Без резки движения

Така че по-малко от месец преди изборите основният въпрос не е кой ще управлява, а с кого. Ако резултатите на изборите бъдат близки до сегашната прогноза, ГЕРБ ще може да има мнозинство с гласовете на Реформаторския блок. То обаче ще бъде изключително крехко и едва ли би дало на евентуалното бъдещо правителство тази стабилност в парламента, която е нужна за безпроблемна работа. Това обаче не значи, че подобна коалиция е невъзможна. Според "Алфа Рисърч" ГЕРБ има шанс да мобилизира допълнителен потенциал и да увеличи резултата си.

Математически най-изгодна би била коалицията с ДПС, които според изследването на етапа биха получили 12.1% от гласовете, или между 35 и 38 места в парламента. Математическата логика обаче е различна от политическата. Заради натрупаните негативи от предишните си участия във властта явна коалиция с ДПС би сринала доверието към хипотетичното правителство. Движението обаче би могло да подкрепя негласно правителство на малцинството, без да участва директно във властта - срещу гаранции, че няма да има атаки срещу хората около Доган, и срещу постове на по-ниски места в администрацията. Всъщност нещо подобно вече беше обещано от Бойко Борисов. "Изключително важно е, ако сме първи, от висотата на победата да не се подадем на реваншизма, макар че БСП и ДПС толкова го заслужават", каза Борисов при откриването на предизборната кампания на ГЕРБ миналата седмица. Иначе казано, вероятно част от внимателно разставените хора на ДПС из държавната администрация вероятно няма да бъдат сменени.

Въпреки че на тези парламентарни избори засега отсъства интригата кой ще спечели и са ясни вариантите за това кой ще управлява, все още не се знае как ще се случва това. Връщането на Бойко Борисов във властта няма да реши автоматично проблемите с КТБ, нито ще балансира енергетиката, бюджета или ще оправи здравеопазването.

В следващите страници сме събрали вижданията на по-големите партии по важните икономически теми. Идеята беше да покажем отправната точка, върху която може да се съсредоточи следващото управление и критиките на бъдещата опозиция към него.  

Въпреки видимите кризи (като например в енергетиката) и задаващите се такива обаче никоя от водещите партии с шанс да влезе в парламента не е готова да предложи нищо дори бегло наподобяващо изненада.

Когато реформа стана мръсна дума

За бягането от конкретни обещания може да си има и логични обяснения. От една страна, усещането за свирен мач убива доста от бойния дух. От друга, предвид наслоеното недоволство споменаването на непопулярни мерки се превръща в табу. От трета, най-взривоопасните теми като КТБ удобно се подритват за след изборите под благовидното оправдание на информационната мъгла. А от четвърта, възможността за нестабилна коалиция след изборите може да води и до стратегии за запазване на сили - финансови и идейни, за по-нататък.

Въпреки всичко това е плашещо, че в думите на политиците и програмите на партиите трудно може да се намери дори скицирана визия за това как да се проведе реформата в който и да било от ключовите и крайно нуждаещи се сектори - здравеопазване, осигуряване, образование, съдебна система. Сякаш след няколко поредни правителства на отказ от реални и последователни действия най-накрая се случи очакваното - думата реформа се изпразни от съдържание.

Това е изключително вредно, защото сме оставени без карта, по която да се ориентираме за пътищата, по които ще се върви. При отсъствието на дебат по ценности, идеи и визии изборът се свежда изцяло до евтина лична харизма. Стимулира се гласуването не за конкретна политика, а за най-малкото зло. А още повече - стимулира се негласуването, което дава тежест на всякакви изкривявания от купен, корпоративен и т.н. вот.

А това, освен да завърти нов цикъл на недоволство краткосрочно, вещае и загуба на още ценно време, след което незапочнатите реформи да стават още по-скъпи и болезнени. И още по-трудно да се намира някой склонен да ги започне.

Козметика за лице

Плахите опити за малки промени обаче по никакъв начин не може да минат за изборна стратегия и всяка партия залага свои малки промени.

По отношение на данъците и осигуровките новости реално няма. Левите партии затвърждават заявката си за преминаване към прогресивно облагане. Дори и ГЕРБ с тяхната идея да се даде на общините да събират допълнителен определян от тях данък върху доходите натъртват, че няма да променят данъци.

Практически пълен е консенсусът за курс към еврозоната и единния банков надзор, а също и за липсата на нужда да се прибягва до помощ от МВФ.

Но може би най-учудващо е бягството от конкретика по темата КТБ. Ползването на удобната патерица, че няма достатъчно информация, безспорно оставя вратичка, но е странно, че повечето партии я ползват предвид на ясните обществени нагласи против спасяването с публични средства. Всъщност това е един от редките случаи, когато популярното решение е и морално, а и икономически обосновано. Единствено от ГЕРБ декларират твърда позиция против държавна помощ.

Всичко това показва, че след изборите не ни чака революция. Това не е задължително лошо, ако все пак бавно, но систематично се тръгне в правилната посока. Въпросът е да се върви, защото бездействието ще ни срине още по-надолу и ще направи още по-трудно излизането оттам.