коментара
Това е последния път, когато отварям "меню на броя".
Предишните ги четях само заради изказа на г-н Лазаров, който наистина по чакан от мен интелигентен начин успяваше да ми задържи вниманието и да ме провокира да опонирам.
Днешното "меню" вече не е писано от шеф готвача, а от сервитьора.
Отворих го, само защото в анонса отпреди седмица се казваше, че г-н Лазаров ще е шеф до 31 май.
Явно вече не е.
Бъдете здрав, Алексей!
С най-добри чувства.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.